Перото ми напука се
и безнадеждно се отчупи
точно там
на върха,
а мастилото изсъхна
и листовете мои-
лястовици бели
вятърът без милост разпиля
след онази страшна среща
очи в очи
със смъртта...
Любимият отвъд замина
и навярно там е по-добре,
а мене ме остави тука
да съм сама
окъпана от сълзи солени
необятното мое море...
Сега не знам
дали отново
ще обичам пак
дали отново
стихове ще пиша
дали свободно
пак ще дишам
и дали...
Но за кого
ли...
Дали ще имам сили
да погледна
в други нечии очи,
дали сърцето ми ще трепне
пак отново
от думи други
нечии
докоснали случайно моят слух
и на кой ли ще са те?