Винаги съм се питала, защо се случват някои неща в живота и то повечето лоши и неизбежни, нима лошото е нещото което трябва да ни научи на другото, на доброто, сякаш лошото трябва да ни отвори очите за истините? Защо е в оскъдица доброто, красивото, любовта, а в изобилие е злото, грозното, омразата? Сякаш с лошото по-лесно възприемаме уроците, на които искада ни научи живота, а доброто, доброто не го оценяваме напълно и когато го имаме близо до нас сякаш не го виждаме, и не му обръщаме внимание или може би така е устроен света ? Кой може да ни каже ?  

***  
–  И тримата ли?
–  И тримата!
–  Но защо?
–  За да боли повече!  

***  

Квартала ни не беше от най-новите, но имаше още много неща за довършване по ландшафта. Парка беше вече почти готов със своите си различни видове дървета и храсти,  и със зелените си  площи, които бяха така аранжирани, за да бъде приятно за очите на хората, които минаваха оттам. Малките бели пейки приличаха на накацали бели птици на асфалтовите пътеки, които приличаха на черни реки. Всичките съоражения за детският кът бяха готови с люлките, катерушките, пързалките, които бяха оцветени в различни пъстри бои от жълто, червено, оранжаво, зелено и синьо. А той- парка се намираше точно пред Културният Дом, зад който пък беше езерото и сякаш парка продължаваше още натам, а над езерото, което се състоеше от две сини водни половини приличащи на бъбречета, се разделяше от един пешеходен мост. Две малки църквички бяха кацнали на двете възвишения до езерото и приличаха на два огромни бели лебеди намерили уют и спокойствие точно тук на брега. Наоколо беше оживено от народ-майки с деца в къта с катерушките и люлките, възрастни хора насядали по пейките, младежи на любовна среща, ученици излязли в голямото междучасие от близкото училище и всичките те сега се радваха на хубавото време, и на заобикалящата ги зеленина. А вечер със запалването на светлините в парка от изправените като войници метални тела на лампите и с техните абажури разпръскващи светлина навсякъде парка изглеждаше като изваден от някоя детска книжка с приказни картинки. Голямият мост беше отдавна построен и по него се движеха колите отиващи към аерогарата без да минават през квартала. А другите коли се движеха свободно по улиците и между блоковите пространства, като вечер търсеха места за паркране,  а колите бяха толкова много, че беше много трудно да се намери наистина някое свободно място.
Една вечер по един от основните булеварди на квартала едно младо семейство се прибираше към дома си след един рожден ден. Беше много късно , може би към дванадесет часа на полунощ , беше тъмно, а и лампите на булеварда не работеха и тогава се случи неизбежното. Една кола помете и тримата, които искаха да преминат улицата, за да отидат до блока в който живееха-майката, бащата и детето. Нямаше светофари, нямаше пешеходни пътеки на мястото, където преминаваше семейството. Дали шофьора беше пиян или имаше друга причина, за да не види какво се случва на пътя, не се знаеше. На следващият ден една възрастна жена облечена цялата в черно плачеше пред репотртерите на телевизиите, които излъчваха сабитието, като важна новина. Никога няма да забравя лицето ѝ, цялото покрито от бръчки със зачервени от плач очи и мъката в тях, която никога няма да се стопи и да изчезне ,а ще остане до края на дните ѝ в душата ѝ. Каква огромна трагедия в един ден, в една секунда и трима да загинат на място. И въпросът е защо, но защо? Не ми даваше спокойствие.  

***  

След няколко дни на мястото, където се беше случила трагедията имаше безброй цветя, от всички хора  живеещи в този квартал. Мъката беше непосилна за близките на семейството, а и за хората живеещи в този район, защото можеше те да бъдат на мястото на загиналалите.  Измина доста време и сега на този булевард бяха направени, и пешеходни пътеки, и сигнална уредба в оранжево, която примигваше, за да предупреждава за преминаването на пешеходци, бяха изградени и светофари. Дали някой още си спомня за тази трагедия, но аз я помня много добре и никога няма да забравя очите на бабата на детето, майката на младата жена, тъщата на съпруга. И си задавам въпроса защо, защо с лошото, човек трябва да се научи да прави нещата по правилният начин, може би, за да не загинат други. Защо винаги първите трябва да заплащат с живота си, за да  проправят правилният път, по който трябва да вървят след тях всички остана ли? На кому са нужни тези СВЕТИ ЖЕРТВИ , за да се научат хората, какво трябва да правят  и кое е правилно и кое не?  

***

–  И тримата ли?
–  И тримата!
–  Но защо?
–  За да боли повече!