Писмо до МАМА :: Последно пътуване

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.07.2012 21:06 - Последно пътуване

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1245 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 17.07.2012 21:08

Най сетне той щеше да замине за там за където мечтаеше от доста дълго време насам. Какво истинско сбъдване на мечтите най-накрая, каква радост, че ще види любимият град и улици, красивите сгради и паметници. И да се установи един път завинаги на желаното място. Този миг той го очакваше едва ли не цял живот, а днес, днес мечтата му се сбъдваше. Нямаше да мисли повече за нищо. Оставяше всичко зад гърба си и бившите си жени които вече отдавна са го забравили и децата му които са поели по своят житейски път, даже и внуците му които са в такава възраст, че вече мислят за първите трепети на любовта, а за него не се сещат ни най малко. И така най-сетне той е свободен от всичко и от всички. Каква радост изпълва душата му. Никой няма да го пита за нищо, никой няма да му дава съвети за щяло или нещяло. Никой няма да му се бърка в нещата на живота му. Никой няма да му дава команди какво да прави и какво не. Вече ще е напълно свободен да ходи където си иска, да прави каквото си иска без да има някой до него да го контролира непрекъснато с думи като:,, Не прави така!,Не говори за това!,Спазвай онова!,Върши нещата така!,Слушай това!,Гледай онова!..и така нататък и така нататък. Край с контрола един път завинаги! От днес нататък той се отдава изцяло и напълно на произвола!

***

Когато самолета беше набрал достатъчно височина от която се виждаше града като малък макет с който сякаш можеше да си играе малко дете, се отвори задният люк от който се пускаха парашутистите по време на военно обучение. От това място беше отворена урната с прахта на починалия военен офицер, по негово изрично последно и предсмъртно желание. Малките частички се разпиляха и бяха подхванати от вятъра който ги разпръсна и те се смесиха с въздуха.

Нагоре