Посветено на Olivier Virassamy

Боли ме...
и моята болка
е несравнима
щом с мисълта ми
идва твоето име...
Боли ме...,
като прерязана вена
изгубваща кръвта си
пулсираща до капка
до последно
за любов несподелена...
Боли ме...,
като от змийска отрова
сливаща се със кръвта ми
и минаваща коварно
през сърцето
от чието
и последното ми нежно чувство
е отнето...
Боли ме...
като пред агония
и хубавите спомени
минават като лента
за живота изтичащ,
и разбирам идва края
на любовта ми,
и
не мога
нищо,
нищо
не мога
да направя...