Майка ми беше много красива жена , като млада, а и до по-късна възраст си беше запазила красотата. Косите ѝ бяха кестеняви на цвят, но тя беше влюбена в русите коси и за това се боядисваше руса, е понякога се боядисваше и червена, но много рядко. Само един единствен път си беше оставила нейната коса прошарена и много къса, но защо беше направила това така и не помня. Дължината на косата ѝ обикновенно беше до раменете ѝ и тя обичаше да ходи на фризьор редовно поне един път седмично, и както беше модерно по нейно време в нейната младост си правеше едни красиви кокове, които подчертаваха допълнително лицето ѝ. Очите ѝ бяха кафяви, веждите ѝ тънки и извити, а миглите опасващи очите ѝ подчертаваха още повече красотата им.
По характер майка ми беше строга жена и искаше нещата да се случват точно по начина,  по който тя разбираше за правилен. Аз разбира се не ѝ се сърдех, както и вторият ми баща, и гледахме да не я дразним излишно с нищо и честно казано по принцип аз бях кротко и послушно дете, а вторият ми баща беше много  разбран човек. 
Посрещахме празниците в семейното ни огнище, като майка ми се стараеше много и приготвяше различни неща в кухнята, като цял ден майстореше различни вкусотии: сладки, соленки, баница, питка, торта, основно ястие, салати различни видове. И никога няма да забравя голямата ни холна маса покрита с тържествена цветна покривка, а блюдата с ястията бяха толкова много, че не се разбираше какво точно беше нарисувано на покривката. 
Майка ми обичаше да се облича стилно, като имаше тоалети, които сама си шиеше. Нямаше празник в който тя да не е с нов тоалет. На банкетите, които бяха организирани от службата на майка ми и баща ми тя блестеше, като едно скъпо цветно бижу, а колежките и колегите ѝ се възхищаваха на майсторството ѝ с което беше ушила поредната си рокля за тържеството. Тя обичаше много като млада да носи златни накити и винаги на ръцете ѝ имаше много пръстени, а по-късно в по-късна възраст тя ги свали от ръцете си сложи ги в една голяма, и синя метална кутия от вносни сладки, и не ги сложи повече никога. Тя не само, защото беше учила в шивашкият техникум и разбираше от стилни, и красиви дрехи, но и по принцип се носеше модерно,и стилно. Непременно каквито бяха обувките, такава беше и дамската ѝ чанта, а към нея можеше да се прибави същият цвят коланче или шал. И тогава тя изглеждаше като извадена от някое модерно и цветно списание за мода. В сравнение с нея, аз се обличах къде-къде по семпло да не кажа направо обикновено.Едни дънки и някаква риза ми бяха напълно достатъчни. Но дъщеря ми беше унаследила усета на майка ми за стил и красота и се обличаше и облича  също като нея.
Когато наближаваше Коледа и Нова Година майка ми украсяваше заедно с мен елхата с различни стъклени играчки, цветни и лъскави грилянди, малки разноцветни свещички, които правеха елхата прекрасна. А за полилея тя правеше един красив венец от елхови клонки и върху тях също слагаше от играчките и когато светваха крушките венеца заблестяваше в цялата си красота.
Майка ми беше много всеотдайна и се раздаваше за близки и познати, като им правеше различни услуги. Тя беше и много добра и всеотдайна баба за внуците си, много обичаше родителите си и често ги посещаваше в къщата където беше израстнала. Тя обичаше много и брат си и сестра си, и когато е имала възможност като млада да замине в чужбина и да заживее там винаги е казвала:
-Не мога да си представя, че няма да мога да виждам родителите си, брат си и сестра си.
И сякаш съдбата разбрала това, я взе първа в отвъдното преди тях.
Майка ми никога не е страдала от манията ,че е дебела и никога не е спазвала диети за отслабване, макар че беше закръглена, но това не я загрозяваше, а дори напротив тя изглеждаше прекрасно. А в по-късните години в старостта си тя отслабна доста и изгуби много от теглото си. Причината за това беше и болестта ѝ, която я принуждаваше да се храни много малко направо бих казала оскъдно.
-Това не е живот-каза майка ми когато погледна дългият списък с ограничения за продукти, кои да се ядът и кои не. Тя обичаше да си похапва и когато откриха коварното ѝ заболяване, което беше разболяло бъбреците ѝ и тя трябваше три пъти в седмицата да ходи на хемодиализа, и да се ограничава в храната, сякаш това я тормозеше повече от всичко друго на света. Вместо един цял банан или някакъв друг плод тя трябваше да яде едно или две резанчета от него. Не можеше да пие колкото си иска и каквото си поиска, а трябваше да се ограничава само с една или две чаши течност на ден.
Един път тя ми каза:
-Сънувах баща ти-като тя имаше напредвид родният ми баща, който беше починал преди седемнадесет години.
-И какво, как го сънува?-попитах аз.
-Беше в някакъв ресторант- отвърна тя- седеше на една маса, различна от моята и ми се усмихваше.
,,Добре , че не я викаше при себе си.,, си помислих аз, но след няколко дни и аз го сънувах заедно с майка ми.. Той беше застанал до училището ми  в което се учих до осми клас и се беше облегнал на стената изглеждаше млад и красив, като че ли беше на двадесет години възрастта в която се бяха оженили. А когато минавахме покрай него-аз, децата ми и майка ми, тя се отдели от нас и отиде при него и остана там, а ние продължихме пътя си. Аз многократно се обръщах назад, за да видя тя дали идва, но не идваше и остана при него.  Майка ми никога не прости на баща ми,че я е тормозил и ѝ е създавал огромни главоболия и неприятности. Цял живот тя изпитваше към него огромна ненавист за всичко, което ѝ беше причинил.
Няколко дни или месец след моят сън мама почина. Тя беше в болницата в която работех и по нищо не личеше ,че именно този ден ще ѝ е последен. В един миг тя се влоши сякаш от нищото макар,че бяхме се събрали около нея много сестри и лекари, но не можахме да ѝ помогнем с нищо.  

***  

Последното желание, което имаше майка ми беше да бъде кремирана и урната с прахта ѝ да бъде положена там ,където почиваха баба и дядо на село, където всъщност се беше и родила тя. Едно малко селце в западната част на родината ни, което беше останало почти безлюдно и само през лятото идваха хора пенсионери, за да изкарат някой и друг плод или зеленчук за зимата.