Писмо до МАМА :: Непознати

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.09.2010 10:16 - Непознати

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 2375 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2010 09:30

Посветено на Olivier Virassamy

- Мога ли да седна до вас?- попита един млад мъж една жена, която седеше на една маса от външните маси на едно кафене.
Жената вдигна погледа си от списанието което разглеждаше и каза:
- Само единият стол е свободен другият е зает.
- Благодаря!- каза мъжът и седна в близост до младата жена.
След няколко минути се появи келнер, който взе поръчката от дамата и господина.
- За мене едно двойно кафе без мляко и без захар, и един черен шоколад- каза жената.
- За мене една енергийна напитка- каза мъжът.
След което насъпи няколко минутно мълчание.
Мъжът беше на видима възраст около четиридесетте и може би и малко повече, а жената беше от онзи тип жени, на които трудно можеше да им се определят годините. Господинът извади един вестник от черното си дипломатическо куфарче и го разгърна на широко по онзи начин сякаш искаше да скрие лицето си от всички, които минаваха покряй него, а жената продължи да разглежда списанието си за висша мода.
Мъжът имаше приятно лице даже можеше да се каже, че беше направо красив, и ако не беше тъмният цвят на кожата му и , ако липсваха очилата на носът му с пълна сигурност можеше да се представи за фотомодел на някоя модерна агенция и повече от сигурно щяха да го наемат за реклама с много добър хонорар. Той беше облечен малко небрежно в спортни дрехи, сякаш току що идваше от залата за фитнес, но това не го загрозяваше, а тъкмо обратното, правеха го интересен. Жената беше обечена в кадифена черна пола и с копринена бежова риза на някакви черни щампи, които бяха интересни, но поради дребността им не се различаваха много много и не се разбираше добре какво изобразяват.
- Чакате ли някого?- попита изведнъж мъжът, след като беше открил лицето си от вестника, който беше внимателно сгънал и поставил на празният стол до него.
Жената вдигна учуден поглед към мъжа и през главата и мина една мисъл на учудване: ,,Този пък какво иска?,,
- Защо питате?- попита на свой ред тя.
- Ами, защото виждам ,че сте запазили мястото до Вас и предположих, че е предназначено за някого.
- Да, точно така.-потвърди жената- Чакам един мъж имате ли нещо напротив?- попита тя.
- Ааааа, неееее!- сконфузено се заоправдава мъжът- Питам се дали аз няма да ви преча?
- За сега не ми пречите- каза натъртено на думите жената и продължи да разглежда списанието си сякаш мъжът седнал до нея не я интересуваше изобщо и външният му привлекателен вид беше без особенно значение за нея.
След няколко минути жената погледна часовника си и стана неспокойна, и това неспокойствие сякаш се превръщаше във видима нервност. Тя хвърли списаниято на масата с онзи жест на явна досада за неосъществими някакви мисли или поради притеснение и обезпокойство, и започна да разглежда идващите посетители в кафенето или тези, които ставаха от масите и си тръгваха.
- Ами, ако този който чакате не дойде, какво ще правите? -продължаваше с въпросите си господинът.
- Вас какво Ви интересува, кого чакам и дали ще дойде? - язвително попита жената и присви очите и устата си в явна досада:,, Какво си въобразява пък тоя?,, я стрелна бързо мисълта.
- Мисля си, че ако вашият приятел.....
- Годеник!-поправи го жената
- Да, извинете, ако вашият годеник не дойде, тогава.....?
- Извинете- прекъсна го жената- да не би да се намирам на интервю, че ми задавате непрекъснато въпроси?- този път наистина ядосано се обърна тя към мъжа седнал до нея.
- Ще Ви моля отново да ме извините за въпросите ми, но като Ви гледам колко сте красива и в същото време очите Ви са тъжни, бих искал да Ви разсея и да не Ви е мъчно, че любимият Ви закъснява.
- Кой Ви каза, че закъснява?- попита жената- Вие изобщо не знаете за колко часа сме си определили срещата.
- Да, още веднъж Ви се извинявам за нахалството от моя страна, но ние сме заедно в това кафене вече цял час и предполагам, че вашият годеник би трябвало вече да е тук.
- Вие май си нямате друга работа ?-попита жената, за да отклони отговора на въпроса на мъжът до нея.
- Аз всеки ден идвам по едно и също време- продължи да говори мъжът- за да пия една енергийна напитка тук и тъй като до сега не съм Ви засичал се питах дали случайно сте тук или и Вие редовно посещавате това кафене , но просто днес може би сте дошли или малко по-рано или малко по-късно и затова Ви виждам сега.-подробно обясни мъжът.
Жената погледна още веднъж часовника си и обърна главата си на другата страна и не отговори нищо на зададеният и въпрос.
Мъжът без да е получил отговор продължи да седи на стола до жената и я заразглежда от главата до петите, като се опитваше сякаш нещо да открие, нещо много много важно и съществено за него самият. Тя беше карасива, но много здържана, значи тя наистина обича своят годеник и не се поддава на други мъжки ухажвания, които за нея не значат нищо.,,Това е много добре!,, видимо доволен си помисли мъжът и се усмихна на себе си вътрешно.
- Страшно съжалявам, че трябва да Ви оставя мадам, но аз си тръгвам. Довиждане!- каза мъжът, стана и спокойно си тръгна взел в ръка дипломатическото си куфарче.
Жената дори не си направи труда нито да го погледне, нито да му отговори. Тя остана да седи на масата с извърната глава на другата страна без да му обръща никакво внимание.

***

След половин час мъжът се прибра у дома си. Първото нещо, което трябваше да направи бе да влезе в банята и да пусне водата във ваната. После изсипа една шепа ароматни соли в нея и след като свали всичките си дрехи се потопи в приятната вода. След няколко минути водата потъмня цялата и от нея излезе мъжът, след като се беше охладил с един студен душ. Когато се погледна в огледалото, за да се избръсне и да махне тридневната си брада от него го гледаше вече бялото му европеидно лице, което нямаше нищо общо с до преди малко африканският му вид. Той беше повече от доволен от себе си и се усмихна широко, тогава той придоби онзи облик, който беше много добре познат на жената в кафенето.