Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2020 18:19 - НЕЩО
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 30.11.2020 08:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Да намериш смелост да го кажеш или напишеш!

Питам се кое е това малко, направо миниатюрно мозъче, което е измислило това огромно и ужасно НЕЩО, което влуди целият свят? Питам се кои са тези мънички направо микроскопични палави ръчички , които с усърдието си на пчеличка успяха денонощно да се трудят докато не получат успешен резултат от своята мисловна дейност за НЕЩОТО, което побърка всичко живо по света? Питам се коя е тази мъничка съвест, която напълно е заспала непробуден вековен сън и никога не е заговаряла на това мъничко човече, с долни мръсни страсти, със злобна дребна душица, която успя и то много успешно да подчини така да се каже цели царства и държави на своя зъл гений? Къде си питам те? Къде се подвизаваш? Защо не излезнеш на светло да те видиме всички ние целият свят, какво си нищожество? Защо се криеш като в миша дупка и то много успешно и нито те знаем къде се намираш, нито те знаем как изглеждаш, но със сигурност си нещо толкова малко и толкова долно, че не заслужаваш да те споменаваме дори и в този наглед дребен направо микроскопичен разказ? Явно ти с усърдието си на върховен специалист си оперирал доста успешно сърцето си и вместо него си сложил една огромна буца самородно злато и сигурно освен за огромен успех и резултат от твоята ДРЕБНА дейност за нищо друго не мислиш в миниатурната ти главица. И какво очакваш моля? Да завладееш навярно целият свят и мислиш, че почти си успял? Много са се опитвали да завладеят света и са си чупили главите, и може би ти си поредният, чиято главица ще се окаже счупена. Не, лъжеш се, не можеш да завладееш света, твърде си дребно същество и именно този свят рано или късно ще те погуби!

***

Не се чувствам добре от два-три дни, студени тръпки минават през цялото ми тяло. Спи ми се и се чувствам страшно уморена, все ми се приседва, все ми се прилягва. Не ми се яде, нямам апетит, а в устата ми така горчи сякаш някаква змия ми се е изплюла. Горчи ми не само храната , но и чистата вода. Нямам температура. Аз по принцип много трудно вдигам температура. Нямам пневмония, на снимката имасамо някакво малко изменение в ляво. Пробата за антиген излезна положителна, а другата по сериозна проба излезна също положителна. Дадоха ми куп лекарства, които трябва да пия две седмици и да спазвам карантина. Иначе си носих маската за носа и устата съвсем съвестно и редовно, но като се има напредвид къде работя то по някаква случайност съм пипнала тази болест и така сега вкъщи трябва да се лекувам, а аз не съм сама при мене са децата ми и моят баща почти стогодишен и нищо друго не ми остава освена да се моля на Бога да запази семейството ми живо и здраво. Та така и аз влезнах в ежедневната статистика на заразени и болни хора.

***

Днес съм дежурна и трябва да изработя двадесет, и четири часа в онова специално отделение, което е по-добре, човек да няма никакъв допир с него, но какво да  се прави- професия. И така влизам в съблекалнята и оставям дрехите с които съм дошла на работа в гардеробчето с надпис моето име. После влизам в първата стая и там започвам да се обличам в защитно облекло. Първо слагам една еднократна престилка обърната с отвора към гърдите ми, после слагам втора престилка с отвора към гърба ми. На краката си поставям малки калцуни, обличам скафандера, ако може така да се каже на защитният костюм с цип отпред, слад това слагам голями калцуми стигащи до коленете ми. На лицето си поставям две маски, шлем, после ръкавици два чифта на ръцете и вече може да се каже, че съм напълно готова за работа. Влизам в отделението и там трябва да изработя часовете казани по-горе. И ето ,че се започва едно усилено изпотяване от изкуствената материя от която са направени защитните облекла. Косата ми се намокря до такава степен, че все едно съм била под душа или в сауна. По гърба ми се стичат вадички от пот и цялата съм като излязла от басейна. Когато ми се наложи да изляза от отделението, за да се нахраня на обяд или да извърша някоя и друга дейност изисквана от организма ми свалям всичко от себе си- първо шлема , после скафандара, преди това голямите калцуни, после двете престилки, малките калцуни и така нататък. Разбира се преди да изляза от мръсната зона се обливам обилно с дезинфектант със защитните дрехи. И ако ми се наложи няколко пъти да изляза и после да вляза в мръсната зона всичко се повтаря отначало едно по едно и така всичките работни часове, а това е ужасно уморително и изтощително.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1484377
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол