Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09 14:10 - За пет евро
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.09 14:11


 Градината в двора беше една от най-хубавите в квартала, където беше къщата в която живееха баба и дядо. Непрекъснато идваха комшийки, за да гледат розите с различни цветове от бели до тъмно червени, като преминаваха през цветове от светло към по-тъмно и жените молеха настоятелно баба ми да им даде по една чепка, че и те да си прихванат и отгледат точно такива рози. Същото беше и с кремовете, брашляна, ружите и какви ли още не чудеса на цветната природата, сякаш една добра фея беше разпиляла своите прекрасни коси, които са били накичени с венец от най-различни цветове. В двора растяха плодни дървета- сливи, круши, ябълки, череши, праскови- а също така и една огромна върба чиито клони достигаха чак до земята. Оградата на двора беше телена мрежа и всичко се виждаше през нея. Имаше и една малка полянка отпред пред къщата където баба сушеше корите за баница или за ювка на Слънце , като предварително беше застлала бели като сняг чаршафи. Обичах къщата и градината на баба и дядо, не само защото бях отгледана там, а и защото обичах всичко наоколо от най-малката тревица до огромните дървета. На двора имаше малка пейка и масичка точно под крушата, която всяка есен даваше своите сладки и сочни плодове. Няма да забравя когато баба ми застилаше едно шарено чердженце под някоя ,,шарена сянка,, както обичаше да казва тя и там аз откривах за първи път вълшебството на книгите. Баба и дядо не бяха заможни хора, дори напротив бяха скромни и трудолюбиви. На дядо всичко му идваше така да се каже отръки. Той можеше да построи една къща от основите до покрива, беше така да се каже майстор в строителството, стига да имаше кой да му помага. И така те двамата когато са били млади, купили това прекрасно местенце и лека- полека със скромни средства построили една стая, после още една и така докато те станали четири, защото баба и дядо имаха три деца- майка ми, вуйчо ми , и леля ми която е била по-голямата сестра, а вуйчо е бил най- малък. Трудно е било отглеждането на три деца едновременно чиято разлика в годините не е била много голяма , само около две или три години по между им. Баба и дядо са от едно село и когато били млади напуснали селото и решили да заживеят в голямият столичен град. Цял живот дядо е строил къщи или ги е ремонтирал, а баба е останала у дома да отглежда трите им деца. А по късно по двора са играли и тичали, и техните внуци- аз , братовчет ми, който е син на леля ми, братовчедка ми, която е дъщеря на вуйчо ми с малки разлики в годините по между ни. Няма да забравя как всяко лято за месец или повече съм била на гости на баба и дядо, моите братовчеди също са идвали и падаше една луда игра около къщата, и на двора. Зад къщата имаше една бяла череша, която растеше в двора на комшиите , но това не ни пречеше да си похапваме сладко, сладко от нея. Баба правеше разкошни компоти ,сладка и конфитюри от всички плодове в градината, които изглеждаха като кехлибарени , а имаше също малини и капини. Най-вкусни бяха филиите намазани с масло и със сладко от бабините сладка придружени с една чаша дъхав компот  от круши в който имаше листенца от индрише.   

***  

Колко трудно се строи една къща и не само, защото трябват огромни средства, особенно в днешно време, но трябват и хора, които да помагат, защото е непосилно за сам човек да свърши целият този огромен труд. И така първо трябва да се изкопае ров за основите, които винаги са били каменни от здрави, голями камъни било скалисти или речни .После както се казва се ,,бие,, плоча, като преди това е сложена арматура, която се залива с бетон, а той се прави от пясък, вар и цимент смесени с вода. След това се започва да се изграждат стените с тъмно червени тухли , като се редят една след друга, една до друга докато се изградят стаите. Поставя се дограма, където са отворите за прозорците и се поставят, и врати, където са отворите за вратите. След това се измазва къщата отвътре и отвън , нареждат се греди за тавана и се покрива къщата с керемиди. Задължително се изгражда и комин, за да може да се отоплява домът ,за да е топло през зимата. А после след като всичко е готово се започва с мебелирането на стаите- спалнята, гостната, коридорите, стаите за децата и така нататък. С каква огромна любов се подготвя всичко за един наистина красив и уютен нов дом.  

***

Петдесет години по-късно, когато дядо почина на една достолепна възраст, баба остана сама в тази къща, защото всяко от децата ѝ така да се каже беше взело своят си живот в ръцете си и те си имаха други собствени къщи. Но можеше ли баба да се грижи сама за себе си, след като дядо вече го нямаше? И така тя реши да отиде да живее при вуйчо, а той се беше върнал да живее на село, в същото онова село, което баба и дядо го бяха напуснали преди толкова много години, за да отидат да живеят в големият град.  Срещу къщата на баба и дядо също толкова много години живееха от онези съседи, които е по-добре да ги нямаш, защото не знаеш в кой един момент от живота, могат да се окажат не дотам добри. Те живееха в малки схлупени къщици, които нямаха нищо общо с нормален дом, а бяха направени едва ли не с подръчни материали, не само защото стопаните им бяха бедни, но и неработещи. Баба никога не е харесавала тези съседи и е избягвала да общува с тях, а те сякаш нарочно, често сядаха до оградата на нашата къща директно на земята и гледаха с любопитство кой влиза и кой излиза от дома Те като че ли бяха диви, необуздани, невъзпитани и какви ли още не и с манталитета и поведението си отблъскваха от себе си тъй наречените обикновенни трудолюбиви хора. И така къщата на баба и дядо стана необитаема, но по-лошото дойде по-късно. Видяли нашите не дотам добри съседи, че нито някой влиза, нито някой излиза от къщата изведнъж решили, че могат да се възползват от създадената ситуация и да започнат да присламчват едно или друго нещо за себе си. И така, най-напред бяха разбили вратата, и всичко което е подвижно и преносимо като : маси, столове, печки- една за готвене , друга за отопление-, пералня, стенен часовник , завивки, постелки, черги, килими , бельо и какво ли още не, което прави къщата истински дом беше старателно отмъкнато и от едната къща-нашата  се премести в онези бараки- техните- на които думата къща просто не прилягаше. Един ден майка ми дойде у нас и каза, че къщата на баба и дядо е разбита, и всичко което можеше да бъде изнесено вече го нямаше. Бяха остана ли така да се каже само стените. Кой беше извършил това не беше трудно да се разбере, но въпросният юноша не е имал завършено пълнолетие и не подлежеше под ударите на закона. На баба ми, майка ми, леля ми и вуйчо ми нищо друго не ми оставаше освен да се примирят и да преглътнат така да се каже загубата, на материалното имущество на къщата. Но нещата не спряха до тук. Започнаха така усърдно да рушат лека -полека цялата къща на баба и дядо въпросните съседи, като старателно измъкнаха дограмата, махнаха телената ограда, свалиха керемидите, започнаха да свалят тухлите докато най- накрая от къща с четири стаи всичко се превърна в една гола поляна. Нямаше ги вече дърветата, нямаше ги цветята, просто вече нищо нямаше. А когато юношата се превърна в младеж и вече можеше да бъде привикан да отговаря за постъпките си в съда извикаха майка ми като свидетел. Тогава когато обира беше извършен преди десет години беше оценен на десет хиляди лева, а когато майка ми се яви в съда след девалвацията на парите обира се оцени на десет лева, което прави скромните пет евро.  

***  

Единствено живи останаха само спомените ми за дворът и къщата на баба и дядо. А днес на мястото им спокойно се е разположил един сервиз за коли с идеален паркинг от черен лъскав и нов асфалт.    



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1195238
Постинги: 667
Коментари: 514
Гласове: 592
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол