Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2010 15:57 - Тяло
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 535 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 28.08.2010 17:12


Месец май е един от най-хубавите сезони на пролетта. Цъфтежът на люляците е в разгара си в най-различни окраски и храстите облечени в бяло, розово, светло или тъмно лилаво придаваха на сезона онази пленителна красота, която говори сама за себе си, за възродилия се нов живот на природата. А с богатият си аромат растенията освежаваха въздуха в горещите часове на деня.
Този месец е един от най-важните за учениците от последният клас на средното училище. Да се дипломираш след дванадесет или тринадесет годишно обучение е не само радост, но и приятно вълнение подплатено с превъзбуда, както на самите младежи и девойки така и на всички близки и приятели. Подготвят се различни неща за предстоящият бал. Обикалят се магазините по главните улици,където разнообразието е в изобилие, за да се намерят най-подходящите дрехи, както за сезона така и неповторими по оригиналналност. А за да няма повторяемост на тоалетите търсенето се превръща в цяло приключение. Всеки абитуриент иска да е напълно уникален,като се започне от бельото, после костюма или роклята,връхната дреха,обувките,а най-накрая за дамите и допълнителните аксесоари-чанта и бижута. И когато всичко за облеклото вече е готово, то следва избора на заведение за специалната вечер. Изготвят се покани,с които всички участници са уведомени за деня и часа, и мястото на тържеството.
А издържаните матури преди броени дни повишават настроението допълнително,защото избора на най-доброто висше учебно заведение ,което ще подготви младите за утрешният ден не е никак за пренебрегване. Защо ли българинът толкова много държи на този празник? Може би защото от както се помни той обича учението и желае децата му да успеят в науката,а от там да намерят по-добро поприще в живота си, който сякаш с всяка година става все по-труден и изискванията се увеличават. Да се знаят много езици, да имат децата много добра компютърна грамотност- това е изискването на двадесет и първи век.Защото с Интернет света става едно малко и познато място, сякаш границите между народите вече са повече от формални и за секунди можеш да потърсиш и да намериш някого независимо в коя точка на света се намира той.
И така посрещането на празника е съпроводено от родителските вълнения не по-малко важни от вълненията на младежите.В домашна обстановка се организират малки тържества, на които присъстват всички близки и с пожелания за добро бъдеще подкрепят абитуриентите,като се поднасят цветя и малки подаръци.
И....
На вратата се звънна и домакинята- развълнувана майка започна да посреща гостите,като ги настаняваше в хола на богато подредената трапеза с различни ястия и напитки. Бяха дошли мъж,жена и дете. Огромният букет от различни цветя за сезона поднесен от тях беше поставен в голяма кристална ваза до другите букети.Подаръкът беше опакован в пъстра хартия на цветя и вързан с малка цветна и лъскава панделка. В стаята се чуваше приятна не силна музика,която беше в реда на нещата и внушаваше нужното настроение на всички присъстващи.Мъжът, жената и детето бяха настанени в близост до секцията пълна с книги. Жената беше облечена в тъмна пола на черен фон с голями пъстри цветя. Блузата и беше също тъмна,а цветята върху нея бяха с пастелни тонове. Жената беше около тридесет годишна с късо подстригана червена коса,която откриваше лицето и изцяло, а обиците на ушите и бяха също тъмни и лъскави,подчертаващи белотата на кожата и. Или кратко казано-жената беше красива. Мъжът също беше около тридесетте и нагоре по скалата на годините,а детето беше малко момченце на около пет или шест години.
Току-що пристигналото семейство се ръкува с другите гости насядали около масата.После тримата се настаниха удобно на предложените им свободни места.Не след дълго време се появи абитуриентката в чудесен копринен тоалет в маслено тъмно зелено.Тя изглеждаше възхитително.Младото и лице сияеше от радост и вълнение.Черната и дълга коса беше спусната на раменете и,в разкошни и дълги къдрици.Тъмните и очи гримирани в тон с дрехата подчертаваха белотата на лицето и,а устните и бяха като цъфнала роза,и всички гости затаиха дъх пред красотата на девойката. И те започнаха да раздават подаръците си с пожелания за късмет и щастие в живота.Дойде редът и на последно дошлите гости-семейството,за да даде своят подарък и да пожелае всичко най-добро на младото момиче.Мъжът извади от малка кутийка лъскаво бижу и го постави на ръката на момичето.Той не скри вълнението си и смущението му стана толкова голямо,че чак ръцете му потрепереха и мъжът с видими усилия постави гривната на ръката на девойката.Това негово смущение не отбягна от погледа на гостите и ситуацията стана повече от сконфузна.За да разсее напрегнатата атмосфера майката обяви наздравица за дъщеря си и всички гости вдигнаха чашите си и последва вълна от пожелания.
След известно време на външната врата се позвъни отново,беше кавалерът на момичето дошъл да я вземе и да я заведе на бала в избраният от училищното ръководство ресторант.Всички гости станаха прави и изпратиха момчето и момичето чак до улицата, където беше паркиран автомобила украсен с разноцветни балони и цветя,като чакаше търпеливо.Гостите направиха снимки с абитуриентите и останаха още дълго на тротоара в оживен разговор за живота и младостта въпреки,че младежите отдавна вече бяха заминали.
Към късните следобедни часове на деня младото семейство се приготви да си тръгва.Домакинята си взе довиждане с жената,мъжът и детето.
Младото семейство се запъти към близката автобусна спирка.Изглежда,че автобуса беше минал съвсем наскоро,защото нямаше никакъв човек,който да чака.Наистина денят беше празничен ,а в такива случаи транспорта не беше много редовен и понякога човек се изнервяше от чакане.
-Защо облече тези дрехи?- попита изневиделица съпругът,който проявяваше нескрита нервност.
-Защо,какво им е на дрехите?- попита на свой ред жената-Струват ми се напълно подходящи за сезона.- допълни тя.
-Не ти говоря за сезона,а за парцалите които си навлякла,да ме излагаш!- ядосано продължи той.
Детето усети вътрешно неспокойство и се прилепи плътно до майка си,без да промълви и дума с широко отворени очи гледайки родителите си в очакване на нещо лошо да се случи.
-Като не ти харесват дрехите ми,поне да беше ми казал това още преди да излезем от къщи!- опитваше се да обясни жената и нейното вътрешно напрежение започна да расте.
-Ами като си такава дебела какви ли дрехи биха ти станали!- натърти той на последните думи.
-Защо да съм дебела?- попита жената учудено- Мисля,че отдавна се възстанових от раждането...-добави тя тихо.
-Възстановила си се ама не си,я виж какъв корем имаш,като че ли ще раждаш пак!- продължи да се заяжда мъжът.
Изведнъж една голяма буца от сплетени нерви затисна гърлото на жената и тя спря да отговаря на заядливите нападки на мъжа си,които продължаваха,а очите и издайнически се опитваха да отронят сълзи на вътрешно огорчение ,но тя с огромно усилие на волята си ги задържа и преглътна.
Автобусът дойде и тримата се качиха в него,но за жената сякаш времето беше спряло и тя нито разбра кога ,нито как стигнаха до тяхната спирка. Думите на мъжът и още звучаха в ушите и, и това я нараняваше допълнително с всяка минута.
На другият ден след, като изпрати детето на детска градина, жената се приготви за работа,а работното и място не беше много близо от дома им,и тя реши да походи пеша, все пак по-здравословно отколкото да седи в автобуса.А думите на съпругът и сякаш бяха пуснали корени в съзнанието и ,и тя не преставаше да мисли над тях.Иначе казано ежедневието и вървеше както обикновено в грижи за дома и семейството,така монотонно и сиво,както беше и до сега.Но ето, че започна една промяна с нея,която сама за себе си може би беше желана или пък може би беше на под съзнателно ниво,а дали беше добра за самата нея това можеше да покаже само бъдещето.
След работно време и когато свършваше с домашните си задължения, и с грижите си около детето, жената започна да отделя повече време за себе си.Тя категорично се отказа да приема хляб под каквато и да е била форма във вид на тестени изделия,отказа се също от сладки неща и от животински храни,които с мазнините съдържащи се в тях повишаваха теглото.Менюто и се състоеше предимно от растителни и постни храни. Когато тя си наложи тази рязка промяна в храненето в късните часове на деня,когато мъжът и детето и вече спяха,тя тренираше с физически упражнения ежедневно и усилено по един два часа в кухнята,която беше достатъчно голяма.Жената си пускаше касетофона и под ритъм играеше аеробика- една модерна гимнастика, която стягаше тялото и го правеше живо и пъргаво.
В този променен начин на живот жената не усещаше как започнаха да се изнизват летните месеци.Тялото и видимо загуби доста от теглото си,но тя не можеше дори и силно да искаше да придобие онази физика на девойка, която имаше преди раждането.Защото известно е ,че с раждането тялото се променя и тазобедрената става се разширява и не може никога да придобие предишният си вид.Но какво ли можеше да направи тя повече от това,което вече правеше.
Постепенно нещата почнаха да взимат друг обрат.
Изведнъж ,просто ей така ,сякаш от нищото тя започна да става много ранима и се улавяше ,че плаче за най-малките и незначителни неща.Но жената го отдаваше по-скоро на силни емоции отколкото на нещо друго,различно и ново.Тя имаше голямо желание да бъде харесвана и не пестеше нито време,нито средства да осъществи мечтата си,дали за да се хареса отново на съпруга си или да се хареса на самата себе си беше неясно.
Един ден младата жена реши да да не се храни,а да бъде само на вода три дни в седмицата,нещо като разтоварващи дни от храна.Това бяха дните понеделник,сряда и петък.След като мина известно време тя загуби още от теглото си и вече приличаше наистина на момиче от гимназията.Костите на върха на раменете и бяха изхвръкнали нагоре,а тазобедрените и стави очертаваха плосък не ,а направо вдлъбнат навътре корем.Гърдите и загубиха своята закръгленост и от кърменето без това се бяха променили,а и сега без телесна мазнина приличаха на увиснали кожи,наподобяващи на простряни изпрани чорапи.Но тя това не забелязваше ,а продължаваше да изтезава тялото си с болезнена вече гимнастика и изтощителни диети.В един друг ден тя престана да поема всякаква храна и всичко което погълнеше за момента отиваше да изхвърли в тоалетната ,като напъните и за повръщане бяха повече отколкото количеството на храна в стомаха и.Но всичката тази промяна сякаш не правеше особено впечатление на съпругът и. И един ден тя просто не можа да стане от леглото си от изтощение и в този ден беше извикан лекар,който категорично нареди болнично лечение.
Системите включени във вените и се редуваха една след друга близо два литра дневно.Провеждаха се вливания на електролити и глюкоза.Започваше постепенно захранване на организъма и, който се беше отучил да се храни.Най-напред с течни храни,като на кърмаче,след което се редуваха течно-кашави храни,докато най-накрая жената не започна да приема нормална храна по малки количества до напълното и нормализиране на храненето, като за възрастен човек.

***
Шест години по-късно същата тази жена изобщо не се впечатляваше от мнението на мъжете за нея.Тя се чувствуваше достатъчно добре в собственото си тяло независимо от външността си.Поддържаше здравословен начин на живот с много спорт,разходки,движение и хранене с естествени храни.Зад гърба и остана един неуспешен брак,но това нямаше вече никакво значение.Тя се обуславяше на принципа,че човек е такъв какъвто е създаден от природата,т.е. от гените които го изграждат.И след като тя имаше тази фигура се успокояваше с мисълта ,че славянските гени в кръвта и са повече от прабългарските.А именно да бъде едра ,висока и снажна.


Тагове:   тяло,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. linaviraassaamy - Разказ от поредицата ,,Разкази с напълно неочакван край,,
31.03.2010 16:12
Всяка прилика с лица и събития е повече от случайна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 987957
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол