Младото момче седеше точно пред следователя и отговаряше на неговите въпроси точно и ясно без да скрива каквото и да е било от истината, а тя -истината беше повече от ужасна, но това младежът не го притесняваше ни най-малко.Той се чувстваше като герой сякаш беше направил нещо много важно и много смело, което не го правеше никакъв престъпник, не го правеше убиец, а беше просто само един правораздавател. Русите му коси бяха толкова светли почти бяли и на фона на бялото му лице сините му очи изглеждаха , като светло сини стъклени топчета от едно време, с които си играеха момченцата навън на пясъка , когато не съществуваха мобилните телефони, телевизорът беше рядкост и ред други открития, като компютъра все още не бяха се зародили в мозъците на тези които щяха да ги открият в бъдеще време.  

***  

Малкото момченце от детската градина не можеше да проумее и да разбере , защо децата от неговата, а и от другите групи си имаха майки и бащи, братя и сестри ,а той имаше само баща и то не един ,а цели двама които живееха заедно в една голяма и красива къща в края на града в един голям и нов квартал на столицата в една държава. Тъй като беше все още доста малък момченцето не можеше да разбере кое всъщност беше най-правилното- да си има всяко дете майка и баща, или да има само двама бащи, или да има само две майки.То не си задаваше въпроси, защо нещата са такива или някакви други и  кое поражда различията. Детето живееше така, както бяха подредили живота му двамата мъже,а дали не би било по-добре вместо да го дават на детска градина да бяха му намерили една млада и красива детегледачка, която нямаше да създава никакви проблеми, нямаше да задава никакви въпроси, защо и поради каква причина живееха в къщата само двамата мъже с детето, а и защо жена наоколо липсваше. И тогава детето нямаше от къде да разбере,че всъщност нормалните семейства се състояха от майка и баща, и братя и сестри, и че много рядко имаше и има семейства само от мъже или само от жени. Но тъй като на петгодишна възраст всяко дете не би могло да знае и да разбере живота на възрастните, то когато порасна с още една година започна да пита:
- Аз как съм дошъл?
-Много просто-отвърна единият от бащите, който беше по-младият-тебе те е донесъл щъркелът!
-А как ме е донесъл щъркелът?-продължаваше да пита детето.
-Ами щъркелът те е взел от един дом с много и различни деца и те е донесъл тук при нас!
Детето не доумяваше как може един щъркел да го вземе и да литне с него в небето и после да кацне на покрива на къщата и да го остави.То не разбираше все още нищо от живота на голямите хора, но и не спираше да задава въпроси за всичко, което вълнуваше малката му главица. Но истинските отговори бяха избягвани и му бяха давани само уклончиви и не дотам вярни отговори, които за сега бяха напълно достатъчни.  

***  

Учителят по биология беше извадил от хранилището на кабинета си една карта на животните по света и малкият ученик с любопитство разглеждаше всички животни нарисувани по различните континенти и което му направи най-силно впечатление беше,че всички те се състояха от мъжки и женски екземпляри с едно или две малки подобни на тях животни. Тогава изведнъж ученикът вдигна ръка и попита:
-Учителю, защо животните са заедно в група мъжки и женски, а не само мъжки или само женски?
Изведнъж целият клас избухна в смях и ученикът задал въпроса много се смути, изчерви се и си седна на мястото на чина с наведена глава и заровил пръсти в косите си, а те бяха толкова руси сякаш Слънцето се беше преселило в тях.
-Ученици, моля ви за тишина!-опита се да успокои класа учителят. Той се приближи до ученика засрамил се от смеха на другарите си.
-Остани след ,часовете  и ще ти отговоря.
След последният звънец известил края на учебният ден, малкият ученик от прогимназията влезе в кабинета по биология и плахо попита:
-Мога ли да остана?
-Разбира се!-отвърна учителят-Кажи ми сега, тук сме сами и няма никой друг освен нас двамата, кое те притеснява и защо ти едва не се разплака днес в часа по зоология? Детето погледна учители си в очите, които бяха тъмнокафяви и много спокойни и запита:
-Защо всички деца си имат майки и бащи, животните са мъжки и женски,а аз си имам само двама бащи, къде е моята майка?
Учителят въздъхна тежко сякаш върху него легна някаква непосилна тежест и отговори:
- В живота на хората, нещата не винаги стоят така, както в живота на животните. При хората всичко е много по-сложно и много по-трудно обяснимо отколкото в природата.Но ще ти кажа едно, когато пораснеш всичко сам ще разбереш и всичко, напълно всичко ще ти се изясни. За сега може да ти отговоря само едно и ти си роден от майка, но нея я няма, за това трябва да уважаваш хората, които се грижат за теб, дали са ти подслон, хранят те и те гледат като тяхно скъпо дете. А сега си върви и бъди добър и отличен ученик както до сега, има време и живота сам ще те научи на всичко.  

***  

Един ден ученикът от гимназията след часа по анатомия се прибра по-рано отколкото трябваше, беше решил да избяга от часа по математика, защото щеше да има контролно, а последните задачи той ги разбираше трудно и не му бяха много ясни. Макар,че беше отличник по всичко математиката му се виждаше малко сложна и не искаше да получава по-ниска бележка от отличен и за това реши по-скоро да не присъства в часа отколкото да получи слаба оценка.
Беше се уговорил за контролното да му помогне един ученик от по-горен клас, но той отсъствуваше по болест и не можа да изпълни обещанието си в решаването на задачите.
Когато младежът отключи вратата посрещна го необикновенна тишина. Всички врати бяха затворени сякаш нямаше никой вкъщи. Той събу обувките си в коридора, свали връхните си дрехи и се запъти към кухнята.Беше доста изгладнял и реши да си направи сандвич с тези продукти,  които се намираха в хладилника. Изведнъж той се отклони от пътя си към кухнята ,защото вниманието му беше привлечено от странен шум, който се чуваше от спалнята. Издаваха се някакви звуци по -скоро животински, отколкото нормални звуци на нормални хора, вратата беше непредпазливо открехната и от малкото пространство, което беше можеше да се види, че там на спалнята двамата мъже, които бяха осиновители на момчето се бяха отдали на низките си страсти, без да подозират кой и за какво би ги видял. Момчето стоя няколко минути като вкаменено и не можеше да повярва на очите си. Двамата мъже не бяха се завили с нищо отгоре, за да се скрият поне малко от това което вършеха.
Изведнъж нещо се разбунтува в стомаха на младежа и той с бързи крачки се запъти към тоалетната и едва неповърна още в коридора. ,, Значи така-помисли си той-значи те са любовници, те не са никакви братя за каквито ми се предствяха-продължаваше да се бунтува момчето-ах, какви мерзавци, долни твари, мръсни гадове,, Той почувствува едно унижение, сякаш той самият беше извършил нещо нередно.
След като повърна в тоалетната, младежа се изправи пред мивката и се погледна в огледалото, оттам го гледаха неговите очи, но зачервени от плач и обида , която се засели в сърцето му. Обида от всичко, от лъжите на тези мъже, от преструвките им, от лъжливото им поведение,че са роднини и нищо повече. Изведнъж на вратата на банята се почука.
-Кой е?-попита момчето.
-Аз съм, ще излизаш ли скоро?
-Да,само след малко!-почти спокойно отговори момчето.
И тогава...
-Къде отиваш?-спря го по-възрастният мъж.
-Излизам-отвърна момчето-имам малко работа, трябва да посетя един съученик за едни задачи по математика.
-Добре-отвъра родителят-и гледай да не закъсняваш в осем часа е вечерята! -Да,знам!-отговори младежа и бързо излезе навън, след като беше наметнал якето си отгоре.

  ***  

Аптеката се намираше на ъгъла на улицата на няколко крачки от новата и модерна къща, където живееше това необикновенно семейство.Младежът влезе бързо и шумно след като отвори вратата и разбра,че има още няколко минути до края на работното време.
-Извинете имате ли отрова за мишки?-попита той.
-Да-отвърна аптекарят.-Колко ще искате?
-А вие колко предлагате за по-голяма ефективност?
-Добре е да я разпръснете на голямо пространство за по-голям ефект!-отговори аптекарят.
-Ами добре,дайте ми колкото може повече.
След като получи това което искаше младежът се запъти към къщи и много бързаше, вървеше с големи крачки, не, почти тичаше, за да не изпусне часа за вечеря определен от неговите осиновители.