Постинг
02.04.2023 11:24 -
Подарък
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2023 11:45
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.04.2023 11:45
На нея не й се ходеше на училище. Не защото мразеше училището, дори напротив- обичаше го, но имаше една преподавателка по математика, която непрекъснато я тормозеше и дразнеше , незнайно защо, и я изпитваше , ако не всеки ден, то почти през ден или през два дни. И учението се превръщаше в истинско мъчение. Влезеше ли в клас математичката извикваше по име момичето, което седеше на последният чин, и то само и единствено в този час, иначе винаги седеше на първият чин в средната редица , за да вижда много добре дъската на която се записваше всичко необходимо за даденият предмет и урок.
И така един ден ученичката каза на майка си:
- Няма да ходя вече на училище!
- Но защо?-озадъчи се майка й-Какво се случва?
И тогава осмокласничката, разказа всичко на майка си. А тя огорчена от желанието на дъщеря си почти заплака.
- Как искам да се изучиш, Как искам да си намериш добра професия.
Дъщерята прегърна майка си и й изтри сълзите с дланите си.
- Не се притеснявай мамо-отвърна тя - всичко ще бъде наред.
След известно време младото момиче започна работа в един завод като стругарка. Работеше тя на три смени. Когато беше трета смяна тя не можеше да издържи през нощта и се сгушваше в една касетка за готова продукция и заспиваше. Спеше непробудно до сутринта.
И така ден след ден, месеци, години.
Когато навърши пълнолетие младото момиче започна да учи в един техникум по облекло и в същото време работеше в едно шивашко предприятие за изработване на най- различни дрехи.
Когато настъпи денят за първата й заплата, тя отиде в обедната почивка в една сладкарница и купи една разкошна торта с която искаше да зарадва и изненада своите родители, които не бяха заможни хора, а дори напротив- бяха бедни и много скромни. Когато работното време свърши и всички отидоха да се преобличат и да си тръгват, младото момиче откри, че тортата й я няма, тя започна да я търси ,но не можа да я намери. Колегите й , които я гледаха, как тя се притесни, започнаха да й се смеят и да я подкачат, а тя беше наистина красиво момиче и дали това беше някакъв начин тя да им обърне поне малко внимание , не се знаеше, но когато видяха, че тя започна да плаче и усетили, че може би са прекалили в поведението си, те й върнаха тортата, а момичето от вълнение не можа да я хване здраво и я изпусна на пода. И разкошната торта се превърна в една безформена купчина от захарен крем и блатове. Виждайки това девойката заплака още по силно и неутешимо. Когато се прибра вечерта тя разказа на родителите си какво й се беше случило. Тогава майка й й каза:
- Не се притеснявай мила. Ще има и други дни в които ще можеш да си купиш всичко каквото пожелаеш.
- Но аз исках да ви подаря нещо,от първата ми заплата, а сега съм с празни ръце!- и девойката заплака отново от болка и обида и не можеше да разбере, що за хора са тези, които изпитват удоволствие да дразнят и да се подиграват на другите?
***
Измина известно време и тогава това момиче , започна работа на друго място пак при хора шивачи- мъже и жени- изработвайки най-различни дрехи, на най- различни хора. И там тя срещна любовта си и бъдещият си съпруг.
Точно след една година младата жена се сдоби с първа рожба - едно малко и прекрасно момиченце, а то беше най- истинският й подарък появил се в деня в който родилката трябваше да празнува именният си ден.
И така един ден ученичката каза на майка си:
- Няма да ходя вече на училище!
- Но защо?-озадъчи се майка й-Какво се случва?
И тогава осмокласничката, разказа всичко на майка си. А тя огорчена от желанието на дъщеря си почти заплака.
- Как искам да се изучиш, Как искам да си намериш добра професия.
Дъщерята прегърна майка си и й изтри сълзите с дланите си.
- Не се притеснявай мамо-отвърна тя - всичко ще бъде наред.
След известно време младото момиче започна работа в един завод като стругарка. Работеше тя на три смени. Когато беше трета смяна тя не можеше да издържи през нощта и се сгушваше в една касетка за готова продукция и заспиваше. Спеше непробудно до сутринта.
И така ден след ден, месеци, години.
Когато навърши пълнолетие младото момиче започна да учи в един техникум по облекло и в същото време работеше в едно шивашко предприятие за изработване на най- различни дрехи.
Когато настъпи денят за първата й заплата, тя отиде в обедната почивка в една сладкарница и купи една разкошна торта с която искаше да зарадва и изненада своите родители, които не бяха заможни хора, а дори напротив- бяха бедни и много скромни. Когато работното време свърши и всички отидоха да се преобличат и да си тръгват, младото момиче откри, че тортата й я няма, тя започна да я търси ,но не можа да я намери. Колегите й , които я гледаха, как тя се притесни, започнаха да й се смеят и да я подкачат, а тя беше наистина красиво момиче и дали това беше някакъв начин тя да им обърне поне малко внимание , не се знаеше, но когато видяха, че тя започна да плаче и усетили, че може би са прекалили в поведението си, те й върнаха тортата, а момичето от вълнение не можа да я хване здраво и я изпусна на пода. И разкошната торта се превърна в една безформена купчина от захарен крем и блатове. Виждайки това девойката заплака още по силно и неутешимо. Когато се прибра вечерта тя разказа на родителите си какво й се беше случило. Тогава майка й й каза:
- Не се притеснявай мила. Ще има и други дни в които ще можеш да си купиш всичко каквото пожелаеш.
- Но аз исках да ви подаря нещо,от първата ми заплата, а сега съм с празни ръце!- и девойката заплака отново от болка и обида и не можеше да разбере, що за хора са тези, които изпитват удоволствие да дразнят и да се подиграват на другите?
***
Измина известно време и тогава това момиче , започна работа на друго място пак при хора шивачи- мъже и жени- изработвайки най-различни дрехи, на най- различни хора. И там тя срещна любовта си и бъдещият си съпруг.
Точно след една година младата жена се сдоби с първа рожба - едно малко и прекрасно момиченце, а то беше най- истинският й подарък появил се в деня в който родилката трябваше да празнува именният си ден.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 608
Блогрол