Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2020 12:12 - Мечти
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.10.2020 13:17


 Всяка година всички, които имаха автомобили засаждаха по едно дърво или в близкият парк, където живееха или в подножието на близката планина. По този начин те се грижеха за околната среда и предоставяха насаждения от различни видове дървета, които да пречистват въздуха над града, който беше достатъчно голям, за да приютява близо три милиона и повече жители-мъже и жени, млади и стари, деца и юноши, а заедно с това почти и толкова леки автомобили. През лятото се огранизираха дни за почистване на околната среда, като отпадъците се събираха разделно в огромни различно оцветени найлонови торби: за хартия, за метални предмети, за пластмаси и други, като по този начин подпомагаха фирмите за събиране и извозване на смет. Управителите на всеки вход на дадено жилище, всички заедно уреждаха на покрива на всяка сграда засаждане на дървета в огромни саксии от пластмаса и засаждане на цветя в други кокетни саксийки с различна материя и цвят, които представляваха един вид паркови насаждения на тези огромни височини, които бяха пространства за отдих на живущите. Всички сгради бяха ремонтирани и представляваха огромни панелени или тухлени великани, които издигаха своите тела стройно и подредено. На най-високите етажи върху стените им с огромни цифри бяха написани номерата на блоковете и трябва само да вдигнеш глава нагоре, за да разбереш кой блок, къде се намира без опасност да се изгубиш в огромната гора от сгради. Всеки квартал или жилищен комплекс си имаше свой собствен цвят и като се има напредвид , колко многоцветове съществуват със своите разнообразни нюанси, то не можеше да има повтаряемост и дублиране на цветовете. На всяка стълбищна площатка на всеки блок имаше кошове с различен цвят за разделно събиране на отпадъците и на живущите им остава само да отворят вратите на жилищата си и с няколко крачки да изхвърлят ненужните вещи и предмети. Всеки ден точно определени хора облечени в оранжави жилетки, които се занимаваха само със това извозваха всички отпадъци надолу по стълбището към огромните контейнери навън. А хората бяха моного старателни  и много съвестни в разделното събиране на отпадъците. И така заводите за хартиени, пластмасови, стъклени или метални изделия бяха благодарни на всички за тяхното трудолюбие и загриженост. Пътищата бяха идеални, там където се появеше дори и съвсем малкък дефект, веднага биваше поправен от трудолюбивите работници занимаващи се с тази професия. Мантинелите бяха боядисани в неонови ярки бои от неоново синьо, оранжево или зелено и представляваха един вид много добра защита на пътя, която през нощта не просто светеше, а направо блестеше  в тези ярки тонове. Нямаше магистрала или обикновен второстепенен път в който да не бъде очертана осевата линия със сребриста специална боя която в тъмнината на ноща светеше и показваше на къде трябва да се ориентират шофьорите, за да се движат безопасно на пътя. Всички магистрали, различни по големина пътища и шосета бяха осветени от километрични осветителни тела подредени стройно с равни разстояния едно от друго. Тъмно беше само и едниствено на селските пътища, които бяха далече от голямите пътни артерии на страната. Над магистралите и второстепенните пътища имаше изградени съоражения, които пречеха на дъжда и снега да валят директно на пътя и предпазваха колите и настилката от намокряне. В столицата, а и в другите градове нямаше училище, детска градина, университет или административна сграда ,които да нямат  озеленени площи, които да радват очите на децата, студентите или служителите на съответните сгради. Огромните паркове бяха така подредени, че да има място както за колоездачи, така и за колички за майки с деца, кътове с пейки, малки павильончета ,които предлагат най-различни вкусотии, на всички решили да посетят парка, имаше и фонтани с много водоскоци, или малки водоеми или езерца които предлагат разходка с лодка. Събота и неделя се организираха различни състезания по пускане на хвърчила, малки моторни лодчици, аероплани и други интересни игри. В парковете имше и площатки за различни спортни игри по баскетбол, футбол, тенис на маса, тенис кортове и какви ли още не игри. Нямаше квартал или жилищен комплекс без църква една или повече в зависимост от големината им. Имаше и училища , детски градини, огромни магазини, аптеки и какво ли още не за нуждите на живущите. Навред цареше един прецизен порядък и ред, едно спокойствие и мирно съжителство на всички хора. Превозните средства-лични или обществени спазваха всични пътни знаци на улиците в градовете , в селата и пътищата между тях опасващи цялата страна. Нямаше вече пътнотранспортни инциденти всички на пътя и пешеходци, и водачи на превозни средства бяха от примерни най-примерни и спазваха всички пътни закони и правла.    

***  

Изведнъж един кандидат премиер се стресна в съня си и с разтуптяно от вълнение сърце седна в леглото си и се опомни и разбра,че всичко е било един прекрасен почти фантастичен сън, който можеше и да се сбъдне в най-скоро време, ако избирателите решат да пуснат всичките бюлетини, които бяха напечатани с неговият цвят на неговата партия в онзи съдбовен и решаващ ден . И тогава, ех , тогава всичките му мечти ще се превърнат в реалност.  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485651
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол