Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.03.2010 19:17 - Слънце

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2010 17:20

Светът е за двама, както се пее в една популярна българсака песен. Светът е само за един мъж и една жена, третият винаги е излишен. Появили се той или тя, като числото три, вече нещата се обръщат и всичко си отива, и радостта , и нежността, и истината, и щастието и мечтите. И тогава сякаш светът в който си живял до сега се преобръща с главата надолу, и всичко ти става черно, и нищо не е в състояние да изтрие тази чернота дори, и с всичките цветове на дъгата, които съществурат. Защото чернотата се явява в душата, като мъка и тъга, нима може да се изтрие мъката и тъгата, дори и с най- яркият цвят на света. А кой е видял какъв е цветът на душата или тя е абсолютно безцветна, като ефира. И ако е така , то кой може да докосне с ръка ефира и да го оцвети. Само чувставата имат властта да докоснат ефирната душа, нищо друго. И само чувствата могат да я оцветят с тонове черен или цветен. И докато трае любовта цветовете на душата са ярки в червено, розово или лилаво, като венчелистче на най-красивият цвят разцъфнал в сета. Но отиде ли си любовта, то черният цвят завлядява и най-малките гънки на душата, и се загнездва в тях завинаги. Кой би живял тогава без любов? И възможно ли е това, а и трябва ли или...
Е. се прибра от работа ужасно уморена и нищо друго не поиска да прави освен да си вземе един душ, да потърси нещо за хапване, и да си пусне телевизора отпускайки се на дивана в хола. Водата от душа се стичаше по тялото и с приятна топлина, кято го успокояваше и отпускаше с всяка минута, и тя се почувствувах наистина много добре. И усети как умората натрупана през деня лека-полкека се стопява и отива. След няколко минути Е. отвори вратата на хладилника в кухнята и си сипа от бутилка в стъклена чаша едно студено прясно мляко не варено точно така както го обича. Взе си един банан и се запъти към хола. Когато се настани удобно на дивана с дистанционното в ръката си тя пусна някаква програма по случайност. Най-напред даваха някаква музика, която по-скоро би стреснала слон от дълбоката му дрямка в Саваната отколкото да я успокои от напрежението. После пусна друга програма, а там се вихреше един необуздан с..., от който още повече и прилоша. Натисна дистанционното на друга програма, а там даваха явно някаква сапунена серия от не чак до там инересен филм, а те са такива, че дори и да изпуснеш цяла седмица без да гледаш от епизодите няма да ти направи някакво особенно впечатление, кой, кога и какво е направил или казал. Но тъй като сцената беше горе-долу приемлива Е. остави телевизора да работи на този канал. Не че следеше особенно какво точно става, кой на кого говори или кой на кого нещо прави, тъй като тя се занимаваше с голямо внимание с млякото и банана, които така бързо изчезнаха от ръцете и, че тя чак се учуди на бързината с която се хранеше. И чак когато остана само със стъклената чаша в ръцете си напълно празна Е.се загледа с по-голям интерес в екрана на телевизора за да улови що годе нещо от случващото се там.
А сцената беше следната: Една голяма стая в която лежеше някакъв възрастен човек на едно разкошно голямо легло с чисти бели завивки, а над него се спускаха бели, бродирани, полупрозрачни завеси от гравираният таван с фигури на цветя направени от гипс.А до човека беше приседнала някаква жена облечена в тъмни дрехи, а по късно се разбра, че това била дъщеря му, която се грижи за него. Явно той беше много болен, защото му поднасяха храна направо в леглото , така както се беше облегнал назад към подпряните под него възглавници. В стята липсваха други хора докато не се отвори вратата и при възрастният човек влезе едно младо момиче, и един младеж. Младото момиче беше хванало младежа за ръка и се затича с радост към възрастният човек с думите:,, Дядо, дядо искам да ти представя моят годеник. В други ден ни е сватбата,,. Възрастният човек се обърна към тях бавно и леко се повдигна от постелята си подкрепян от дъщеря си, и се загледа в двамата малади.,, Какво, кой?,,попита той съвсем в стила на възрастен човек, който вече е позагубил от слуха си и не можа да разбере първоначално какво точно му говорят, а младото момиче повтори отново:,, Дядо, да ти представя моят годеник Х...,, А възрастният човек съсредоточил се с всички сили да чуе какво му казват попита отново:,, Кой е дошъл и за какво?,, Тогава момичето повтори всичко съвсем бавно и подробно, като спомена отново имато на младежа. Тогава изведнъж чул всичко възрастният човек вместо да се зарадва, започна да вика с всичка сила, която имаше в старото му тяло и в пресипналият му от старост глас:,, Какво? Кой си ти? Внукът на Х..., ах ти мерзавецо, кучи син, за какво си дошъл, този Х..., който ми открадна момичето, което най-много обичах, моето Слънце, Слънце мое, къде си Слънце...?,, след тези думи възрастният човек се сгромоляса на леглото и нито мръдна повече, нито издаде някакъв звук. Тогава дъщеря му се спусна над него плачейки започна да го вика по име, и да го тресе по рамената, опитвайки се да го събуди, а той просто беше вече починал. Смутени от случката двамата млади стояха, като вцепенени и не можеха нищо да направят, а дъщерята се хвърли на гърдите на баща си, и отново зарида.
Изведнъж нещо тежко застана на гърдите на Е., която гледаше филма втренчена от ситуацията разиграваща се там. Сякаш някаква невидима сила я притискаше с цялата си тежест върху дивана и тя, и да искаше не можеше да се повдигне, и да се съвземе дълго време.А и гърлото и се сви от напрежение и от очите, и започнаха да се стичат сълзи. Тя бързо изгаси телевизора, защото не искаше повече нищо да гледа, остави празната стъклена чаша на масата пред дивана, и отиде до прозореца с бавни, и тихи стъпки.А там навън нощта вече завладяваше всичко наоколо и постепенно се губеха очертанията на сгради, коли, и хора.Изведнъж започна да вали ситен дъжд,като ронещи се сълзи от очите на невидим свидетел видял и чул всичко,което ставаше в душата и мислите на Е.. И тогава в главата и нахлуха, като вятър през отворени врати на запустяла къща безброй спомени. В мислите и, като на магнетофонна лента сякаш бяха записани думите на стареца и се преповтаряха, и преповтаряха отново, и отново:,, Слънце мое, Слънце мое къде си....?,, И тогава вече нищо не беше в състояние да спре да плаче отново и отново неутешимо, и тя остави сълзите си да текът наволя, без да ги изтрива с нищо потъвайки отново в мисли:,,Колко беше прав човекът. Да ти откраднат най-любимото същество на света, твоята любима или твоят любим и ти цял живот да не можеш да забравиш , дори и да си имал вече друга жена или съпруг, да си създал вече деца , да са отгледани, възпитани, а те също да са се задомили, и да са създали свои деца. Но любовта която си изгубил, там където е сърцето ти никой с нищо не може да ти го замени дори и до преклонна възраст,както този човек на филма.
Нима мъжете не са едни прекрасни Слънца, които с обич и топлота обгрижват нежните създания-жените, които са като едни крехки и нежни цветя, които очакват да бъдат обичани.,, Слънце мое къде си?,, -преповтори тя думите от филма в главата си.-,, И колко боли, когато ти отнемат най-любимото същество на света, сякаш всичко губи своят смисъл и значение, и не можеш да продължиш да живееш занапред,,. Ами ако той, мъжът когото Е.обича и който не можа по една или друга причина да има, но който по много причини остана последната и любов в живота и, ако той всъщност е нечие Слънце , на нечие прекрасно цвете, то...:,, Тогава аз съм изгубена, напълно изгубена.,,и терзанията и продължиха с пълна сила.,,Нима не ми каза той:,, Моето сърце е на друго място,, а аз не исках да приема това, че може би той обича друга, и че има друга в живота си. Нима не ми каза той:,, Ако търсиш някой по този начин, ще бъдеш тъжна и нещастна ,, имайки напредвид Интернет, без да си го видял, без да си го докоснал, а си живял единствено само с мислите си за него, с фантазиите си, с мечтите си, то тогава наистина си напълно изгубен.,, Нима тя не го преживя, нима не го усети, нима не го почувствува колко беше прав той. Нима не е сама,и тъжна, и нещастна сега в този миг мислейки си за него. Макар че живота и е дал две прекрасни деца и слава богу все още родителите и са живи и здарви .,,Хората живеят с един плюс в живота,а всичко останало са само минуси и се опитват да се борят с всички сили с трудностие, а ти имаш толкова много плусове,и само един минус,а се отчайваш,,-бяха думите на майка и. И колко беше права тя. Да остане човек сам без другар в живота си е страшно трудно. Независимо дали е мъж или жена,, като птица с едно крило,, както беше казала една нейна приятелка в трудна минута на живота си. Ако съдбата е решила да те остави сам, то ти не можеш нищо, абсолютно нищо да направиш. Кой може да спре съдбата? Нима няма хора които да се обичат безмерно, но в лош миг от живота им остават сами, и колко много са такива хора, светът е пълен с тях, но продължават да живеят с надежда и вяра за утрешният ден,,.
***
На връх Нова година през нощта към двехилядната в един необикновен сън на Е.и се яви едно черно, като катран небе с едно голямо, червено умиращо Слънце, а със златни голями цифри беше изписано числото двехиляди.Същата година тя преживя ужасни неща и нейното Слънце я напусна завинаги.

Нагоре

Тагове: слънце,

Гласувай:

Вълнообразно

Подобни постинги

още нещо за виното
Непознат обект черпи енергия от Слънцето...
Интересни факти - Слънчево затъмнение

Следващ постинг

Предишен постинг

Портрет

Паралелни светове

Коментари

Няма коментари