Кога се е  случило това ли ? А ми между двете световни войни може би към двадесет и девета година, когато дядо ми е бил на  двадесет и пет години, и е учил в Приж за  майстор на  връхно дамско облекло. И ето, че както почти всяка история, и в тази ще се разказва за любов, но не каква да е, а разбира се платонична , ненапълно споделена и посвоему нещастна, защото повечето любови са такива , а щастливите се намират, както се знае само в романите и във филмите. И така  дядо ми е бил красавец това си личи от снимките, които са пред мен  и до колкото си спомням до късна възраст е вълнувал женската половина  на света , но в рамките на нашата държава. А като се има напредвид, че доста жени са търкали с токовете на обувките си входната врата на апартамента, където дядо ми ги приемаше, за да ги направи още по-красиви с дамските си облекла на които той е бил голям майстор и е бил много търсен до момента в който на мода е излязла конфекцията, и можеше да се видят доста жени на различни възрасти с почти еднакви дрехи,а не както дядо ми ги правеше напълно различни, и неповторяеми едни с други. И така  да продължа  разказа си за любовната история, която се е разиграла в една парижка къща на незнаен от мен адрес и с незнайни за мене хора, които са били приютили дядо ми, докато той се е учил на майсторство за ушиване на великолепни връхни дрехи за дами на различни възрасти. А както се знае всяка дама независимо от възрастта си е искала да изглежда добре и да бъде разбира се гледана от много, и различни мъжки очи, и невероятно забележима.

  ***  

Един възрастен човек около осемдесетте си години намиращ се в старото си легло с трепереща ръка придърпа за дрехата сина си и го наведе към себе си:
- Сине-каза той-в шкафа до прозореца има едно чекмежде, което е заключено, моля те да  го отключиш и там ще намериш един бял плик с адрес на френски език. Той е адресиран до едни много мили хора при които съм живял докато се учех за майстор шивач. Последната ми молба е, когато си замина от този свят да поставиш един от некролозите ми в плика и да го пуснеш в пощата за чужбина. Много бих искал тези хора да разбереат, че вече съм си отишал от този свят. 
Разбира се, че сина послуша последната воля на баща си и след смъртта му изпълни дословно всичко, което му беше заръчал. А там на хиляди километри от града в който беше живял възрастният човек, в друг град в друга държава две женски очи покрити с паяжина от бръчки се напълниха със сълзи, когато ръцете държаха белият плик с тъжната новина, а сърцето се преизпълни с болка и мъка по една изгубена, и трудно споделена от години любов, която не умираше дори, и сега в момента на раздялата с живота на единият от влюбените.   

***  

Харесвах немският език и исках да го уча , защото харесвах и немската дисциплина, точност и акуратност във всяко нещо , което правеха германците.Осен това бях влюбена в русите им коси и сините им очи. Но...Разбира се,че майка ми, както всеки път и сега във всичко обичаше да ми се меси, защото характера и беше такъв и ме насочи / меко казано / към френският език, защото щяла да ми помага, ако бих срещнала трудности. Да, но естествено нейният френски не беше достатъчно добър и не можа тя да ми помага както обеща, а аз продължих да се уча със собствени усилия. Изкарвах само шестици и петици, но после по-късно се оказа, че симпатията на учителката към мене ми беше изиграла лоша шега и се оказа,че тези оценки са били надути и не са отговаряли на истината за моите знания. Не че искам да кажа нещо лошо за госпожата по френски, но истината си е истина и това е. И така взимах допълнителни учебници различни от училищните и се готвех съвсем самостоятелно, като учех почти наизуст текстове, които запаметявах машинално и които преповтарях до тръсване, но това беше повече от полезно.
Минаха години и един ден реших просто така да се запиша във Френският културен център и започнах от първо ниво, защото не бях практикувала френски език доста дълго време. И така с помощта на уроците стигнах до завидното шесто ниво от тринадесет възможни, докато не се появи една госпожа, която ми каза, че ми подарявала по някоя и друга единица към точките на теста. И аз се заинатих и реших да  се явя на тест за ниво, за да разбера все  пак  къде се намирам в действителност и на кое ниво наистина отговарят моите знания. Разбира се ,че пропуски винаги може да има, които с времето да се наваксат и да се подобри езика. Е, по-голяма глупост не бях правила до този момент. Оказа се в крайна сметка, че моите знания отговарят на трето ниво. Записах се за трето ниво отначало, и разбира се, че госпожата от третото ниво усети ,че някои неща ги знам за по-горно и ме попита какво все пак се е случило и защо съм в това ниво. Тогава и разказах всичко, а тя ме посъветва да отида директно в четвърто ниво, защото съм за там и каза никога повече да не правя такава грешка, но аз отказах.   

***  

Младият мъж, който живееше под наем в една къща  близо до центъра на  града редовно посещаваше учебните занятия, защото искаше да  стане добър в това, което щеше да се занимава, а именно да скроява безупречно дамски дрехи, с които жените да изглеждат още по-привлекателни. Румънският език, който му беше почти като роден му беше помогнал да изучава френският език много по-лесно от връстниците му, които намираха  езика за доста труден. Младежът усвояваше всичко и попиваше знания с онзи ентусиязъм, на който можеше да се завиди. Той изкарваше само отлични оценки и будеше нескрита завист у връсниците си, и най-вече в сънародниците си. Една вечер прибирайки се към къщата, която го беше приютила в този чужд град на хиляди километри разстояние от собственият му роден град ,който беше на брега на Черно море, младият мъж внезапно беше нападнат от група агресивни младежи, които говореха родният му език и го псуваха, хулеха и ругаеха с най-цветисти и множество обидни думи. Те бяха хвърлили отгоре му едно одеало и го налагаха, кой както и с каквото можеше до прималяване. Най-накрая го оставиха на улицата да  лежи окървавен и безпомощен. След неопределено време младият мъж се посъвзе и с огромни усилия на волята си младото му тяло се изправи и се опита да ходи, но болките не му даваха миг спокойствие. Как се беше прибрал и в колко часа така, и не можеше да  проумее, но когато отвори входната врата две нежни женски ръце го хванаха и го поставиха  да  седне на  най-близкият стол.Сякаш това момиче беше стояло до вратата и го беше чакало.
-Какво са направили с теб?-попита нежен женски глас, който едва се сдържаше да не потрепери от вълнение.
-Не знам, нападнаха ме в гръб-отговори младежа и се опита да си отвори лявото око, но то беше цялото кървясало и подуто
-Чакай малко-каза младата жена и отиде до банята, за да намери нещо с което да промие раните на квартиранта си. 
Няколко дни младежът не излизаше от стаята си и беше попаднал в грижовните ръце на дъщерята на своя хазяин- едно младо и красиво същество. Тя го обгрижваше през цялото това време, което беше нужно за възтановяването на мургавия младеж, който имаше типични балкански черти, които възбуждаха нескрит интерес в  сърцето на младото момиче, тъмните му черни коси, кафявите му очи и интересното му лице не бяха  никак за пренеберегване.  

***  

Винаги съм се чудила, защо дядо имаше две различни очи- едното кафяво, а другото почти синьо- и носеше очила с голям диоптер, докато един ден не ми разказа историята за побоя, който беше получил като младеж. Винаги се страхувах да го гледам в очите особенно в синьото му око, а когато ми разказа всичко разбрах каква бе причината за разликата в очите му. Това се случи когато бях вече много по-голяма и не се страхувах толкова много да го гледам в очите и не знаех, че един ден ще се влюбя до безумие в мъж с очила, който има белег на лявото си око. Не е ли станно това?  

***  

Морала през двадесетте и тридесетте години на миналият век, не може да се сравнява с днешно време където думата ,, морал,, по-скоро прилича на мръсна дума отколкото да възбужда сериозност и старахопочитание. Сега нещата са толкова различни, че не ми се говори за тях, достатъчно информация може да намери човек в различни печатни и електронни издания, а не мисля да се захващам за тази тема, която да разнищвам тук на дълго и на широко. Целтa ми е съвсем друга. Искам да  разкажа  за една любов, която не се е осъществила може би по ред причини, които не знам напълно. Защо дядо ми не е останал да живее в Париж, защо се е върнал в родината си и се е оженил за баба ми, а е оставил в града на любовта едно влюбено в него момиче, тъжно и напълно нещастно? Дали родителите и не са разрешили тя да се омъжи за дядо ми или причините са съвсем различни- не зная. Само си мисля, че белият плик с никролога  на  дядо ми е бил предназначен именно за нея- любовта на живота му.  

***  

И така моят френски език до колко се е подобрил не зная, но както всички така и аз започнах да използвам скайп и да  се запознавам с различни хора говорещи този език. Между тях имаше французи и араби които бяха от предишни колонии на Фаранция. По този начин можех да  практикувам езика и да откривам нови, и нови хора, докато не дойде един момент в който всичко това ми омръзна, и вече спрях да се занимавам със скайпа. Но преди да ми омръзне се запознах с един човек, който до ден днешен не мога да  забравя и не мога да го изоставя, макар ,че съм имала хиляди мотиви за това. Това е мъжът с белега  на лявото око и с очила и когато видях снимките му като двадесет годишен, нещо трепна в сърцето ми и остана там да трепти и до ден днешен. Дали защото от дълго време насам бях сама, разведена и може би търсих някой който да замести мъжът в сърцето ми / колко съм обичала мъжът си това е друг въпрос/или просто исках да осъществя една моя юношеска мечта  да  се запозная с чужденец и евентуално да се омъжа  за него.Но... има едно огромно ,,НО,,.това не може да стане поради ред причини, които.....  

***  

Да имаш три деца  не е никак лесно, особенно ако две от тях са близнаци. Учила съм по отглеждане на деца по педиатрия, че израстването на близнаците винаги е съпътствано от много грижи и проблеми, от храненето до повиването и заниманията. Имам горчивият опит на баба ми която ми е разказвала как с много мъка и грижи е отгледала трите си  деца, които имат по две до три години разлика помежду си. Правила е всичко по силите си нещата да се случват както трябва, макар, че тя не е имала близнаци, но когато ги имаш нещата ставата още по-трудни.
- Спри да  ме дърпаш за косата!-каза по-голямата сестра на  брат си, който беше едно много палаво момче, което не спираше да  я закача и имаше нужда от внимание, но тя искаше да си напише домашните за другият ден, и се дразнеше от действията на малкият си брат.- Наистина  спри!  -каза тя и без да иска замахна да удари непослушника, но беше забравила ,че в ръката си имаше химикалка, а тя се заби в окото на детето.-Леле мамо, какво направих!-извика тя когато видя, че окото на брат и кръвна.....
Оттогава едното око на момчето - лявото- изглеждаше по-присвито от другото око и само Бог го е запазил да  не ослепее. Този белег щеше да се забие в очите на жената която щеше да се влюби в това момче много години по-късно след тази случка, а очилата щяха да станат задължителен аксесоар на бъдещият мъж. Дали от този тормоз на  сестрите си или от нещо друго момчето намрази момичетата и търсеше повече приятелството и компанията на момчетата, затова и записа да тренира спорта карате, който спорт практикуваше и до днес и му беше станал вторият любим след футбола.  

****  

Когато ТЯ разбра,че ТОЙ не е женен си помисли,, Боже мой, ако това не е късмет!,, И незнайно защо дали нарочно или без да иска МУ сподели,че е влюбена в НЕГО и изведнъж ТОЙ спря да пише, а ТЯ не спря да го търси по телефона , защото кореспонденцията чрез писмата им просто се прекрати едностранно от негова страна и ТЯ реши, че е по-добре да му се обажда, но освен телефонният секретар ТЯ не чу нищо друго.....И така вече тринадесет години, е, ако това не е любов здраве му кажи! Но не, ТЯ веднъж чу едно единствено: ,,АЛО,,и когато ТОЙ разбра,че това е ТЯ тутакси превключи на телефонен секретар. А един следващ  път ТЯ чу шума на разбиващи се вълни в бряг, а по-късно разбра, че ТОЙ е родом от град в близостта на  Атлантическият океан и тогава си обясни ситуацията с шума на вълните. ТЯ не можеше да си обясни, защо ТОЙ не говореше, толкова ли беше трудно да кажеш едно:,,Здравей, как си?,, или има други причини които ТЯ не можеше да разбере и да  си обясни. И така ден след ден толкова дълго време.

  ***  

,, Ако не замина  за Гърция, както ми обеща моята приятелка, ще се кача на първият самолет и ще замина за Париж!,,-помисли си ТЯ. Но приятелката и си удържа  на  думата и тя видя за първи път в живота си Гърция и  изкара там една хубава седмична почивка, но не спря да мисли за Париж и за Роян- градът от където беше родом ТОЙ. На гости на приятелката и бяха дошли две млади жени, които бяха почерпени с кафе и те заедно с всички други в къщата решиха да си гледат на кафе и карти. И тогава...тогава казаха на гостенката следните думи:
-Ти ще го видиш, но той сякаш ще бъде с маска на лицето.
-Как така с маска?-попита на  свой ред гостенката.
-Не знам как точно, но така ще бъде!-продължи да разказва една от младите жени- Ето тук се вижда на дъното на чашата, но той няма да бъде безразличен и в сърцето му огън ще гори!
Само след три месеца всичко казано от двете млади жени видяли фигурите от кафе в чашата на гостенката щеше да се сбъдне, точно така както го бяха  казали. Но това е описано в друг разказ.  

***  

И така измина се доста време от онзи миг в който те двамата се бяха видяли очи в очи, в онзи далечен град на брега на океана и тя знаеше много добре, че нейната пасивност ще и изиграе лоша шега и както се казва ,, Сега или никога!,, , но тя предпочете да е НИКОГА , защото не беше подготвена психически за тази среща и не знаеше как да реагира и остана напълно пасивна. И така тя се върна в родината си с онази скрита болка в сърцето си, че не направи нищо, абсолютно нищо, вместо да се приближи до него, да го хване за ръката и открито в очите му да преповтори за кой ли път, че го обича. А той....той не свали маската от лицето си и остана напълно спокоен, не, направо равнодушен макар ,че в сърцето му беше ВОЙНА.