Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 11:01 - Кукла
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.09 11:17


 Трябва да си призная, че ме беше много страх от починал човек когато бях дете ,  а и по-късно дори като голяма в моите двадесет години. Може би и това беше основната причината да не уча медицина за лекар, макар че се опитах само един единствен път да кандидатствам и слава богу не ме приеха. Да слизаш долу в моргата в една болница и да правиш упражнения по анатомия, като този изпит беше наистина един от най-трудните с всичките наименования на латински език за кости и мускули, ми се струваше повече от ужасно. Да ти хвърлят в ръцете я крак, я ръка, я глава и ти със старанието си на учен да ги разглеждаш тези части от иначе цяло тяло ми  изглеждаше противно. Дали трябва да се абстрахираш от всичкото това и да работиш с огромно старание на учинолюбив човек, за да изкараш, ако не шестица то поне една тройка, за  да преминеш в по-горният курс? Вярно е , че съм учила анатомия, но само и едниствено теоретично, и никога не ни заведоха в мазето на която и да е болница практически да се запознаем с материала, но ако го бяха напраили сигурно щях да напусна медицинското училище за сестри.
И така, както се казва от това от което най-много бягаш всъщност точно това ти се случва.
Като медицинска сестра работата ме е сблъсквала с много хора, които поради тежестта на заболяването си са умирали едва ли не в ръцете ми, но това беше горе -долу някак си по-поносимо, защото си бяха цяли и всичките им части си бяха на мястото си. Да, но тези хора бяха все чужди и преодолявах смъртта им, с онова старание на психиката си, като си казвах наум: ,, Това е живота,,.Но ето, че както всички или ,ако не всички ,то поне повечето хора, когато се разделяха с бабите си или с дядовците си с мисълта , че те са вече доста възрастни  и смъртта им рано или късно, ще бъде неизбежна, по- тежкото е , когато се разделя човек с майка си или с баща си, защото дори и възрастни са някак си по-близки до теб самия.  Но ето, че на мен ми се наложи да се разделя не само с майка ми, която не беше кой знае колко възрастна, но и да се разделя с приятеля ми, който пък беше все още доста млад като се има на предвид, че нямаше и четиридесет години. И двамата починаха в болницата в която работех в разстояние във времето около четири години ,и на мен ми се наложи  не само да сляза в моргата на тази болница, за да уредя нужните документи, но и да  подготвя тялото на починалия така да се каже за погребалната фирма, която щеше да го извози до определеното му място, където щеше да бъде съхранено до погребението. И аз накупила всичко необходимо за починалия в случая на моите скъпи същества- приятелят ми и майка ми- присъствувах не само на подготвката, но и активно участвувах в обличането на покойника. Тогава гледайки безжизненото тяло, което се беше сякаш вкаменило с втвърдените си мускули и кости  много ми заприлича на една безжизнена кукла идеално направена сякаш беше спяща и чакаше да бъде събудена. И страхът ми премина.  

***  

Има много спящи кукли по света. Едни са разрушени до неузнаваемост и от тях са останали само костите, а други са се запазили почти напълно , сякаш времето за тях е било спряло завинаги. Някои от тях са светци чиито мощи са станали благодатни и лекуват всички хора, които се допрът до тях .И както беше казал Бог в голямата книга на живота- Библията-, че ще дойде ден когато във второто пришествие ще извика с мощният си глас: ,, Станете !,, и тогава всички спящи кукли ще се събудят. Едни ще възкръснат за осъждане , ако са вършили лоши дела, а други за възхвала на добрите си дела. И така не се страхувайте от смъртта, вие просто спите!



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1193299
Постинги: 663
Коментари: 514
Гласове: 589
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол