Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2021 12:54 - Дом 2
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.12.2023 20:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Това е твоята къща, която трябва да обичаш, като твой дом, да  се грижиш за нея!-каза свекърва ми когато за първи път стъпих на прага на тази къща, която тя заедно със свекър ми я бяха ремонтирали и обзавели. Да, но аз бях тогава много млада и мислех по съвсем друг начин за живота и нещата които ни свързват с него. Аз не исках да живея в провинцията, а исках да съм в големият столичен град и тайно се надявах това някога да се случи. Може би за това не оцених достатъчно това което казваше свекърва ми и не отдадох кой знае какво особенно значение на нейните думи. Трябваше да изминат доста години и аз да се променя и да оценя това което тя ми казваше тогава. С колко много труд, нерви и средства свекър ми и свекърва ми бяха направили този дом наистина уютен, нов и подреден.
И когато свекър ми внесе последната вноска за апартамента и беше изцяло изплатен той каза:
- Вече мога да умра спокойно!-макар че беше още доста млад ,средата на петдесетте си години.
Видях и нотариалният акт в който фигуригаше не само мойто име, името на мъжа ми , но и на детето ни.  Дойде един момент в който аз и мъжът ми бяхме решили да се преместим в големият град и да заживеем под наем и разбутахме уюта на дома, който имахме, защото взехме мебелите за апартамента , който не беше обзаведен. Когато свекъра и свекърва ми видяха това изпаднаха в пълно отчаяние, защото всъщност техните мечти за уютен дом не съвпадаше с нашите представи и мечти. След доста години, когато трябваше да  се разведем аз и съпругът ми, свекъра и свекърва ми направиха всичко необходимо посъветвани от адвокат, за да не получа нищо от това жилище, но това е тема за друг разказ. След години този дом беше продаден и стана къща на други непознати на мен хора.  

***  

Прословута е поговорката, че българинът се смята истински живял, когато построи дом ,отгледа дете и посади дърво. Аз дървета не съм садила за сега, но съм отгледала две деца, а собствен дом не съм имала възможност да купя, било то къща или апартамент. Но нищо не се знае, живота все още е пред мен и си мисля, че съм още далече от старостта и може това да се случи някой ден, кой знае? Всъщност не къщата е тази, която поддържа човека, а точно обратното, човека е този който поддържа къщата. Колко много примери има в живота, когато почине някой стопанин на даден имот, как постепенно лека-полека започва този имот да се руши и идва един момент когато къщата се сгромолясва на земята и нищо не остава от нея. Човешкият дух е този който поддържа дома, работните ръце на хората правят къщата дом. Да се почиства, да се ремонтира, когато стане нужда, да се запазва уюта в нея, топлината на огнището.

  ***  

Стопанката на един такъв красив дом беше много старателна и беше хвърлила всевъзможни средства, за да направи апартамента приличен, не само това, а още повече, да го направи красив и уютен. Ремонта на банята, кухнята, стаите, коридорите, всичко беше старателно премислено и точно красиво изпълнено. И когато човек влезе в него, разбира, че тук се е грижила и продължава да се грижи добра стопанка. Плътните пердета спускащи се в хола или в спалнята пречещи на слънчевите лъчи да влизат свободно в стаите , нежните дантелени пердета, които прозираха, но с различните им фигури не позволяваха на любопитни очи да надничат през прозореца. Меката мебел, килимите и всичко останало беше наистина изпипано до най-малките подробностти. Всяка събота се чистеше основно всяко помешение от стаите, кухнята и тоалетните помещения. В това почистване взимаше участие и синът на стопанката.
Но минаха години...
Жената беше починала и тя остави в ръцете на сина си целите грижи за дома. Дали поради отчаяние ,че беше останал напълно сам, тъй като беше изгубил в една година и майка си, и баща си, и баба си, младежът се беше отдал на самотата си и негови истински другари му бяха останали няколко познати, които не можеше да се нарече, че бяха наистина сериозни и отговорни хора, а тъкмо обратното бяха се отдали на пороци. И той, младият мъж се спусна по течението да го носи натам на където си искаше, да го мята нагоре и надолу без истнска цел в живота. Годините се изминаваха и домът, който беше така уютен и красив беше започнал да се променя бавно, но сигурно към запустял и неподдържан дом.  Меката мебел се беше изтърбушила, килимите също бяха изчезнали нанякъде, пердетата- плътните и дантелените също вече ги нямаше и от тази някога поддържана къща нищо не беше останало. Когато след доста време влязох в този апартамент ме полазиха студени тръпки. Толкова тежко ми стана ,че се разплаках. От разказите на младият мъж за този дом и сегашният му вид разликата беше огромна.
И тогава наистина разбрах колко е важно да бъде поддържан домът, за да си личи ,че наистина има хора които се грижат за него, че са добри и грижовни стопани. На младежа му беше все едно, как изглежда къщата му , щом ги нямаше най-близките  и най -любимите му хора. Опитвах се да го разбера и да го опрвдая за бездействията му относно неговото жилище.
По-късно аз му предложих да се погрижа за дома му и да възвърна до колкото се може онзи предишен вид който е имал преди смъртта на майка му. А дали успях- не знам. Много малко живяхме заедно, само две години , а те са безкрайно малко, за да се възвърне онзи вид на къщата, който е имала някога. Чак тогава разбрах думите на свекърва ми, но да поправя моите грешки вече беше много късно. 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1484457
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол