Посветено на Olivier Virassamy

Исках

да

се

огледам

някак си

нахално

във

твоите

очи,

защото

тъй

красиво

млад

си

ти

и

тъй

страшно

симпатичен,

не,

не си ми

никак

базразличен...

И

мисля си,

че

даже

някак си

успях...

Образа

свой

в

огледалото

най-истинско -

мъжките

очи -

себе си

във

твоите

очи

видях...

И

в миг

на просветление

отпих

след

сладко

опиянение

без

да

искам

покрусена

горчива

глътка

от

истината

най-реална...

(... защо

ли

се

почувствувах

някак си

смутена

и

банална...)

И...

се

извиних

навреме...

(... а

как

не исках

да се

извинявам...)

В

душата ми

се

породи

някакво

съмнение

за

красотата

ми...

Уви,

за

съжаление,

дори

и

тишината

в

бяло

се

изсмя

(от

светлините

прожекторни

на

бара

тъй

ясно

бях

огряна...)

В

очите ти

разбрах,

младостта ми

беше

си

отишла

вече

невъзвратимо

и за

съжаление

досадно

непоправимо...

Lina Vira Assa Amy