Още малко, още съвсем малко ми остава докато капне и последната капка в чашата на изчерпаното ми вече от доста време насам търпение. Просто чувствувам как всеки момент ще се отдели тази прословута капка от мястото си където се намира / може би на м...ната  си/ и ще капне точно  в моята чаша и ничия друга. Само да имаше някой който да ми беше подшушнал преди двадесет и няколко години,че ще дойде момент в който аз до такава степен ще се отвратя от тази професия, че  дълбоко ще съжалявам за усилието си което съм полагала, за да я усвоя и защо  въобще съм си првила труда да я уча и така нататък и така нататък . И се замислям дали си заслужава изобщо да я упражнявам все още и още и до кога ли? Чувствувам, че всеки момент ,, ще си хвана куфарите,, , ,, че си обера крушите,, , ,,ще си бия камшика ,, , ,, ще хвана гората,, и ,,дим да ме няма,,.

Може би се питате каква ли е тази професия която ме е извадила вече ,, извън кожата ми,, , разклатила е търпението ми до неузнаваемост и ме е отвратила до такава степен, че чак не мога да се позная. И се питам това аз ли съм или е някой друг когото не познавам. Е, бих ви казала ,че докато изчетете всичките редове до долу сами ще я отгатнете и то без особенни усилия.

Та значи да се върнеме на темата. То бива,  бива, бива обиди, но чак пък толкоз колкото са се наслушали ушите ми и са се нагледали очите ми до немай къде си, че чак ми става байгън и то до гуша не ами чак до главата  ми стигна вече и още по-нагоре. Като гледам някои мои колежки колко много са се променили по характер се питам дали и аз като стана на техните години няма да заприличам на тях, че чак косата ми настръхва от див ужас.

То какви ли не реплики се чуха по наш адрес, какви ли не коментарии, разсъждения, разтълкувания на неясноти, то не бяхме прости ,тъпи , некъдърни и още какви ли не. Та като се погледна в огледалото и като запреповтарям всичките тези ,,комплименти,, по наш адрес се питам абе къде се намираме в края на краищата и си отговарям сама, че може би не в нашата си родина, а в някакво диво, запустяло и неугледно място където освен диваци и диви животни други нормални хора няма. Дали пък проблемът не е в нашите географски ширини, защото на други географски ширини такова чудо като при нас просто няма. И започвам да се питам къде е причината за тази аномалия, дали не е от водата или от храната или просто си е един наш си типичен синдром където на друго място просто го няма и не вирее.

Та разсъждавайки на темата професионално ориентиране се питам, защо ли не учих нещо друго което да е хем по престижно, хем по платено, хем по така , та чак най така. А сега като се обърна назад се чудя след всичките тези години къде са ми спестяванията, леката кола и апартамента, които да съм си купила с моят всеотдаен и честен дългогодишен труд. Нищо от споменатото няма, само една гола заплата на точно определена дата и нищо друго. Е, кажете ми какво може да ме очаква оттук -нататък до пенсия? А можех, можех да уча друго което да ми придаде всичко от което има нужда един обикновен средно социален българин, ако изобщо има място в нашата родина за такъв.

***

Когато отворих очи с облекчение въздъхнах, че всичко това е било един кошмарен сън. Още няколко минути и самолета ще кацне на летището в Ню Йорк където ме чакаше братовчед ми вече живеещ от дълги години в Америка-страната на сбъднатите мечти!