Когато след операцията тя се погледна в огледалото от там я гледаха същите очи, но всъщност всичко останало от лицето и беше напълно променено. Точно така както го искаше, и както си го представяше , и както беше уговорено до най-малките подробности с хирурга. И на нея нищо друго не и оставаше освен да промени прическата си- дължината на косата и да я боядса заедно с веждите в друг желан цвят. След няколко часа от огледалото я гледаше вече друга физиономия, напълно променена, различна и непозната. Белезите от разрезите бяха успешно заличени и на пръв поглед нищо не подсказваше, че всъщност този нос, тази брадичка , тези устни , това чело, тези скули и всичко останало от лицето и сякаш отговарят на съвършенно друг човек.
След няколко дни тя подготви документите си за заминаване. Трябваше да се снима отново и да предостави снимката си на държавният служител, който щеше да смени паспорта и с друг, не само защото беше изтекъл срока на валидност на старият, а и защото новото и лице трябваше да отговаря на документите и, както и с нова дата на издаване. След като се сдоби с всичко необходимо младата жена се впусна в едно щуро пазаруване на дрехи и аксесоари, които щяха да подхождат на новият и имидж. Всеки ден в продължение на седмица тя обикаляше новите Молове и други по-малки или не чак до там голями магазини. Жената си беше направила дълъг списък с нужните покупки, върху който с химикал лека полека тя отмяташе, като изпълнено дословно всичко, което купуваше и се чувствуваше видимо удовлетворена от това което вършеше.
Билета за заминаването и беше вече така да се каже в джоба, когато тя плучи новият миришещ още на нова хартия паспорт. Дрехите и бяха грижливо изгладени и подредени в голямият с имитация на змийска кожа куфар, който се намираше странно защо, точно в средата на стаята, сякаш да и напомня непрекъснато ,че и остават само броени дни до отпътуването.
Най-сетне съдбоносният ден дойде и тя не спала цяла нощ от вълнение се заприготвя за излизане бързо-бързо, сякаш ценеше всяка секунда от времето, което и се струваше твърде скъпо и тя не искаше да го разпилява излишно. След като вече се беше облякла в тъмно червен костюм състоящ се от панталон и сако стигащо до заоблените и форми в модерен стил и кройка, тя набързо сряса коста си пред огледалото в коридора, напарафюмира се , взе куфара си и затвори врата след себе си с въздишка на облекчение, че от днес вече наистина започва нов живот.
Самолета беше вече на пистата, когато малкото микробусче с всички пътници напусна входа на аерогарата и потегли към електокара със стълбата за качването на пасажерите. Млади и усмихнати стюардеси,всички облечени в еднаква тъмносиня униформа и със светлосиня риза с тъмносин шал на врата и тъмносиня шапка пилотка,като канеха пътниците да влязат в самолета с думите:,, Добре дошли,, и им показваха местата, на които трябваше да седнат. Разбрала кое е нейното място жената седна до монитора и от там можеше спокойно и с облекчение да гледа , как самолета постепенно се отлепя от пистата, започва да набира височнина, до като долу , което се виждаше -било то пътища, сгради, дървета или паркове започват все повече да заприличват на малки цветни картинки от голям детски пъзел.
Пътуването със самолета траеше общо три часа. Точно толкова колкото да бъде предложена на пътниците най-напред малка лека закуска, която се състоеше от комбиниран сандвич с колбас и кашкавал и придружаваща го напитка кафе или чай по избор. След два часа беше предложен и обяд, който пък се състоеше от печено пиле с гарнитура и чаша червено или бяло вино също по избор. Когато трите часа на пътуване изминаха, било в лека дрямка, четене на книга, разглеждане на списание или само в съзерцаване на всичко, което можеше да се види с просто око от монитора на самолета при единадесетхиляди метра височина, и когато стюардесата съобщи, че след няколко минути самолетът ще се презими на пистата , всички пътници станаха неспокойни, размърдаха се по местата си и в същото време радостни ,че са пристигнали благолопучно.
След няколко напрегнати минути преминали в преглед на документите от служителите на летището и в очакване да си получи багажа младата жена остави зад гърба си аерогарата с облекчение че вече се намира на желаното и от дълги години мечтано място. Чувайки наоколо чуждият говор в съзнанието и започнаха да звучат думите със същата реч упражнявайки се усърдно в произношението говорейки тихо едвам доловимо на себе си, като се оглеждаше да не би някой да я наблюдава учудено. Вече качила се в едно такси тя бързо съобщи адреса на таксиметровят шофьор и се загледа небрежно през прозореца на леката кола в бързо движещите се предмети и хора наоколо, които оставаха далеч зад гърба и и моментално биваха забравяни.
Когато таксито спря пред входната врата на посоченият адрес ,жената слезе от колата изчака шофьора да и извади куфара от багажника, след което тя му плати. Когато видя ,че таксито завива и се изгубва зад близкият ъгъл на улицата тогава жената влезе в малко дворно пространство приличащо на правоъгълник от сгради, които бяха с входовете си обърнати към каменната алея по която тя вървеше. Когато стигна до познатият вход тя натисна дръжката, след което вратата се отвори и я лъхна мириса на любима къща. До вратата на апартамента, който я интересуваше водеха извити дървени стълби по които тя се заизкачва бавно и най-сетне стигнала до желаният етаж тя се спря за да си поеме дъх и да успокои дишането, и сърцето си от умората и напрежението от това което следваше да направи.
След като събра сили, кураж и смелост тя най-накрая позвъни на вратата, като се обърна леко на страни за да не я видят веднага и директно в лицето. От вътре първоначално се чуха тихи стъпки, кратко изчакване-явно я гледаха през шпионката, след което се завъртя ключа в бравата за да се отключи и не след дълго вратата се отвори.

****

Един мъж към четиридесетте стоейки на прага на собственият си дом гледаше направо пред себе си , като се чудеше, кой ли би го притеснил сега точно по това време. Пред него стоеше един друг,по скоро младеж отколкото мъж, който се усмихваше сякаш очакваше покана за да влезе. Лицето му беше нежно и точно копие на неговото, както е изглеждал в двадесетата си годишнина от своят живот, но с кожа покрита по скоро с лек мъх сакаш никога не е виждала бръснач. И изведнъж не толкова с очите си колкото със сърцето си мъжът почувствува , че познава много добре човека пред себе си. Той се притесни и видимо потрепера, тогава чу много познат глас:
-Не ме ли позна, казах ти ,че съм твой образ в огледало.
Наистина на какво ли не с способен човек в името на любовта!