Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2010 19:16 - Паралелни светове
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1130 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 28.08.2010 17:21


Часът е 10.00.

Тя се събуди от неперекъснатото звънене на будилника, който беше точно до главата и на нощното шкафче до леглото и, който беше навила за точно този час днес. V. се изправи сънено, стана и леко поклащайки се се запъти към банята за сутрешният си тоалет. Беше спала близо двнанадесет часа, защото много се уморяваше от работата си напоследък и, ако не почиваше по продължително време имаше опасност да си навреди на здарвето, а това никой не го иска, нито тя нито семейството и. В противен случай нямаше да е полезна на никого с нищо, а и също на самата нея.

***

Той си легна точно в този час, защото цяла нощ работеше над фреските, които правеше с голямо усърдие и голяма търпеливост, защото те изискаваха прекаленно голяма отдаденост на време и нерви. Беше работил близо дванадесет часа- цялата нощ и до ранните часове на деня. До компютъра стоеше голям пепелник пълен с фасове, кана със засъхнало на черен пясък кафе по дъното и неизмита кафеена порцеланова чаша, а имаше и друга стъклена с остатъци от сок по нея, които бяха изрисували безброй ивици по стените и. От умора той имаше сили само да се тръшне на леглото си така както беше с дрехите си, без да се съблича само наметнал върху себе си застланата завивка, и как потъна в сън почти неусети.

***

Часът е 11.00.

Тя си беше направила кафе и малък санвич, които постави до компютъра си и започна да пише поредният си разказ. Хранеше се почти автоматично без да обръща особено внимание на храната си , защото беше потънала достатъчно дълбоко в размисли, какво точно иска да напише и да разкаже на бъдещите си читатели, може би някоя интересна история. Тя знаеше , че вечерта трябва да отиде на работа за нощна смяна и затова бързаше да свърши колкото се може по-скоро с писането. След наколкото реда , които написа тя реши да отвори електронната си поща и да провери, кой и за какво и е писал. Когато на екрана се изписаха всички писма, тя за сетен път установи , че и пишат само познати или не чак до там познати знаещи или намерили случайно електонният и адрес, но писмото което най-много очакваше с голямо нетрърпение, то не идваше. С видим неприязън тя затвори ненужният прозорец в компютъра си и продължи да пише вече започнатият разказ.

***

Телефонът извъня силно и продължително няколко пъти и се включи автоматично телефонен секретар:,, Моля оставете вашето съобщение след сигнала,, след което последва един звук, който не можеше да се оприличи на нищо друго освена наподобяващ свирката на началник гара , преди да даде път на заминаващ влак. Обади се мъжки глас, който каза нещо кратко на английски език и последва изщракване за затваряне на телефона. Мъжът потънал в дълбок сън не се събуди от това , а продължи да спи. Черната котката, която се намираше до него в леглото му след като чу сигнала наостри уши и се огледа за да разбере какво става, и когато установи , че няма нищо обезпокоително се сгуши пак в краката на стопанина си.

***

Часът е 12.00.

V. се запъти в кухнята , като остави компютъра да работи. Отвори хладилника , наля си сок и отново се върна в стаята, където се намираше работното и място. Намести очилата си и пиейки сока се зачете в това, което беше написала. Нещо не и хареса в съдържанието на това което беше върху екрана, и изтри тук-там няклко думи, и ги замени с други. После отново отвори електронната си поща и, като не намери пак очакваното от нея писмо с нервни пръсти изключи излишният прозорец, и продължи да пише разказа си.

***

Външната врата на апартамента на В. леко се отвори и в антрето влезе една млада жена не много висока с русоляви къдрици със средна дължина на косата и. Тя носеше закупени продукти, в две найлонови торби, които остави в коридора, и се запъти към стаята където спеше мъжа. Отначало тя постави ухото си на стъклената матирана врата, и когато не чу нищо с леко движение натисна дръжката на вратата, и плахо надникна вътре. Тя видя мъжа, който се обърна в този момент с лице към нея и продължи да спи. Тогава тя затвори вратата и отиде до кухнята за да приготви обяд.

***

Часът е 13.00.

,,Днес е рожденият му ден,, си помисли V. и реши да позвъни на телефона. Набра дванадесетте цифри и зачака търпеливо. След сигнала за включване в мрежата се появи познатият и глас на телефонният секретар: ,, Моля оставете вашето съобщение слад сигнала,, изговорено на френски език и последва онзи писклив звук, който освен да ти продъни ушите нищо друго не може да направи. Когато тя разбра, че може да говори, каза: ,, Честит рожден ден скъпи, обичам те,, и прекъсна връзката със затварянето на слушалката. След което отново седна пред компютъра и продължи да пише започнатият вече разказ.

***

Телефонът извъня отново и след редовните думи на секретаря се записаха следните думи:,,Честит рожден ден скъпи, обичам те,, и от другата страна телефона линията се прекъсна. Мъжът не чул нищо се завъртя в леглото си на другата страна към прозореца, а котката остана избутана от краката му, изтегна се и слезе на пода. Отиде до вратата на стаята и започна да драска с нокти по дървесината. Чула шума младата жена отвори вратата и пусна животинчето в коридора, след което се завърна в кухнята , а там вече обяда беше почти готов и тя се захвана да мие прозорците на кухненският балкон.

***

Часът е 14.00.

V. изнервена от това, че не можа да чуе мъжът на когото звънеше реши да зареже всичко и да поспи малко преди работа, а и когато е нервна тя намира най-добрата утеха в съня. Стана от компютъра изгаси го и се мушна в завивките, като предварително нави часовникът за 17.00 часа. Но очите и не се затваряха и тя продължи да мисли:,, Трябва да спра да го търся, просто е излишно, няма никакъв смисъл, нищо не се получи от тази любов. Или това не е любов, а нещо друго което не познавам и не рзбирам. За любовта трябва да има ответствие. А тук просто няма нищо. Това е по-скоро е накава авто любов. Имам нужда, огромна нужда от някой да ме обича и тъй като няма никой , и тъй като не я намирам любовта там където я търся, аз просто си я измислям, фанатазирам, мечтая, а в действителност няма нищо, абсолютно нищо. Да! Точно така! Обичам някого, кого дори не познавам. Не знам нищо за него. Женен ли е, разведен ли е, самотен ли е....Нищо. А той рече и отсече. И вече три години откакто спря да ми пише. Цели три години. Близо хиляда дни и нощи непрекъснато с мисъл за него. Много са, наистиниа са много. Ако аз не спра да се самонавивам и да мисля за него, просто ще се унищожа.,, Изведнъж една лека мъгла обхвана очите и и тя започна да се избистря, чак когато започнаха сълзите да се изливат навън, като малки ситни капчици от ъглите на очите и, които чертаеха малки, бистри, водни пътечки. V. се обърна към стената, загледана във фототапета с щампован есенен пейзаж и тихо зарида, като дъжд през есента. А плачът и, който лека-полека започна да затихва я унесе в сън.

***

- Елате да обядвате- каза младата жена на мъжа, който още спеше и се беше изпотил от топлината в стаята. Завивките му бяха станали на кълбо от прекаленото му въртене по време на сън, а и климатика беше забравен изключен.
- Какво?- попита сънено той и с премрежен поглед постави ръка над очите си. Слънцето печеше точно срещу лицето му.- Свали щорите,ако обичаш!- каза той на жената. След което се изправи и отиде до банята, а там в огледалото го гледаше едно уморено, брадясало лице с подпухнали очи. От гледката му стана неприятно и той побърза да пусне чешмата сакаш да измие умората, която се беше натрупала през нощта в очите му.:,, Не, по-добре е да си взема душ, той ще ме освежи повече,, и с тази мисъл той се съблече бързо и влезе под душа, пусна водата да тече силно върху него и В. дълго време без да прави нищо стоеше под силните струи, които удряха цялото му тяло с водни пръски.
Не след дълго облечен в черен халат той влезе в кухнята, а там на застланата маса с бяла на ромбове покривка го чакаше вкусен обяд приготвен от грижливите ръце на младата жена.

***

Часът е 15.00.

V. спеше непробудно, отворила леко уста и дишаше тежко, изведнъж тя проплака на сън:,, Не!,, излезе един стон от гласа и и от това тя се стресна, скочи в леглото и докато разбере къде се намира, кое време е и какво е сънувала и трябваха няколко минути за да се съвземе. Тя погледна часовника и като видя, че и остават още цели два часа до извъняването му отново се тръшна на леглото и се зави през глава.След няколко минути тя вече спеше отново.

***

-Благодаря ти за обяда!- каза мъжа и след като избърса устните си с бялата ленена салфетка също във формата на ромб, стана от стола си излезе на терасата през открехнатата балконска врата извади от джобовете на халата си пакет цигари и запалка, и запуши жадно гледайки какво става долу на двора.А там майстори строители влизаха и излизаха от външната врата, като вкарваха вътре в коридора на входа различни инструменти, дъски, кофи и какво ли още не.,, Сигурно правят ремонт някъде,,- премина мисъл в главата на мъжа.
- Господине- обърна се жената към него- Знаете, че днес е дата за аванс, дали ще можете да ми платите?
- Да, разбира се, извинявай, още съм разсеян не съм спал цяла нощ. - извинително допълни той и влезе в кухнята. После прекоси с бързи крачки коридора и влезе в стаята си. От един рафт в гардероба В. отвори железна зелена кутия с шифър на ключалката, преброи няколко банкноти и ги подаде на жената, която го чакаше търпеливо пред отворената врата.
- Утре, ще дойда пак по същото време.- уточни тя.
- Да,както обикновено- допълни мъжът.

***

Часът е 16.00.

Една жена на средна възраст отвори стаята, където спеше V. и като я видя спяща, бързо, но тихо затвори вратата след себе си. В коридора до нея соеше едно момиче на около десетина години. Току-що се бяха прибрали от училище и двете отидоха в хола за да приготвят домашните упражнения за другият ден.

***

Мъжът отново влезе в стаята в която работеше до преди няколко часа и отново включи компютъра си , седна на стола, и зачака да се отвори Уиндолса. След течащите бързо-бързо една след друга действия на екрана се изписаха нужните икони. Той отвори една и оттам се показаха неговите фрески и графити. Бяха толкова много и различни, че човек решил да ги разгледа всичките до най-малките подробности ще трябва да отдели доста време, ако не иска да изпусне и най-малкият детайл от всичкото това което виждаше. Мъжът започна да прелиства една след друга картините си с еднократни удари по клавишите сякаш искаше за сетен път да се увери до къде беше стигнал и на коя точно фигура се беше спрял за последно от тази сутрин.След като видя избраната от него картина се спря на нея за да я дооформи допълнително. А тя беше образ на жена с червени коси.

***

Часът е 17.00.

Изведнъж се извъня силно и продължително.V. се сепна и натисна малкото бутонче за спиране на звука на часовника и се заприготвя да стане от леглото си, но въпреки съня, тя се чувстваше уморена, но тази умора не беше от липсата на достатъчно почивка, а тази умора беше натрупана в нервите и, в чувставата и , а те се изчистват най- трудно от негативизма натрупан от преживяни неприятни случки, и ако човек не вземе някакви мерки да се разсейва, то може да се стигне до нежелани последици. И знаейки това V. изчистваше тази умора с много слушане на приятна класическа музика, с много четене на поезия и художествена литература.
Тя отказа предложената и храна от грижовната жена на средна възраст, като заяви че ще си купи нещо навън за хапване и след, като вече беше облечена и готова за работа , тя целуна майка си и малкото момиче по косите и излезе навън.

***

Мъжът остави работата си за момент отиде до телефона и натисна копчето на телефонният си секретар за да изслуша съобщенията си с не до там изявен интерес на това което щеше да чуе. Но когато дойде гласът на жената, той сви пренебрежително устни и прекъсна говора точно по-средата, без да изслуша краят на изречението и. Какво си помисли той точно в този момент не се знаеше, но досадата красноречиво беше изписана върху лицето му и до най-малката му черта. И отново седна срещу компютъра си и продължи с работата си над фреските и графитите.

***

Часът е 18.00.

V. се качи на първият пристигнал автобус. А той не беше пълен, но се чувстваше задухата която идваше отвън от нажежената ламарина на купето на превозното средство. Климатъкът беше изключен ,прозорците бяха широко отворени, но това не беше достатъчно, а всичко караше тялото да се чувствува дисконфортно и потта се лееше на вадички по всички гънки на тялото: под мишниците, под гърдите, по бедрата. А това беше в състояние да те накара да се почувстваш мръсен. V. извади една влажна ароматозирана кърпичка и с нея попи капчиците пот, които бяха избили по лицето и по врата и. И за да се разсее от дългото пътуване до работното и място тя извади една книга от чантата си, и се зачете в нея.

***

Мъжът след като свърши с работата си над тази фреска на която беше отворил компютъра си,реши да се разсее с нещо и тогава влезе в Интернет и затърси различни сайтове в които се беше регистрирал, а те бяха най-различни от музикални, артистични, художествени, рекламни до такива за запознантва и чатове. Колко време беше решил да посвети на сърфирането си в Нета, не се знаеше, но след като се почувствува достатъчно отпочинал от развлекателните сайтове в които попадаше, реши отново да се върне към сериозната си работа с фреските и графитите си.

***

Часът е 19.00.

V.отвори вратата на кабинета в който се преобличаше и с бързи движения се съблече, закачи цивилните си дрехи на закачалката и облече бялата си туника. След което заключи вратата след себе си и се запъти към отделението, където я чакаше работата. По пътя към асансьора тя реши в себе си,че ако има достатъчно свободно време да си включи телевизора на френската програма за да упражнява езика , защото вече от доста време насам не посещаваше езиковите курсове във Френският културен център. Разбира се причината не беше никоя друга освен финансова. ,,Не трябва да забравям езика,, -помисли си тя.,, А така ми се иска да имам шанс някой ден да мога и аз да замина на работа там. Така да се каже вече вратите са отворени и трябва само да минеш през тях,но кога ли ще се случи това?,, - продължаваше тя да си мисли.
- Здравей! - поздрави тя колежката си, когато се качи в отделението и която я чакаше с нетърпение.
- Здравей! Ето какво имаме за днес.- и започна да и обяснява всичко подробно жената също облечена в бяло- Трябва да направиш ето тези неща.- и и посочи малък списък на задачите за през нощта.- Друго всичко е готово и направено.
- Добре!- каза V. и погледна какво беше написано.

***

Мъжът стана от компютъра си и отиде да потърси нещо за вечеря. Но преди това реши да пусне телевизора за да види или новините, или дали има някъде накакво предаване на футболна среща, защото по принцип си падаше малко запалянко, е не чак кой знае какъв запалянко , но съвсем в стила на мъжете обичащи футбол и бира еднакво силно. На телевизора се изписа образа на водещият на Новините във вечерните часове. Тогава В. остави телевизора сам да си говори на себе си и отиде в кухнята. А там младата жена се беше постарала да приготви различни и вкусни неща, оставени било във фураната на печката, в хладилника или върху кухненската маса. И тогава след като откри изненадите подготвени му грижливо от ръцете на младата жена, той си избра няколко неща, сложи ги в чиния и се запъти обратно към стаята си, която явно беше негово убежище в повечето часове на деня и нощта. Седнал пред включеният телевизор В. поглъщаше еднакво бързо както храната , която си беше донесъл така и информацията предавана по телевизията.

***

Часът е 20.00.

Жената в бяло приготви всичко необходимо за 22.00 часа и изчака да дойде лекарят за да минат двамата вечерна визитация. Така чакайки тя пусна телевизора на френският канал TV 5 Mond и се заслуша в предаването , а то беше поредната игра с упорити учасници надявайки се да спечелят голямата награда на стстезанието свързано с въпроси и отговори на различни теми, и нива на познание. Когато лекарят дойде в стаята и, V. изгаси телевизора и се запъти към болничните стаи.

***

Мъжът вече видимо задоволил гладът си изгаси телевизора остави празната чиния на масичката до фотьойла и отново седна пред компютъра си. Изведнъж се сети за телефонното обаждане на англичанина и реши да му отговори. Тогава той набра няколко цифри и когато от другата страна му отговориха той започна един разговор, който се проточи доста време, но изглежда, че беше достатъчно важен и сериозен за да му отдели толкова голямо внимание. Докато на телефонното обаждане на жената той въобще нямаше никакво намерение да отговаря. Сякаш тази жена не го интересуваше ни най-малко, сякаш тя не съществуваше нито в живота му, нито в мислите му и не си заслужаваше да си губи времето с нея.

***

Часът е 21.00.

V.погледна стенният часовник, който беше закачен на стената точно срещу вратата на кабинета и когато разбра ,че има почти цял час до извършването на манипулациите, тя отново включи телевизора и се загледа в него. А лекарят беше извикан и отишал на друго място за консултация, и V. беше напълно сама в кабинета. По френската телевизия този път даваха някакъв френски филм и беше добре, че отдолу имаше изписан текст на воденият разговор и тя се опитваше да следи произношението и изписването на думите , което я улесняваше много в усвояването на чуждата реч. След няколко минути един болен я потърси за нещо и тя отиде да провери как точно стоят нещата, и от какво имаше нужда той. Тогава тя заряза филма и се запъти към манипулационната.

***

В. се почувствува уморен, защото малкото часове, които беше спал до обяд не му бяха достатъчни за да се възтанови. Тогава той приключи с работата си над фреската, която беше избрал и изключи компютъра си. Отиде в банята за да направи вечерният си тоалет, напълни ваната догоре с приятна за тялото топла вода, сипа от солите за вана с аромат на ванилия и се потопи във водата опитвайки се да не мисли за нищо. Но точно в този момент пред затворените му очи под натежалите от недоспиването и умората клепачи се появи образа на онази жена, която го преследваше вече три години. То не бяха писма, то не бяха телефонни обаждания, то не бяха колети с подаръци и какво ли още не?,, Какво иска тя от мен?,,- помисли си той-,, Казах и каквото трябваше да и кажа и толкова. Нима не разбира от дума? Казах и че си имам приятелка, макар че въобще не е вярно. От толкова години съм сам. Е ,наистина не съм светец, но всичко си е както трябва. Ако имам нужда ще си намеря някоя за час два или за ден два, максимум до една седмица и край! За какво ми е жена за цял жовот? Да ми отнема от свободата. От моята свобода, която толкова много обичам. Да има някой, който да ми казва какво да правя или пък как да го правя! Аз съм вече на толкова години и до сега съм живял все сам, та сега ли ще имам нужда от някоя за цял живот! Цял живот! А това е много, прекаленно много време!,,

***

Часът е 22.00.

Нито манипулациите, нито болните бяха много, и V. свърши своята работа за кратко време. После подготви всичко необходимо за сутринта и отново отиде в кабинета си. Започна да пише какво и как е направила, имало ли е допълнителни оплаквания от някой и от кой, и какви точно са били. Тя приключи с писмената си работа за вечерта, подреди си нещата по важност , кое след кое следва и как да го направи и точно в колко часа. После тя взе книгата си, която си беше донесла и се зачете, но до сутринта имаше още толкова много време.

***

След като излезе от банята В. попи водните капки с хавлията си и си облече отново черният халат. Излезе на кухненският балкон, извади кутията с цигарите си, запали една със запалката си и запуши отново загледан в градината на двора. Стоителите явно си бяха отишли, защото ги нямаше, а и камиона, който беше доставил строителните материали също го нямаше. Мъжът погледна към изхода на двора , а там железните боядисани в черно метални врати бяха затворени, сякаш изобщо не е идвал никой днес.След като изпуши цигарата си В. влезе в отново в кухнята, остви фаса в близкият пепелник на масата и отиде отново в стаята си, но този път с ясната мисъл, че трябва да си легне сега по-рано за да може утре сутринта да стане навреме за да продължи да работи , както до сега над замислената си фреска с образ на жена.

***

Часът е 06.00.

V. започна с манипулациите по стаите и бързаше за да може да стигне навреме с всичко, което имаше и трябваше да прави. Отваряше всяка врата, отиваше до всеки болен и правеше манипулациите с толкова внимание и прецизност , колкото беше необходимо. Измери температурите на всички болни и записа всичко в журнала за сутрешният рапорт, какво , кога и как е направила в течение на дежурството си.

***

Мъжът спеше непробудно цялата нощ. Котаракът беше превъзбуден , защото беше пълнолуние, а и инстинкта му за възпроизводство се беше събудил отново за трети път тази година, и той беше повече часове буден през нощта, мяукайки с онзи глас от който женските котки се надпреварваха да стигнат до него, катерейки се по близките олуци, но етажа беше достатъчно висок за да не може да се осъществи, каквато и да е била котешка среща и какъвто и да е бил котешки контакт.

***

Часът е 07.00.

Кабинета се беше вече напълнил от дошлите колежки на V. за първа смяна и разговаряха оживено на различни теми очаквайки да дойде онзи час в който щеше да бъде прочетен сутрешният рапорт за протичането на дежурството и впускането им в сутрешните им задължения, и задачи.V. седна на стола, който беше най-подходящ за прочитане на рапорта и който щеше да бъде чут най-добре от всички.След влизането на Старшата сестра всички излишни разговори се прекратиха и V. започна да чете на глас.

***

Джиесемът настоен да звъни точно в този час отбеляза точната минута и с приятна мелодия оповести времето за събуждане.Тогава В. с опипващи движения изключи алармата на будилника в телефона и продължи да лежи в леглото опитвайки се лека -полека да се събужда. След няколко минути той се намираше вече в банята и бръснеше двудневаната си набола брада, която го състаряваше имайки напредвид зрелите му години и прошарената му коса. След като приключи с тоалета си В. отиде в кухнята и си направи силно двойно кафе без мляко и без захар и с порцелановта чаша в ръка се запъти към стаята си ,където го очакваше компютърът му.

***

Часът е 08.00.

V.свали от себе си бялата туника, облече набързо цивилните си дрехи, взе си чантата и заключи бързо кабинета след себе си. Тя искаше да се прибере , колкото се може по-скоро у дома си, където я чакаше нейното семейставо. Взе първият пристигнал автобус на спирката после трябваше да се прехвърля на друг, но това сега не беше толкова важно, по-важното беше да не губи никакво време в чакане на когото и на каквото и да е било. Автобуса затвори вратите и потегли по познатият си маршрут, който обикаляше в крива затворена линия по улиците на града всекидневно , по няколко пъти на ден без да му омръзва, но това не беше така с шофьора, който също искаше , колкото се може по-бързо да се измине времето отредено му за работа днес, защото и той си имаше своите проблеми и грижи, като и всички останали пътници в автобуса всеки потънал в собствените си мисли, неразговаряйки с никой за нищо, очаквайки единствено позната спирка от маршрута на превозното средство за да побърза да слезе и да се прибере било вкъщи или където и да е било другаде.

***

На екрана на компютъра се появи образа на онази жена над която В. работеше от няколко дни. Той се загледа в нея и се опита съвсем нарочно да я сравни с другата жена, тази която не го оставяше намира вече толкова време. И установи за сетен път, че тази на картината пред него беше по-красива и по-млада, и в него се загнезди желание да си мисли за нея просто ей така. Гледаше я в продължение на няколко минути и изпита истинско желание тя да е сега тук пред него, да я докосва, да я целува, даже да е в леглото му. Но тъй като той знаеше и разбираше , че това е невъзможно, даже абсудно, реши да не мисли повече, та чак тръсна глава от тези си мисли и коста му падна над очите и той с леко, и плавно движение я отмести отново назад. Всъщност не се ли намъраше и той в същото пложение както на онази жена ,която го търсеше непрекъснато и не го оставяше дори миг на спокойствие. Не искаше ли и той сега да е близо до тази жена от компютъра му , която го беше вдъхновила за да я изографиса в тази фреска. Да, точно така! Точно сега той се намираше в същото положение! Какъв фарс!
В. отиде до телефона, набра дванадесет цифри и зачака търпеливо. От другата старана на жицата се включи телефонен секретар на испански език, който съобщи кога точно ще започне да записва съобщението за да бъде предадено на собственика на телефонна. Когато В. чу подобният на неговият телефон звук, като на свирка на Началник гара на тръгващ влак, той нищо не каза , а побърза да затвори.

****

Паралелните светове съществуват. Самите ние живеем в тях, а те ни пречат да се виждаме, да се докосваме и и да се обичаме истински. И какво всеки трябва да напрви за да излезе от собственият си свят за да влезе в света на другият, и иска да бъде обичан истински и който иска да обича. Това никой не знае. А ако случайно, някой наистина знае отговора, дали би промнил собственият си свят за да влезе в света на другият?



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг

1. анонимен - От кого е?
27.03.2010 19:26
http://www.limpa.bg/blog/54506
цитирай
2. linaviraassaamy - От мен е
27.03.2010 19:56
аз пиша тези разкази.
цитирай
3. linaviraassaamy - Разказ от поредицата ,,Разкази с напълно неочакван край,,
31.03.2010 16:06
Всяка прилика с лица и събития е повече от случайна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 983862
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол