Постинг
08.09.2010 14:07 -
Часовник
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1727 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2010 09:34
Прочетен: 1727 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 22.09.2010 09:34
Посветено на Olivier Virassamy
- Най сетне да излеземе , като семейство !- каза мъжът съпровождан от едно момиче на около дванадесет-тринадесет години и една жена под тридесет.
Още щом излязоха от входната врата на кооперацията момичето се обърна към мъжа и го погледна с онзи поглед на учудване и недоумение сякаш питаше в ума си: ,,Семейство ли?,, защото в действителност тримата наистина не бяха истинско семейство. Тази нямаща тридесет години жена не би могла да роди това момиче в своята четиринадесет или педнадесет годишна възраст, освен ако не бе от малцинствата , където това е практика и напълно нормално, но това в действителност не беше така. Единствените роднини от тримата всъщност бяха само мъжът и девойката, но това е подробност.
Младата жена се опита да хване за ръка детето , но то се отдръпна с онзи жест на отвращение, че все едно щеше с докосването си да получи някаква неизлечима заразана болест и мълчаливо протестираше, за току що казаната дума от баща и: ,, Семейство,,. Върху лицето на момичето се изписа чувство на гняв, и наистина какво семейство може да има с тук с присъстващата непозната, която се беше вмъкнала в леглото на баща и и живееше с него на брачни начала. Той подсигуряваше квартирата, храната и дребните незначителни удоволствия в спалнята , които биха заслужили единствено място в някой долнопробен порно филм с ниско или въобще липсващо интелектуално , научно или каквото и да е било възпитателно съдържание.
А истинската майка на момичето отдавна беше напуснала този дом и беше загърбила , както бившият си мъж така и спомените си от младите си съпружески години.
,,За какво семейство говори баща ми, след като той самият отдавна го е изгубил? Да не би да си мисли, че всяка друга жена , която спи без гащи може да бъде моя майка ?,, предполагаше жената думите в мислите на детето и презрението и възмущението сякаш нарастваха в душата му все повече и повече, а то вече навлизаше усилено в онази трудна възраст на пубертета в която щеше да претърпи, както физически така и психически промени.
Младата жена усетила неприязаността, която изпитваше бъдещата девойка и сякаш влязла в ума и и прочела мислите и реши да не я дразни с излишни приказки и действия. Тя беше доволна от съдбата си за момента, защото учеше вишето си образование в големият град и тъй като идваше от провинцията , тя нямаше достатъчно средства, за да си плаща квартирата и дневните режийни. За нея това съжителство с този близо десетина-петнадесет години по-голям мъж от нея и беше добре дошло, защото не плащаше почти нищо относно съвместното им съществуване. Е, че му даряваше така да се каже всяка вечер любов и ,че му переше чорапите и му гладеше ризите от времне на време и ,че му ,,забърква,, някоя и друга манджа през ден е нищо в сравнение с това , ако трябваше да живее на свободен наем, и да се храни в студенският стол с безвкусна и евтина храна. Студентката много добре си беше направила сметката , че пет години докато учи тя ще е с подсигурена покрив и дневна дажба без да дава нито стотинка. А това момиче ? Е, това момиче идваше всяка първа и предпоследна седмица от месеца толкова колкото беше определил съда след развода на родителите и все някак си щеше да я изтърпи за определените часове.
Тези спомени нахлуха в главата на бившата млада студентка, която сега беше се превърнала в зряла жена между четиридесет и петдесет години. Тя отдавна беше завършила образованието си и беше се омъжила за чужденец. Живееше далече на север , където дните и нощите не се редуваха през двадесет и четири часа , а се рдуваха на шест месеца. ,,Какво ли прави сега той ?,, - помисли си тя за мъжът, който я беше подслонявал пет години докато тя се дипломира. И си спомни много добре буйните вечери с него, как тя получаваше пълно удоволствие от сексуалните им преживявания и след като разбра , че повече не ще има друг такъв мъж в живота си тя престана и да търси. Всъщност бившата студентка намери чужденеца за когото после се и омъжи на една командировка от фирмата където работеше. Мъжът и беше неугледен , непривлекателен , напълно противоположен на онзи разведен мъж, когото тя остави веднага след дипломирането си, защото повече не и беше нужен. Дали го е обичала ли? Е, може би го е обичала така както например ,човек обича точно определен вид храна, която веднага изяжда и после я забравя в мига в който е утолил глада си. А чужденеца беше от онези мъже , които не блестят с физическите и сексуалните си качества, а може би само с умствените си , а и беше отдаден изцяло на бизнеса си. Дали защото беше северен тип или просто, защото по принцип южняците са по-страстни, но жената не успя да задоволи с него напълно женската си похотливост, и така останала незадоволена не изпита желание да има от съпруга си деца. И така тя реши да изживее живота си в задоволяване единствено и само на собствените си нужди, и прецени, че да има деца е повече от отговорно и задължаващо, а в днешното извратено, и консумативно общество може би е напълно ненужно.
И ето, че днес когато вече беше вдовица, останала абсолютно сама, без деца, единствено с цялата собственост , която мъжът и остави като наследство: апартамента в центъра на столицата, вилата някъде на север в курортна местност, голямата и скъпа кола и пълната книжка с пари , които се олихвяваха всеки месец, всичкото това не можеше да не я направи щастлива. Дали защото наскоро остана вдовица и още не можеше да се примири с мисълта , че оттук на татък все ще е така, и все ще е сама, тя потъна в спомени и образа на бившият и любовник все по-ярко и по-често излизаше пред очите и. Тогава в главата и се роди една идея да вземе първият самолет и да отиде да го види.
При мисълта , че времето го е променило, и че може би с побелелите си коси ще изглежда още по-чаровен, тя започна да рисува в мислите си въображаеми ситуации и картини на срещи, и разговори пак в онази уютна обстановка на апартамента, в който и бяха минали студентските години. Вдовицата си спомни, как той я глезеше , като правеше малки хапки от хляб с колбас и маслинки, и ги пъхаше в устата и, след което я целуваше видимо доволен , че все пак има една жена до него и не е сам. Тя си спомняше вечерите в хола със запалената камина, как любовника и изваждаше матрака от леглото на спалнята, и го поставше по средата на стаята пред решетката от ковано желязо и там двамата се любеха осветени единствено от жълтите пламъци на огъня. Жената сякаш още си спомняше вкуса на червеното вино , което двамата пиеха точно в навечерието на Нова година и как въобще не ги интересуваше, че навън е непрогледна нощ , че вали бял и пухкав сняг, а градусите баха много под нулата.
И така тя реши да не губи повече време и отиде до аерогарата , купи си билет за първият самолет до родната държава и най-сетне се успокои удовлетворена , че ще види любовника си от младини.
***
Когато таксито спря на една от централните улици на столицата жената затвори бързо и шумно вратата на автомобила и с няколко крачки вече беше пред входа на кооперацията. Тя отвори вратата , която беше леко открехната навярно от някой току-що излязъл съсед и оставил входа небрежно да е отворен без да си прави труда да блъсне силно вратата, за да не влизат чужди лица в сградата.
Жената започна да се изкачва по стълбите и когато стигна до познатият етаж и апартамент тя прехапа силно устни и видимо потрепера. На вратата я посрещна един голям черно-бял никролог със снимка на скоро починал мъж. Тя веднага позна очите му въпреки , че от годините той се беше видимо променил.
Подаръкът, който тя му беше купила остана ненужен, сякаш да се подиграе на изпитваните и консуматорски чувства към този човек- един скъп и позлатен часовник със спряли никому ненужни вече стрелки на циферблат
а.
- Най сетне да излеземе , като семейство !- каза мъжът съпровождан от едно момиче на около дванадесет-тринадесет години и една жена под тридесет.
Още щом излязоха от входната врата на кооперацията момичето се обърна към мъжа и го погледна с онзи поглед на учудване и недоумение сякаш питаше в ума си: ,,Семейство ли?,, защото в действителност тримата наистина не бяха истинско семейство. Тази нямаща тридесет години жена не би могла да роди това момиче в своята четиринадесет или педнадесет годишна възраст, освен ако не бе от малцинствата , където това е практика и напълно нормално, но това в действителност не беше така. Единствените роднини от тримата всъщност бяха само мъжът и девойката, но това е подробност.
Младата жена се опита да хване за ръка детето , но то се отдръпна с онзи жест на отвращение, че все едно щеше с докосването си да получи някаква неизлечима заразана болест и мълчаливо протестираше, за току що казаната дума от баща и: ,, Семейство,,. Върху лицето на момичето се изписа чувство на гняв, и наистина какво семейство може да има с тук с присъстващата непозната, която се беше вмъкнала в леглото на баща и и живееше с него на брачни начала. Той подсигуряваше квартирата, храната и дребните незначителни удоволствия в спалнята , които биха заслужили единствено място в някой долнопробен порно филм с ниско или въобще липсващо интелектуално , научно или каквото и да е било възпитателно съдържание.
А истинската майка на момичето отдавна беше напуснала този дом и беше загърбила , както бившият си мъж така и спомените си от младите си съпружески години.
,,За какво семейство говори баща ми, след като той самият отдавна го е изгубил? Да не би да си мисли, че всяка друга жена , която спи без гащи може да бъде моя майка ?,, предполагаше жената думите в мислите на детето и презрението и възмущението сякаш нарастваха в душата му все повече и повече, а то вече навлизаше усилено в онази трудна възраст на пубертета в която щеше да претърпи, както физически така и психически промени.
Младата жена усетила неприязаността, която изпитваше бъдещата девойка и сякаш влязла в ума и и прочела мислите и реши да не я дразни с излишни приказки и действия. Тя беше доволна от съдбата си за момента, защото учеше вишето си образование в големият град и тъй като идваше от провинцията , тя нямаше достатъчно средства, за да си плаща квартирата и дневните режийни. За нея това съжителство с този близо десетина-петнадесет години по-голям мъж от нея и беше добре дошло, защото не плащаше почти нищо относно съвместното им съществуване. Е, че му даряваше така да се каже всяка вечер любов и ,че му переше чорапите и му гладеше ризите от времне на време и ,че му ,,забърква,, някоя и друга манджа през ден е нищо в сравнение с това , ако трябваше да живее на свободен наем, и да се храни в студенският стол с безвкусна и евтина храна. Студентката много добре си беше направила сметката , че пет години докато учи тя ще е с подсигурена покрив и дневна дажба без да дава нито стотинка. А това момиче ? Е, това момиче идваше всяка първа и предпоследна седмица от месеца толкова колкото беше определил съда след развода на родителите и все някак си щеше да я изтърпи за определените часове.
Тези спомени нахлуха в главата на бившата млада студентка, която сега беше се превърнала в зряла жена между четиридесет и петдесет години. Тя отдавна беше завършила образованието си и беше се омъжила за чужденец. Живееше далече на север , където дните и нощите не се редуваха през двадесет и четири часа , а се рдуваха на шест месеца. ,,Какво ли прави сега той ?,, - помисли си тя за мъжът, който я беше подслонявал пет години докато тя се дипломира. И си спомни много добре буйните вечери с него, как тя получаваше пълно удоволствие от сексуалните им преживявания и след като разбра , че повече не ще има друг такъв мъж в живота си тя престана и да търси. Всъщност бившата студентка намери чужденеца за когото после се и омъжи на една командировка от фирмата където работеше. Мъжът и беше неугледен , непривлекателен , напълно противоположен на онзи разведен мъж, когото тя остави веднага след дипломирането си, защото повече не и беше нужен. Дали го е обичала ли? Е, може би го е обичала така както например ,човек обича точно определен вид храна, която веднага изяжда и после я забравя в мига в който е утолил глада си. А чужденеца беше от онези мъже , които не блестят с физическите и сексуалните си качества, а може би само с умствените си , а и беше отдаден изцяло на бизнеса си. Дали защото беше северен тип или просто, защото по принцип южняците са по-страстни, но жената не успя да задоволи с него напълно женската си похотливост, и така останала незадоволена не изпита желание да има от съпруга си деца. И така тя реши да изживее живота си в задоволяване единствено и само на собствените си нужди, и прецени, че да има деца е повече от отговорно и задължаващо, а в днешното извратено, и консумативно общество може би е напълно ненужно.
И ето, че днес когато вече беше вдовица, останала абсолютно сама, без деца, единствено с цялата собственост , която мъжът и остави като наследство: апартамента в центъра на столицата, вилата някъде на север в курортна местност, голямата и скъпа кола и пълната книжка с пари , които се олихвяваха всеки месец, всичкото това не можеше да не я направи щастлива. Дали защото наскоро остана вдовица и още не можеше да се примири с мисълта , че оттук на татък все ще е така, и все ще е сама, тя потъна в спомени и образа на бившият и любовник все по-ярко и по-често излизаше пред очите и. Тогава в главата и се роди една идея да вземе първият самолет и да отиде да го види.
При мисълта , че времето го е променило, и че може би с побелелите си коси ще изглежда още по-чаровен, тя започна да рисува в мислите си въображаеми ситуации и картини на срещи, и разговори пак в онази уютна обстановка на апартамента, в който и бяха минали студентските години. Вдовицата си спомни, как той я глезеше , като правеше малки хапки от хляб с колбас и маслинки, и ги пъхаше в устата и, след което я целуваше видимо доволен , че все пак има една жена до него и не е сам. Тя си спомняше вечерите в хола със запалената камина, как любовника и изваждаше матрака от леглото на спалнята, и го поставше по средата на стаята пред решетката от ковано желязо и там двамата се любеха осветени единствено от жълтите пламъци на огъня. Жената сякаш още си спомняше вкуса на червеното вино , което двамата пиеха точно в навечерието на Нова година и как въобще не ги интересуваше, че навън е непрогледна нощ , че вали бял и пухкав сняг, а градусите баха много под нулата.
И така тя реши да не губи повече време и отиде до аерогарата , купи си билет за първият самолет до родната държава и най-сетне се успокои удовлетворена , че ще види любовника си от младини.
***
Когато таксито спря на една от централните улици на столицата жената затвори бързо и шумно вратата на автомобила и с няколко крачки вече беше пред входа на кооперацията. Тя отвори вратата , която беше леко открехната навярно от някой току-що излязъл съсед и оставил входа небрежно да е отворен без да си прави труда да блъсне силно вратата, за да не влизат чужди лица в сградата.
Жената започна да се изкачва по стълбите и когато стигна до познатият етаж и апартамент тя прехапа силно устни и видимо потрепера. На вратата я посрещна един голям черно-бял никролог със снимка на скоро починал мъж. Тя веднага позна очите му въпреки , че от годините той се беше видимо променил.
Подаръкът, който тя му беше купила остана ненужен, сякаш да се подиграе на изпитваните и консуматорски чувства към този човек- един скъп и позлатен часовник със спряли никому ненужни вече стрелки на циферблат
а.
Вълнообразно
Пропусната среща. Пропуснат живот...
Прочетох пропуснатите от мен разкази дотук. Радвам се, че те намерих!
цитирайПрочетох пропуснатите от мен разкази дотук. Радвам се, че те намерих!
за отделеното време за мен и много ще се радвам, ако разказите ми те вълнуват!
цитирайтова е целта им да вълнуват и да будят размишление за живота, за всичко около нас!
цитирайВСЯКА ПРИЛИКА С ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е ПОВЕЧЕ ОТ СЛУЧАЙНА.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 608
Блогрол