Винаги съм се чудила, защо малките момиченца си мечтаят един ден да облекат една бяла рокля и да се омъжат за своят принц от приказките на Андерсен. Как така едно малко същество, което все още нищо не разбира от живота, а живее само в измислен приказен свят очаква с нетърпение да порасне и да стане една малка принцеса? Лично аз никога не съм си мислила и мечтала за бяла рокля и принц. Не , не че не обичам приказките ,дори напротив обожавам ги , но никога не съм мечтала за това. И чак когато станах на четиридесет и три години и мислех, че съм срещнала истинската си любов, чак тогава разбрах тези малки и невръстни момиченца, и аз замечтах за моят истински принц. Питам се не съм ли малко закъсняла? Ето че те в своите седем години мечтаят за принца,а аз трябваше да преживея хиляди други неща и чак тогава да разбера мечтите им, които да се превърнат и в моя мечта. Та значи аз съм закъсняла в развитието си с цели тридесет и шест години и не мога сега да се сравнявам с тези малки преждевременно пораснали принцеси.  

***  

Новогодишният бал се състоеше във военният клуб на столицата. Обстановката беше повече от разкошна. Тези голями полилеи светещи с безброй малки лампички, които осветяваха цялата зала и я правеха да изглежда наистина прекрасна. Блестящите гирлянди в различни цветове покриващи огромната елха стигаща до тавана , която се намираше в един ъгъл на залата с всичките си кристални разноцветни играчки правеха обстановката напълно тържествена .  Лъскавият паркет, който светеше с излъсканият си жълтеникав цвят, беше причната танцуващите да правят леки стъпки по него и да се въртят и плъзгат леко в ритъма на красивите танци по двойки. Там имаше много офицери с онези прекрасни униформи, които ги правеха да изглеждат стегнато и в същото време елегантно. Блестящите копчета на мундирите им , които бяха със златен цвят изглеждаха, като малки звезди. Ботушите им ,черни на цвят бяха лъснати до блясък. Освен военните в този клуб бяха дошли и много млади момичета с прекрасни разноцветни рокли, които изглеждаха като цъфнали пролетни цветя. Едно момиче с розова рокля, която приличаше на разцъфнала роза беше много срамежливо и не говореше с никого,а само гледаше танцуващите двойки на танца валс. Дали защото то се беше впечатлило от военните униформи с блестящите по тях копчета - звезди или от стегнатите фигури на военните, но то замечта един ден да срещне своят принц, който да изглежда именно по този начин. 
Един офицер загледа момичето, но беше доста далече от него, чак на другият край на залата. Той беше с толкова светло кестенява коса, че изглеждаше направо златна, която се осветляваше от изкуствената светлина на полилеите. Той имаше едни малки закачливи мустачки, които го правеха доста интересен. Момичето в розовата роля го погледна и когато погледите им се срещнаха сърцето ѝ заби толкова силно сякаш беше една уловена от нежни ръце птичка и сякаш от вълнение пърхаше с крилата си опитвайки се да се освободи и излети.,, Какъв ли цвят имат очите му ?,, си помисли момичето, което не спираше да гледа натам в онази посока където беше военният. Един друг млад мъж в черен костюм се доближи до момичето и го заговори:
-Извинете, може ли да потанцуваме на този танц?
-Не!-отказа момичето и загледа кавалера, който го канеше в този момент. Той беше с оредяла коса, а на фона на костюма му изглеждаше  някак си още по-рядка. Иначе лицето му изглеждаше интелигентно, като лице на учил човек.
-А защо не искате да танцуваме?-попита младежа, който коренно се разлчаваше от онези военни момчета, които изглеждаха толкова различни , че сравнени с него той изглеждаше безличен.
-Нямам настроение.-отвърна младото момиче в розовата рокля.
-Настроението идва по време на танца.-каза младежът в черният костюм.
-Така ли?-учуди се девойката и загледа директно в очите младежа, който ѝ  се струваше доста нахален. А очите му бяха кафяви  в тон с косата му.
Той не беше нейният тип и неговото прекаленно внимание повече я дразнеше, отколкото да събуди нейното любопитство и интерес.  През цялата вечер девойката гледаше военните и включително и онзи военен който я беше впечатлил, но никой от тях не я покани на танц, защото мислеха ,че тя е с кавалер и не е удобно да я канят и тя остана доста разочарована, а нахалният младеж до нея само я дразнеше със своето присъствие. А той, как беше попаднал на това тържество не беше много ясно. Когато се прибра във вкъщи тя разказа на майка си как е преминало тържеството и че е останала недоволна. Разказа също за младежа в черният костюм, а той беше толкова настоятелен, че  девойката му беше разрешила да я изпрати до дома ѝ в късните часове на денонощието.
Много дни след тържеството младежът харесал девойката в розовата рокля не спираше да посещава адреса ѝ, като се срещаше и разговаряше с майка ѝ,и се разбра ,че той бил учител по професия. Младият човек беше направил много добро впечатление на родителите на момичето. Беше много внимателен, носеше цветя и подаръци всеки път когато идваше в тяхната къща, но момичето си мислеше за военния на бала.
Един ден младият човек беше облякъл най-красивият си костюм, най-красивата си риза и беше сложил най-красивата си вратовръзка. Беше купил един голям букет червени рози и когато отиде  при родителите на момичето, което беше харесал, а навярно  и обикнал обяви съвсем сериозно  и официално, че иска да се ожени за него. Момичето в този момент не беше вкъщи и не знаеше, какво се случва, но когато разбра много плака, защото този момък не беше онзи за когото си беше мечтало и сънувало в най-прекрасните си сънища или казано по друг начин този младеж не беше принца от приказките.
- Щом искаш омъжи се ти за него-каза девойката на майка си и се разплака.
-Той е добър и изучен човек-каза майка ѝ.-Освен това ще те уважава, защото те обича. -Обича ме той!-говореше през сълзи момичето-Може да ме обича , но аз не го обичам. Освен това е много стар.
-Десет години не са кой знае, каква голяма разлика-каза майката на девойката-на нас с баща ти ни е такава разликата-но това с нищо не помогна да убеди майката дъщеря си.  

***  

Много години след този случай, когато девойката беше станала жена и имаше зад гърба си един неуспешен брак, а дали това е бил нейният принц е малко съмнително, защото по-късно тя намери истинският, за когото беше замечтала в  девическите си години, когато беше видяла на бала онези стройни офицери в красивите си мундири. Но с тази малка рзлика, че той - принца ѝ беше по-голям от нея с цели двадесет години сякаш ,за да я научи живота, че възраста всъщност няма никаво значение. По важното е, че е истинска принцеса в неговите очи.
Един ден тя разгледа снимките му когато е бил на двадесет години и каква беше нейната изненада, когато тя разпозна онзи млад офицер от новогодишният бал със светло кестенявата си коса, която имаше цвят на кехлибар, и онези малки мустачки, които го правеха още по-красив и пленителен. Едва ли това е същият младеж от тогава, това би било невъзможно или е само просто негов двойник може само да гадаем.