Мъжът беше намерен в кухнята паднал под масата с лице към пода и със забит наполивина нож в гърба.По всичко личеше, че не е имало борба на жертвата с нападателя.Изглежда , че той е познавал убиеца много добре, което ще рече, че е бил нападнат из невиделица. Ножът на вид изглеждаше, че е кухненски с който се реже хляб, дълъг и достатъчно остър, за да не остави жертвата жива, а по възможност да загине моментално. Попадението на острието е точно в сърдечната област. Беше извикана полиция от тридесетгодишният син на убитият шейсетгодишен мъж. Полицаите огледаха цялата къща, разтършуваха всичко и установиха, че нищо не е откраднато, сейфа който се намираше в стената скрит доста добре зад една картина  не беше докоснат. Нямаше абсолютно никакви следи и следователите се видяха в затруднение. Те разпитаха сина, за часа на откриването на тялото и разбраха, че това се е случило приблизително два часа след убийството по констатацията на съдебните органи към Съдебна медицина.  

***

- Ела, ела да ти покажа нещо!-каза един възрастен мъж на снаха си, ако може така да се нарече момичето, което живееше на брачни начала с един младеж, от когото беше придобила и дете.  Днес младият мъж беше дежурен и съпругата му беше останала сама с детето в къщата. Възрастният мъж беше доста похотлив и от доста време насам си мислеше , как да прилъже младото момиче да влезе в неговата стая и той ,,да си поиграе с него,, Свекъра беше доста извратен в мислите си и имаше своите си фантазии с младата жена във вечерите, когато беше сам. Неговата съпруга отдавна го беше напуснала и сега тя живееше в друга къща и с друг мъж, загърбила сина си и бившия си съпруг. А той когато имаше възможност срещайки младата жена по коридорите на къщата, когато се разминаваха или я щипеше по задните и части или я опипваше по гърдите. Младата жена се беше оплакала на съпруга си, но той не и вярваше и си мислеше, че тя нарочно казва тези неща ,за да ги скара тях двамата.
От силното притеснение от сексуалният тормоз на свекъра си младото момиче един ден се събуди доста променено. Тя чуваше в главата си гласове повечето от които бяха мъжки и враждебни, и я караха да прави неща, които бяха доста странни, и я заплашваха, че ако не ги направи те ще и отмъстят. Когато се погледна в огледалото в коридора, тя се уплаши от вида си, беше доста бледа, а очите и уголемени от страх и ужас сякаш излъчваха светлина като фарове на кола. Тогава единият от гласовете и каза да вземе един нож и да се уцели с него в сърцето и младата жена отиде в кухнята отвори шкафа с приборите и дълго гледаше в тях сякаш се колебаеше, други гласове и казваха да не слуша лошите и да не прави нищо нередно.

  ***

  Младото семейство живееше на партерен етаж в една къща и жената облечена само по нощница, а отдолу напълно гола отвори прозореца на стаята взе детето около двегодишно от бебешкото креватче и го прехвърли на тротоара на улицата, след което и тя скочи и вече взела детето си в ръце тръгна по улиците. Минувачите я оглеждаха и се чудеха какво прави тази жена в този си вид сред шумотевицата на квартала и сред преминаващите коли и имаше огромна опасност тя и детето и да пострадат и случайно да попаднат под колелетата на някое превозно средство.
Един полицейски патрул състоящ се от двама полицаи видял жената и детето в ръцете и се забърза да я спре и да установи коя е и какво прави сред хората в този си вид. Младата жена не можеше да отговаря на въпросите на полицаите, а само мълчеше, защото цялото и внимание беше ангажирано от гласовете в главата и. Най-накрая полицаите се принудиха да я заведат в близкото полицейско районно управляние и след кратка справка разбраха коя е и извикаха психиятър ,за да установи на какво се дължи състоянието и. Психиатъра установи тежко психическо разтройство и невъзможност жената да се грижи за детето си адекватно. Бяха се свързали с родителите и предадоха невръстното същество на възрастните хора, за да се грижат за него. А младата жена отиде в психиатрична клиника, за да се лекува. Тя пролежа там близо шест месеца под зоркото око на лекарите.  

***  

През всичките тези шест месеца докато младата жена беше в психиатрията съпругът и живееше сам с баща си. Мъжът не можеше да повярва, че баща му е способен да тормози съпругата му по този начин.,,Как е възможно това?,, питаше се младият мъж и не можеше да си отрговори. Той редовно посещаваше жена си в клиниката и я виждаше отпусната, нереагираща на нищо, гледаща в една точка в тавана, без да си измества погледа към него когато той я викаше по име. От силните лекарстава младата жена много приличаше на една безжизнена кукла, на една наистина много красива кукла, която нито говори нито се усмихва.Лицето и беше като замръзнало, без да трепва нито един мускул върху него. Тази същата жена която беше толкова любвеобвилна, толкова мила, добра и всеотдайна сега изглеждаше, като вкаменена. А месеците си минаваха толкова бавно, толкова протяжно сякаш бяха векове. А как искаше той тя отново да си е вкъщи и отново да бъде същата както преди. Родителите на жената идваха и те да я виждат и не можеха да се примирят с факта, че детето им макар и пораснало, макар и с мъж и с дете, се е превърнало в нещо непознато, непонятно и толкова различно.

  ***  

,,Не ме интересува нищо, да става каквото ще!,, помисли си един човек и позвъни на вратата на онази същата къща намираща се на партера в близост до голямият хотел и шумният булевард. Изведнъж вратата се отвори и се показа възрастният мъж, който беше повече похотлив отколкото отговорен.
- Здравей!-усмихна се посетителят.
-Здрасти, какво има?-попита домакинът.
-Дойдох да поговорим, за някои неща.
- За какво точно?-недоумяваше домакинът, сякаш не искаше да пуска неканеният гостенин в къщата си.
-Ще разбереш, няма ли да ме пуснеш да вляза?-настоятелно натърти на думите си посетителят.
-Заповядай, влез!-покани го домакинът.
-Бих изпил едно кафе, ако може.
-Да, ела в кухнята за да го приготвя-каза възрастният мъж и покани посетителят да го последва.
След няколко минути, неопределено колко, възрастният мъж се намери на пода безжизнен с лице опряно в теракотените плочки на кухнята. Гостенинът излезна от жилището толкова тихо, сякаш стъпваше на пръсти, за да не събуди заспалият завинаги възрастен мъж и тръшна вратата след себе си.  

***  

Когато дядото отвори вратата на стаята където бяха жена му и внучето се спусна към малкото същество вдигна го и го прегърна силно и се загледа в очите му, а те бяха същите като на дъщеря му огромни и сини, сякаш в тях се беше събрало  цялото необятно небе.