Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10 11:13 - Забравената китара
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.10 12:33


 В културният дом където се провеждаха различни видове курсове за деца и възрастни едно момиче от девети клас беше седнало на столовете пред вратата на курсовете по китара и чакаше търпеливо, за да дойде преподавателят. Имаше и други посетители и навярно бъдещи курсисти. Една майка която беше довела сина си точно за този курс по класическа китара се загледа в девойката и я попита:
-Извинете вие на колко сте години?
-На шеснадесет.-отвърна кратко момичето.
-И сигурно чакате да дойде преподавателят?-продължи да пита майката.
-Да, така е и аз чакам като вас.
-А не сте ли малко закъсняла във времето си за тези уроци?
-Мисля, че не съм закъсняла, а идвам точно навреме.
-Не, не е така-продължи настоятелно майката- За да се научи човек на някакъв инструмент, то той трябва да започне с курсовете много , много рано.
Девойката изгледа майката на момчето, а и самото момче което нямаше повече от седем години. Тогава тя се замисли малко и след като преподавателят все още не идваше, тя стана от мястото си и се запъти към изхода. Дали защото нямаше вяра в себе си , че може да се научи да свири на китара дори и на тези години или защото ѝ беше омръзнало да чака, момичето си тръгна към вкъщи. Нотните тетрадки и китарата бяха още в ръцете ѝ, но вярата в себе си, че може щом иска да се научи на всичко, което желаеше беше си отишла.  

***  

Лагера се намираше на брега на морето и приютяваше деца от първи до осми клас на едно столично училище. Лятото беше в разгара си и времето беше много хубаво, топло и приятно само за плаж. Всяка сутрин децата се строяваха на плаца, който се намираше по средата на бараките , където спяха ,за да направят те сутрешната си гимнастика под ръководството на учителя по физкултура и както се бяха наредили един до друг, един зад друг и правеха едно огромно каре от различни по цвят цветни главици- русокоси, чернокоси, светлокоси  или тъмнокоси.  Един ден едно момиче в своите петнадесет години забеляза едно момче, което беше също на толкова години. Момичето всеки път се нареждаше и стоеше зад момчето, което му беше направило впечатление с красивите  си дълги черни и прави коси до врата. Нямаше ден в който момичето да не наблюдавше със скрит интерес това наистина интересно и красиво момче. По късно девойката разбра , че този юноша е от смесен брак и копирайки гените на своите родители предизвикваше нескрит интерес. Тези лъскави черни коси, които блестяха на слънцето и приличаха на черно злато, тези светло кафяви очи, които наподобяваха цвета на кехлибар, тази стройна и издължена фигура- всичкото това нещо беше едно истинско съкровище, което момичето беше открило и което искаше да запази само за себе си. Да, но момчето харесваше друго момиче и това малко или много огорчаваше почти влюбената девойка. Тя наблюдаваше своят възлюбен тайно и с нищо не показваше за своите чувства. Момчето свиреше на китара и не минаваше нито една вечер без да се съберат всички лагерници около лагерният огън и без да слушат красивата мелодия на китарата. Лека -полека ваканцията се заизнизва и дойде денят на карнавала в който децата щяха да се преоблекат и преобразят на различни герои от приказки или филми.Девойката се облече и преобрази на циганка с разпилените си кестеняви коси по раменете, с дългата пола достигаща чак до земята, с шареният шал който беше опасал  кръста ѝ, лентата която тя си върза на челото и с дайрето в ръка, беше истинска героиня на някой интересен разказ или интересна приказка. Вечерта в разгара на карнавала тя отиде до момчето което харесваше , но не посмя да го заговори, но само седна до него и се заслуша в музиката която то изтръгваше от струните на китарата-нежна и много чувствена.  

***
-Той замина.-каза един общ приятел на двамата и се усмихна с онази усмивка на човек който знае, че е наранил някого умишлено.
-Как така замина, на мен нищо не ми беше казал?-попита младото момиче, което беше влюбено и обичаше от близо пет години онова красиво момче от летният лагер, онзи тъмновлас юноша, който пленяваше сърцата на момичетата със своето свирене на класическа китара. Изведнъж на нея ѝ стана много мъчно, защото се почувствува изоставена. Тя не можеше да забрави вечерите прекарани с това красиво момче, техните срещи, техните разговори. Но той не ѝ беше обещавал нищо по-сериозно.А тя сякаш се беше само надявала, че един ден те ще бъдат завинаги заедно. Изведнъж тя се сети за едни негови думи, които я огорчиха и сякаш я отдалечиха  от него. Той ѝ беше казал, че не мисли да  се жени все още за която и да е и тя когато му каза, че трябва да се внимава в интимните им отношения, а той се обърна и ѝ каза в очите,,Не мисля, че ти ще бъдеш майката на моите деца,, От този миг тя почувствува една студенина, която плъзна по вените ѝ и реши да приключи с тази явно обречена връзка.

  ***

Изминаха се четири години, а тя се беше вече омъжила за друг човек и имаше и дете. Тогава на пощенската кутия на жилището беше написано на емайлирана табелка  имената на младото семейство. И ето, че един ден младежът с черните коси беше се върнал от далечната страна в която беше заминал и посети този адрес, но когато прочете имената разбра, че не трябва да звъни на вратата, и че вече не е удобно да се представя кой е и кого търси. В следващите години той намери друга девойка с която сключиха граждански брак, но по ирония на съдбата те нямаха и не можеха да имат деца. Много по-късно след двадесет години, след като и двамата се бяха вече развели по една или друга причина- жената която в юношеските си години беше влюбена в него и младежът с черните коси се срещнаха отново, но младата жена разбра, че много неща са си отишли завинаги и те  повече не се потърсиха отново  никога.  

***
-Бихте ли сменили струните на китарата, защото от много отдавна не е свирено на нея и мисля, че са се отпуснали.-Каза една млада жена на човека който се занимаваше с тази дейност.
-Ще бъде готова след няколко дни- каза майсторът на китари.
-Добре и Ви благодаря!-отвърна жената и затвори вратата на работилницата зад гърба си. А китарата остана в тази работилница и не беше никога потърсена отново, а след време когато работилницата се превърна в кафене, китарата красеше една от стените му и продължава да го краси и до днес.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1199009
Постинги: 668
Коментари: 514
Гласове: 592
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол