Младото семейство, което нямаше деца от близо десет години най-накрая се реши да се подложи на генетично изследване, за да се разбере,каква е причината за тяхното безплодие.
След няколко дни младият мъж и младата жена след като бяха дали генетичен материал, и които отдавна бяха прехвърлили своите тридесет години бяха извикани от техният лекуващ лекар,да посетят болницата в неговият кабинет.
На вратата на кабинета се почука съвсем плахо, сякаш този който стоеше зад нея се страхуваше от нещо, незнайно  от какво.
- Влезте!-чу се отвътре глас-Заповядайте,седнете!-предложи лекарят, като посочи с ръка близкият диван до неговото бюро.-Искам да ви кажа, че направихме пълни изследвания и установихме следното, изглежда ,че вие сте роднини и то много близки или казано с други думи вие сте брат, и сестра, и за това не можете да имате деца, защото гените са ви много сходни и взаимно се изключват. 
След тези слова двамата млади се спогледаха и онемяха от чутото, и не можеха от вълнение да проронят и дори най-малка дума. Сърцата им се разбиха толкова силно,че пулсът им сигурно удряше стотака в минута.  

***  

Бременното момиче , което нямаше и шеснадесет години лежеше в отделението за патологична бременност, не защото нейната бременност беше в риск,а защото беше решило да даде своите бебета близнаци, които все още не бяха родени, на други жени, които бяха безплодни и също лежаха в отделението за задържане на плода и щяха да бъдат изписани с истинско, но чуждо живо и здраво бебе в ръцете си.  Момичето за всичкият си престой в болницата се беше нагледало и наслушало на какви ли не истории и то все тъжни на млади или не чак толкова млади жени, които искаха с цялото си сърце и с цялото си същество да се сдобият с бебе. Какво ли не биха дали или какво ли не биха направили тяхната мечта за дете да се осъществи колкото се може по-скоро.  

***  

Един млад мъж посешаваше редовно едно здравно заведение където даряваше своята сперма, за жени които по принцип бяха омъжени, но мъжете им не можеха да ги дарят с дете. Този мъж не можеше да се нарече, че е един голям красавец или кой знае колко умен блестящ със своята интелигентност. Не ,той беше един съвсем обикновен мъж дори от страни бихме го нарекли напълно невзрачен, но голямата му амбиция да даде живот на колкото се може повече деца, а те не бяха никак малко и носещи неговите гени, се превъщаше в някаква фикс идея. Той сякаш се гордееше с това си действие и се смяташе едва ли не за един голям герой, но погледнато отстрани това по-скоро приличаше на избиване на някакви комплекси за малоценност.
Наистина детството му беше доста трудно. Той, като най-малкият брат в едно голямо шестчленно семейство, неговите братя и сестри го тормозеха във всичко и той се чувстваше напълно излишен, защото дори и родителите му не го защитаваха подобаващо в тази неравностойна война и надпревара между децата.
Той секаш беше избутван все встрани, все пренебрегван и отчаянието му растеше с годините. И ето, че сега той можеше съвсем спокойно да се нарече баша на стотици деца, но с тази разлика, че те никога нямаше да го познават и щяха да наричат с думата ,, татко,, съвсем други мъже, които щяха да се грижат с огромната си любов за тях дори и не носещи техните гени.  

***  

И така часът на раждането настъпи и младото момиче беше преместено от отделението по патологична бременност в родилната зала, където щеше да се извърши онова велико свещенодействие, което изпълняваха лекарите гинеколози и акушерките.
След по-малко от час в родилната зала се чуха виковете на близначетата-момче и момиче- и младата майка почувства, че сега точно в този момент сдобила се с две прекрасни деца сега трябваше да се раздели с тях, и за да не и бъде мъчно при раздялата, акушерките изнесоха децата без да бъдат показани на току що родилата жена. Сега те двете невръстни дечица, щяха да бъдат разделени завинаги и дадени за осиновяване на две отделни семейства, а дали щеше да дойде момент в който те щяха да се срешнат някога в бъдещето никой не занеше и никой не можеше да предположи.

  ***  

Младото семейство напусна кабинета на лекаря с объркани чувства в сърцата си и объркани мисли в главите си. Ами сега, какво щяха да правят? Дали е по-добре да се разделят и всеки да започне нов живот или да останат заедно без да имат деца, но самият факт ,че може би са брат и сестра те никога повече не можеха да споделят едно брачно ложе, както го правеха до сега преди да научат ужасната тайна за себе си. Младият мъж реши да не оставя нещата така, сякаш нищо не се е случвало и взе решението да разплете този възел, да разгадае този ребус , който им поднесе живота. И той започна едно дълго самостоятелно разследване. Трябваше да разбере къде са родени те двамата ,в кой град в коя болница и какви ли още не неща, които да го доведът до истината. Да обиколи той всичките родилни домове, да се разрови в архивите на болниците и какви ли не още действия, които биха могли по някакъв начи да го доведът до извода, че наистина някога са се родили в един град, в една болница в точен ден и час.
Но тъй като това е непосилно за едни човек, нямащ никакви заложби за разследване, реши да остави всичко в ръцете на един доста амбициозен и сериозен адвокат, който да свърши всичко както трябва.

  ***  

В едно нашумяло телевизионно предаване гледано от стотици, хиляди зрители директно в ефир един мъж призна пред всички, че е дарявал сперма най-малко стотина пъти и е станал баща на много деца.Да, точно сега в този момент той се почувствува като победител над всичките му комплекси натрупвани с годините, зародили се още в неговото детинство и те изведнъж се разсеяха и даже почти напълно изчезнаха.
И ето, че той се почувствува като владетел едва ли не на целият свят. Но той не буди никакво възхищение, дори напротив, той буди единствено и само съжаление, защото тези хиляди деца, заченати и родени , може някога да се срещнат, да  се харесат, да се влюбят и да се оженят и тогава, тогава става наистина страшно. Но кой го мисли това? А жена му присъстваща на това телевизионно състезание изведнъж се почувствува измамена, че той съпругът и е изневерявал стотици пъти, да разбира се не директно, но коствено. И тя се почувствува толкова самотна и истински изоставена както никога досега.

  ***  

Адвоката се обади по телефона на своя клиент и го покани на разговор. И ето след по-малко от час те двамата седяха в едно кафене, бяха си поръчали по нещо малко за пиене и хапване и се впуснаха в разгорещен разговор.
- Това което разбрах- започна адвоката- е, че и двамата сте родени в един и същи град и в една и съща болница, но родителите ви са различни, тоест не сте родени от една и съща жена, поне това показват документите. Вашите дати и часове на раждане са различни тоест вие не сте близнаци.
-Тогава какво?-започна да недоумява младият мъж.
- Майките ви са рзлични, но баща ви е един и същ!
-Как така?
-Много просто! Или баща ви е изневерявал с майките ви  или е един и същ донор на сперма.-продължи адвоката.
-Но кой е той?-попита мъжът и напрежението му достигна максимален връх,
-Ето го!-адвоката показа една снимка и я постави точно на масата пред очите на изуменият мъж.
- Нали разбирате, че не можех абсолютно сам да се справя с тази поставена от вас задача. Използвах познанствата си с разни хора на разни длъжности и се сдобих с тази снимка.
Пред очите на младият мъж се показа върху фотографската хартия един мъж на видима възраст около педесетте. Той беше с очила с голям диоптер, гладко обръснат, облечен в тъмен костюм и светла риза, а вратовръзката му беше шарена на едри тъмни и светли ивици. Тъй като снимката беше черно бяла, не можеше да се разбере цвета на дрехите му.  

***  
На външната врата на един красив дом се позвъни.
-Скъпи, виж кой е!-Каза една жена около четиридесетте, тъй като ръцете и бяха заети, защото приготвяше обяда.
-Добре мила,-отвърна съпругът  и се запъти по коридора към външната врата.
Когато той отвори, пред него беше застанал един млад мъж около тридесетте с шлифер в ръцете си .
-Кажете?-попита мъжът на средна възраст.
-Вие ли сте господин Н?
-Да,аз съм, какво има?
-Имате много поздрави от едни далечни роднини.-каза младият мъж.
-Кои са тези роднини?-започна да расте безпокойството на съпругът.
-Вие не ги познавате, а и те не ви познаваха доскоро.
-Така ли и кои са те?
Без да продължи разговора младият мъж насочи пистолет със заглушител, към домакина на къщата и стреля в него точно три пъти в сърдечната област, обърна се и си тръгна съвсем спокойно без да бърза, сякаш беше свършил някаква наистина много важна работа и се изгуби в далечината.