Жената в болничната стая беше легнала на леглото си и гледаше настрани към прозореца, а предаването по телевизията не стигаше до нея, нито до мислите ѝ, нито до съзнанието ѝ. Тя се беше отпуснала и имаше вид на човек, който много добре разбираше състоянието си и сякаш не очакваше нищо, абсолютно нищо, което можеше да се случи и да подобри положението ѝ.  В стаята при болната влезна една млада жена и попита дежурният въпрос:
-Как си миличка, как се чувстваш днес?-и се захвана с тоалета на болната, за да я приведе в добър и приличен вида както за визитацията, която предстоеше, така и за самата жена, за нейното по-добро самочувствие доколкото е възможно това. Всеки ден в продължение на седмица болната беше обгрижвана редовно непрекъснато и то много старателно. Но въпреки грижите, които се полагаха за нея състоянието ѝ се влошаваше, защото беше болна от тежка болест, която я обричаше на загиване. Един ден двете снахи на болната жена дойдоха да я видят и тогава младата жена , която се грижеше за нея им каза:
-Днес трябва да ми платите за положените грижи на вашата свекърва.
-Какво трябва да ви платиме?-попита едната от снахите, която явно беше по-възрастната-Това не влиза ли във вашите задължения?
-Не!-отвърна младата жена- Единият от синовете ѝ ме нае да се грижа за майка му, защото тя не може да се обслужва сама.
-Какво толкова трудно и сложно има в смяната на един памперс и едно хранене?-попита отново по-възрастната от снахите.
-Първо не е едно хранене, а три пъти на ден, освен това и тоалета ѝ се извършва три пъти и така цяла седмица.
-Аз не съм Ви наела, така че който Ви е наел, той трябва и да Ви плати-продължи да говори по-възрастната  от жените.- и след тези думи двете снахи излезнаха от стаята и оставиха свекърва си и болестта ѝ зад гъра си.
Изведнъж на младата жена ѝ стана толкова мъчно от тези думи, че очите ѝ се замъглиха от сълзи. Тя можеше да положи целият този труд към болната и без каквито и да е пари, просто така от добра душа, но се огорчи от думите на снахите. А болната продължи да гледа към прозореца,чула и разбрала всичко и сякаш вътрешно в себе си, се беше помолила, мъките ѝ да бъдат съкратени и колкото е възможно по-бързо, за да си отиде един път завинаги от този фалшив и егоистичен  свят. 
След едно неопределено враме, когато младата жена влезна в стаята на болната отново, тя  видя, че изтичаха последните минути от живота на свекървата и не след дълго болната се пресели в един навярно  по-добър свят, където злобата и зависта не съществуваха. Жената, която обгрижваше болната се обади по телефона на един от синовете ѝ и съобщи за тъжната новина.  Не след дълго време тя се намери в метрото напът за вкъщи и в мислите си се върна отново към случилото се днес.,, Как е възможно това, как е възможно такова отношение към болен и умиращ човек, къде са им сърцата на тези жени, които дойдоха да видят свекърва си, която им е дала двама прекрасни здрави и отгледани синове , а те застанали само на прага на вратата на болничната стая гледаха от далече умиращата жена? Нима и с мен някой ден ще се случи това, та нали и аз имам син?,, И в един миг сълзите ѝ рукнаха от очите ѝ без да се притеснява от това кой я гледа и как. Беше ѝ напълно безразлично какво ще си помислят пътниците за нея  в мотрисата в която тя се намираше. И изведнъж едно младо момиче, може би на годините на дъщеря ѝ прибложи се тихо и ѝ пъхна в ръцете някакво малко листче и се върна обратно на седалката, от която беше станала. Тогава разплаканата млада жена си отвори ръката и видя написаното. А там върху малкото листче беше нарисувано едно малко усмихнато човече придружено от следният надпис:,,Всичко ще се оправи,,