Писмо до МАМА :: Споделени чувства

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.09.2010 17:34 - Споделени чувства

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1830 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:29

Посветено на Olivier Virassamy

Обичам те! Не, нищо не ми казвай, аз всичко знам и по-добре замълчи! Обичам те повече от всичко на света, и ти го знаеш много добре и колкото пъти да ти го повтарям винаги ще е така, винаги ще е истина. Погледни ме в очите! И тихо, тихо до мен се доближи! Подай ми ръка и ме прегърни, да така, точно така! Не открехвай устни за думи излишни дори! Замълчи! Искам сам да отгатна, какво се случва в твоето сърце и душа, а там е буря, ураган от чувства искренни и любов истинска и страстна по мене- знам! И в моето сърце е така, даже повече от това, повече отколкото можеш да си обясниш. И така е, не е от вчера, нито от днес е, а от мига в който те съзрях. Прости ми, ако нещо към тебе съм съгрешил прегърни ме силно и горещо, защото знам, аз съм ти мил и искам завинаги да е така, до мен да си кротко сколонила глава. Не, не плачи, сълзите ти са ми скъпи по скъпи от всичко на света! Обичам те, обичам те съкровище мое, любов моя ! Цвете мое, завинаги в живота ми остани!

***
Жената седяща на първият ред в залата на театъра, след като слушаше думите на актьора по време на спектакъла не се сдържа и от очите и потекоха горещи, парливи сълзи, а сърцето и се беше свило от болка и тъга. През цялото това време, в което артистът говореше, тя си мислеше , че всичко което той казваше се отнася единствено и само за нея, сякаш нямяше никой друг на света, а бяха само те двамата. Тя беше напълно изключила ,че се намира на обществено място пред сцената на Новият Градски Театър. И в тъмнината , невидяна и непритеснявана от никой тя продължаваше да плаче и сълзите и непреставаха да се стичат по лицето и. А двата стола до нея от двете и страни, в ляво и в дясно, сякаш по ирония на съдбата баха останали празни.

Нагоре