Посветено на Olivier Virassamy

Самота в червено

ме обгърна

в мига

на нашата раздяла...

И ти преряза

със студената кама

на отчаянието ми

всички

свещенни връзки

между нас,

които обичах,

и които

с най-нежни думи

до скоро наричах...

Самота в червено

чувствата ни

с ръце отвори

и разпиля....

Самота в червено

дори с риска

в безсилието си

да те спра

от болката неудържима

за раздялата ни-

жива рана

-да умра...

Самота в червено

ми остана

разкъсваща със зъби

от моето сърце

и последното ми

любовно чувство,

което се беше

в душата ми вклинило

с живите корени

на любовта

в сърцето ми се впило...

Самота в червено

ме освободи

от всичко твое,

което беше само мое

до болка мило

днес от теб

ме раздели...

LINA VIRA ASSA AMY