Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2012 21:05 - С лице и ръце на ангел
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1477 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.07.2012 22:52


,,Обичам те...Обичам те...Обичам те...,,
Тези думи всеки ден звучаха в съзнанието му и той не можеше да повярва,че ги чува толкова ясно и още повече ,че наистина бяха казани на него и за него. Наистина от доста време насам никоя жена не му беше казвала ,че го обича,че го желае, че го харесва такъв какъвто е, без да иска да го променя напълно и завинаги. А той от доста време насам не се беше влюбвал истински в никоя жена или младо момиче. Вярно имал е връзки, но те са били преходни и малотрайни с реален живот до няколко часа без да образуват часовете дни, а дните месеци, а за години и дума не можеше да става. Не може да се каже, че развода го беше разбил окончателно и го е направил женомразец. Той обичаше жените, но непрекъснато попадаше на нощни пеперуди еднодневки, които търсеха само моментно удоволствие и после не се появяваха с месеци. Никоя до сега не се беше грижила за него с такава любов, с такова внимание което получаваше сега той от тази жена, която познаваше само от няколко месеца, а и дали въобще щеше да се намери друга, която да го обича по същият начин и да се грижи за него с цялото си внимание. Той се беше отдал на единствената си страст от години, която бавно но сигурно го унищожаваше, но той не искаше да се откаже от нея, защото в страстта намираше утеха за всичко, отговор за всички многобройни въпроси които се появяваха сякаш от нищото, а и имаше дни в които той не намираше за много неща покой. А днес всичко е повече от различно и той се страхуваше вътрешно да не изгуби този скъпоценен бисер който беше намерил съвсем случайно, но не и без участието на Съдбата, и да не би някой завистник да му го отнеме, и той отново да се почувствува сам и напълно самотен, и в своята безизходица отново да се впусне в бездната с надолу главата без да има ни най малък шанс за измъкване от нея. Но страстта му не го оставяше намира.

***

Тя знаеше всичко за него или почти всичко от това което той и беше разказвал за живота си. Душата и много я болеше, защото преживяваше всяка казана дума всеки дори и най-малък болезнен жест направен от него. Тя го четеше като книга и можеше да се каже, че вече почти напълно  го познаваше и се опитваше да прави за него това което беше най-доброто, това което не беше правила от десетилетие за никой друг мъж в живота си- да се грижи за него с цялото си сърце и с цялата си душа, а това тя умееше най-добре, защото професията и я беше научила на всичко и на търпение, и на голям кураж да издържа и на най-тежкото изпитание.

***

От нежното и внимание към него лицето му започна да се изчиства от онези белезникави петна които го бяха завладяли напълно в продължение на години. И постепенно пред огледалото сякаш всяка минута се появяваше малко по малко едно много красиво лице с бяла като мрамор кожа, с изпъкнали скули и много интересни черти които биха възбудили възхищението на някой известен майстор на четката който би го нарисувал и овековечил завинаги за бъдните поколения върху маслено платно. А ръцете на мъжа бяха толкова красиви, нежни и бели, че човек само като ги гледа отстрани би си помислил, че това не са ръце на обикновен човек, а ръце на известен майстор пиянист наподобяващи ръцете на ,,Дамата с хермелина,, от Леонардо да
Винчи...



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1023214
Постинги: 567
Коментари: 514
Гласове: 539
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол