Постинг
09.03.2018 21:16 -
МОЯТА ИЗПОВЕД - ПО ПЪТЯ НА ОТКРОВЕНИЕТО!
Автор: urpa4a
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1063 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2018 21:20
Прочетен: 1063 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.03.2018 21:20
Изминаха месеци от последният път.
Път, който се запомни с празнотата, която усетих, че ми даде тогава.
Бях разбрал, че това е краят. Бях разбрал уроците на това, да си се изхабил напразно.
Не съжалявах, определено, защото това щеше да ме довърши.
Стиснах зъби, за да мога да продължа "без" и да не се връщам назад.
Може би, както ми казваха, не беше "кой знае, каква работа,да се спреш".
Свято божие послание - в съня се появяваше и наяве ме засърбяваше, но ми беше ясно, то просто НЕ СТАВАШЕ, а само дяволито ме изпитаваше!
Викове и гласове, изпълваха съзнанието, но бяха далечни и все повече се отдалечаваха.
Изселих се от веселбата, от хората, от същността си, за да се изправя на собствените си крака. Нямаше как, защото видях достатъчно, за да знам, че това не беше вече невинна детска игра.
Прекалено много се бяхме вглъбили, че винаги можем и да сме по-добре, стига да имаше, да ама - НЕ! НИКОГА НЕ СТИГАШЕ!
Проклинаха в неразбиране, заклеймиха в защитение, не вдявайки, защо бе взето и това решение.
За всичко си има причина, но то е комплексно, не е единствено и никак не е много лично щение.
Отговорите дава ти, ала здравето похабява ти.
Истината винаги е скрита в писмото и междуредието в съдържанието.
СЛОГЪН: СПРИ ПОРОКА, НАМЕРИ ПОСОКА И ОЦЕНИ ЖИВОТА!
Път, който се запомни с празнотата, която усетих, че ми даде тогава.
Бях разбрал, че това е краят. Бях разбрал уроците на това, да си се изхабил напразно.
Не съжалявах, определено, защото това щеше да ме довърши.
Стиснах зъби, за да мога да продължа "без" и да не се връщам назад.
Може би, както ми казваха, не беше "кой знае, каква работа,да се спреш".
Свято божие послание - в съня се появяваше и наяве ме засърбяваше, но ми беше ясно, то просто НЕ СТАВАШЕ, а само дяволито ме изпитаваше!
Викове и гласове, изпълваха съзнанието, но бяха далечни и все повече се отдалечаваха.
Изселих се от веселбата, от хората, от същността си, за да се изправя на собствените си крака. Нямаше как, защото видях достатъчно, за да знам, че това не беше вече невинна детска игра.
Прекалено много се бяхме вглъбили, че винаги можем и да сме по-добре, стига да имаше, да ама - НЕ! НИКОГА НЕ СТИГАШЕ!
Проклинаха в неразбиране, заклеймиха в защитение, не вдявайки, защо бе взето и това решение.
За всичко си има причина, но то е комплексно, не е единствено и никак не е много лично щение.
Отговорите дава ти, ала здравето похабява ти.
Истината винаги е скрита в писмото и междуредието в съдържанието.
СЛОГЪН: СПРИ ПОРОКА, НАМЕРИ ПОСОКА И ОЦЕНИ ЖИВОТА!
Няма коментари