Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2020 16:48 - Мащеха

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.09.2020 17:53

Най-сетне тя намери дом. И то какъв дом - голям , обширен с много стаи, сякаш можеш да се изгубиш в него, в сравнение с онази малка мизерна къщица в малкият провинциален град, където се беше родила, този дом ѝ се видя като малък замък, но с недостатъка, че не беше ремонтиран от дълги години. И ето, че сега тя , жената на средна възраст ще може с всички свои момински спестявания натрупвани дълги години най-сетне да реализира преобразяването на този дом. От колко дълго време насам си беше мечтала тя за този момент, в който щеше да си подреди новата къща точно така както си го представяше в мечтите си. И се започна едно оглеждане от майстори на стаите, кухнята и другите сервизни помещения, това ще се ремонтира така, а другото иначе. Това ще се премести там, а онова от другата страна и така нататък. Да, но в живота не всичко е като на книга, ясно и точно подредено дума по дума, и ред след ред.
Всъщност жената беше открила него- мъжа ѝ- по случайност, бяха ги запознали приятели и те двамата- самотни души, се бяха намерили по този необикновен начин. Да, но имаше един не малък проблем -тя не беше омъжвана никога, а той- беше разведен, но можеше ли това да се нарече проблем? Но разбиранията на една провинциална жена не могат да се сравнят с тази от града.
И така, за да избегне сконфузната ситуация старата мома реши да измисли една легенда за въпросният мъж, че не е бил женен никога, и че той като нея дълги години е бил самотник носещ се по течението на живота, който като придошла река го е люшкал насам или натам, без да го спре пред някоя девойка и да го задоми. Но ето, че се е намерила тя ,, Малката стопанка на голямата къща,,* и толкова много се вживя в тази си роля, че забрави напълно, че мъжът не само е бил женен, но че има и дъщеря. Вярно че годините са преминали и тази дъщеря е вече голяма жена може би около тридесет годишна при това омъжена и с дете , живееща някъде далече, и едва ли някога ще се появи отново в живота на баща си. Но не се знае...Защото живота обича да си прави нелепи шеги с всичко и всички, и както се казва не казвай думата ,,никога,, защото така ще се завъртят нещата, че твоето никога ще се случи точно така, както не си го и очаквал. Старата мома имаше болна майка, за която трябваше да се грижи и може би това ѝ пречеше да остане в Голямата къща още в самото начало на запознанството ѝ с мъжа. Един ден жената реши да запознае майка си с нейният нов приятел. Възрастната жена предусещайки приближаването на своят край на живота си погледна дъщеря си с онзи поглед на отиващ си, но всичко разбиращ човек и каза:
- Хайде, дайте ми двете си ръце- и като ги взе в своите тя ги събра, и ги сплете с онова желание на възрастен човек , който иска да види порасналото си дете задомено- обещайте ми , моля ви, обещайте ми , че никога няма да се разделите и оттук нататък винаги ще сте заедно- и болната погледна новият приятел на дъщеря си с надежда. Как да обещае такова нещо човек, като не знае какво му носи идният ден? Може днес да са заедно, а утре вече да не са, сякаш вътрешно предусетил бъдещето, някакво предчувствие за нещо незнайно какво . Но разбрал тревогата на възрастната жена мъжът отговори:
- Обещавам, че винаги ще сме заедно- и това обещание той преповтори, и пред официалното лице, което узакони техният съюз с традиционното им :,, Да!,, тях двамата -мъжът и жената на средна възраст, и същото обещаха, и пред свещеника, който ги венча в църквата.
Живота обаче обича да нарушава обещанията на хората, като ги поставя в различни непредвидени ситуации. Какво се беше случило в живота на дъщерята на побелелият мъж не е толкова важно, по важното беше, че тя се завърна в бащиният си дом след тридесет годишно отсъствие. И точно тук, и сега се започна една не много приятна, и не забавна история.
,, Боже мой- завайка се старата мома- какво ще кажа сега на роднините си ?-запита се сама тя- Какво ще им обясня? Каква е тази млада жена в къщата ни , какъв е този млад мъж и това момченце, което я има, я няма десетина години?,, И тогава на нея ѝ дойде наум да измисли нова легенда, този път за това новонастанило се семейство в обширният дом и успя, и този път , като каза на любопитните си роднини , че младата жена и семейството ѝ са всъщност повече роднини на брата на позастарелият ѝ съпруг и видиш ли тя е племенница, и нищо повече. Толкова много сълзи изплака тя пред мъжа си, толкова много думи изреди, но нищо не помогна , той беше вече решил да прибере дъщеря си със семейството ѝ точно в тази къща, където всъщност беше и родният дом на младата жена.
,,Ще бъда по-ниска от тревата и по-тиха от водата,,** помисли си дъщерята, която видя баща си отново след толкова много години на раздяла. Тя осъзнаваше много добре, че мащехата ѝ няма да я възприеме много добродушно и със съгласие, може да се породят конфликти, които не могат да бъдат избегнати. А те не закъсняха.
И така старата мома започна да дебне младото семейство във всичко: какво правят, къде ходят, какво готвят, какви продукти купуват, а те не били евтини и едва ли не ,, хранят се само с луксове,, тоест, видиш ли позволяват си доста неща, а тя ,, Малката стопанка на голямата къща,, не можела да си ги позволи. В седмицата тя забъркваше в една голяма тенджера приличаща повече на казан -я боб , я картофи, че да има ядене за повече дни, или сътворяваше някаква измислена супа по възможност с повече вода отколкото продукти, за да е по-икономично. Не напразно народа е казал, че ,, сиромах човек е жив дявол,,. А всъщност тя беше изучена жена с висше образование, но както се казва образованието не възпитава човека, а семейството е което го прави. Да живееш в бедност точно по време на Втората Световна Война, а и след нея наистина е било много трудно, но тава е било масово явление. И родната майката на младата жена е живяла по същото време, но манталитета ѝ беше различен. Човек без да иска прави сравнение на определени хора, както тук в случая е сравнение между родната ѝ майка и мащехата. Или може би човек се ражда с характера си , а семейството само го дооформя и възпитава, а живота е най-големият учител, и той превъзпитава докрай със своите препятствия, които поставя на пътя на всеки човек, и ако той не се е научил на нищо, уроците стават от сложни още по-сложни докато човек не проумее, и не реши напълно зададените му житейски ребуси.
- В един дом само една е стопанката!- каза мащехата на младата жена с онзи вид на господарка, която определя всичко как и по какъв начин ще се случи. Младата жена само я изгледа и нищо не каза, запъти се към стаята си, и затвори вратата след себе си. А в тази стая живееше младото семейство. Обстановката беше повече от скромна: една маса с един стол където учеше момченцето, две легла, вградени шкафове в които едва се побираха вещите. Младата жена се тръшна на леглото без да се съблича и се загледа в тавана на стаята. ,, Дали не направих грешка, че дойдохме да живеем тук?,, -помисли си тя и продължи да гледа тавана, на който се изписваха различни светлини от улични реклами и движещи се коли. Тя си спомни много неща от недалечното минало, как баща ѝ се е държал с родната ѝ майка, и кака сега се държи с тази напълно чужда жена, и откривайки разликата ѝ ставаше мъчно, и не можеше да си обясни, и не можеше да си отговори, защо баща ѝ е толкова различен сега, и няма нищо общо с поведението му от миналото? Дали не си е взел поука от предишният си брак и е решил да бъде друг човек ? Или тази жена е по-хитра от първата и знае как да го държи в ръцете си ? Постепенно се появи една ревност срещу тази напълно непозната и чужда жена, и тази ревност постепенно се превърна, и в отчужденост към баща ѝ.
Старата мома искаше да покаже на новонастанилите се, че тя командва тук. С колко тормоз и с колко мъка тя направи този дом да заприлича на поддържана къща, как всички мебели, които беше купила и подредила ѝ бяха от скъпи по-скъпи, за да направят този уют. А сега видиш ли трябва да дели всичкото това с тези непознати хора, дошли от някъде си.
Един ден на гости на мащехата беше дошла една нейна приятелка от младини, тя влезна в стаята на младото семейство и каза на дъщерята:
- Няма да излизаш от стаята , защото си имам гостенка, ще стоиш вътре и не е удобно да влизаш, или да излизаш непрекъснато-а това тя го каза, защото хола беше просторен и той беше преходен, и за да отиде човек в някои от другите стаи трябваше да мине през него. Мина се час, два, а визитата не свършваше , а на младата жена ѝ се наложи все пак да излезе от стаята. Когато тя мина през хола мащехата каза на своята приятелка:
- А ето я и племенницата !
Когато дъщерята разбра, че е племенница на баща си това сякаш беше капката, която преля чашата на търпението ѝ и се разбунтува вътрешно.,, До кога ще търпя този маскарад?,, се запита тя и само кимна с глава към гостенката без да каже и дума, и се запъти към кухнята.
Наближаваше един светъл празник и както е редно младата жена напазарува, и приготви храната за трапезата. Тя много обичаше празниците и се стараеше наистина много, за да бъде денят почетен точно така както трябваше и да бъде. Дали е Великден, Гергьовден или Коледа младата жена разпъваше масата в хола, застилаше чисто нова покривка, нареждаше чиниите по големина, най- напред най- големите за основното ястие, след това средните чинии за предястието, а най-отгоре слагаше малките чинии за салатата. Тя подреждаше приборите за хранене така, както беше видяла по филмите, по същият начин и чашите, а най-накрая слагаше платнените салфетки от същият плат както покривката и масата засияваше тържествено. Младата жена искаше всичко да бъде от хубаво по-хубаво, но можеше ли нещата да бъдат такива когато има някой, който непрекъснато те дебне в ръцете какво и как го правиш?,, Тази жена била по-лоша и от свекърва,, помисли си дъщерята.
Ето, че празника настъпи и имаше абсолютно всичко старателно подредено на трапезата от ордьоврите, салатите, основното ястие, десерта и всевъзможни напитки: безалкохолни, вина, ракии, сокове, шампанско. По всичко си личеше, че младата жена не беше пестила нито средства, нито сили за това приготовление. Най-накрая всички седнаха около масата и тържеството започна. Имаше и цветя, и подаръци, за да бъде празника пълен.
На другият ден младата жена знаеше какво точно и колко още имаше от богатият, и обилен обяд от предният ден, и реши да не готви друго, а трябваше да се изконсумира това, което беше останало. Но каква беше нейната изненада когато установи, че повечето неща от продуктите ги нямаше сякаш бяха пропаднали в дън земя. Сърцето ѝ се разтуптя толкова силно, че едва си поемаше дъх от възмущение.,,Какво става тук?,, се запита тя и започна да претърсва всичко наоколо в кухнята, шкафовете, рафтовете на вградените кухненски мебели и къде ли още не, но не откриваше нищо. Най-накрая тя отвори най-долният рафт на печката под фурната и каква беше нейната изненада, когато откри там това, което търсеше. Един силен гняв завладя душата ѝ,, Как е възможно всичкото това-помисли си тя-нима не приготвих нещата за празника с толкова старание и любов, и ето да се постъпва по този начин, просто нищо не разбирам,, От този момент нататък младата жена се промени до неузнаваемост и скрита враждебност се засели в сърцето ѝ. ,,Как е могъл баща ми да се ожени за такава жена, къде я е намерил?,, не спираше да се пита тя. Дните се заредиха един след друг, месеците също в грижи по къщата, грижи за детето, грижи по съпруга. Мащехата продължаваше да проявява своят характер, като настройваше бащата на младата жена срещу младото семейство. По цели нощи му говореше най-различни неща, които правеха виновни ту младата жена ,ту мъжът ѝ, а най-вече говореше и срещу детето. Щом някой влезеше в банята, за да извърши своят тоалет тя започваше да чука по вратата настървено, като по този начин притесняваше било детето, майка му или баща му и викаше:
-Хайде по - бързо се оправяй и излизай!
Друг път когато идваха сметките за комунални консумативи, мащехата казваше, че те-възрастните- не харчили толкова много ток и вода както младите, защото видиш ли младото семейство- младият мъж, жената и детето- се къпели всеки ден, готвили всеки ден и какви ли още не неща правели и така нататък, и така нататък до безкрай.
Мащехата не даваше да се сяда на меката мебел във хола от никой, тя я пазеше единствено и само за нейните гости , които бяха или приятелки, или бивши колежки , или някакви роднини. Тя не даваше също така да се ползва нейната готварска печка, някои нейни сервизи и какви ли още не вещи които с времето остаряваха морално и след време щяха да се превърнат рано или късно в боклук.
Беше започнала да става атмосферата в този дом напълно непоносима, напрежението нарастваше непрекъснато и беше наистина много трудно да се живее по този начин. Но нямаше какво да се прави, младото семейство нямаше къде да отиде на друго място. Две години поред живееха под наем в различни квартири в различни квартали на големият град, то бе носене на багаж, местене на мебели, сервизи, дрехи и каква ли още не покъщнина, като всичко това малко по малко се чупеше или рушеше от непрекъснатото преместване от едно място на друго. А и съпругът вече не искаше да дава по неговите думи ,, грешни пари ,, . И така бяха решили да се установят на едно място в голямата и просторна къща на бащата на младата жена. Дали от създалото се напрежение или от нещо друго, но младият мъж започна да закъснява и да се прибира по нощите, сякаш забравил, че не е сам ,а има жена и дете, за които беше длъжен да се грижи. Дали именно от създалата се обстановка младата жена започна по - често да се застоява в работата си работейки до късно. Тогава тя взимаше детето при нея и то уморено от училище заспиваше в офиса на някое канапе, където работеше тя. Сякаш на младите не им се прибираше вече в този дом изпълнен с напрежение и тягостна атмосфера. Това някак си улесни младият мъж да потърси утеха в нечий чужд дом при чужда жена, а съпругата му не забелязваше това и чак по-късно тя разбра за промяната настъпила с мъжа ѝ.
Един ден бащата на младата жена се обърна към нея с думите:
-Най - добре ще е да вземеш детето и да отидеш да живееш в къщата на майка си.
- Защо? -попита младата жена.
- Защото виждаш какво става, не можете да се разберете ти с втората си майка, непрекъснато нещо делите, непрекъснато за нещо спорите и стана непоносимо.
Изведнъж на младата жена ѝ стана толкова мъчно, че баща ѝ е предпочел втората си жена пред дъщеря си и внукът си, и тя с много мъка скри сълзите си. Тя си спомни онзи момент от живота си когато трябваше да напусне този дом след развода на родителите ѝ и тя заедно с майка си заживяха в друга къща с друг родител. Излиза, че баща ѝ я гони за втори път. А съпругът ѝ не искаше да се мести за пореден път на друго място. И как точно се случиха нещата, но наистина младата жена заживя при вторият си баща и рожденната си майка с детето си, като пъстрокът ѝ беше по-разбран и по -търпелив във всичко.
Така разделено младото семейство не знаеше ли или не разбираше ли, че по този начин започва да се руши. Разделени един от друг младата жена и съпругът ѝ лека полека започнаха да се отчуждават един от друг. И не след дълго се стигна до раздяла. Толкова много беше хлътнал младият мъж по една красива и млада колежка, че напълно забрави , че има жена и дете. Той започна да води колежката си в този дом където се оказа тесен за момченцето и неговата майка. А мащехата си мислеше, че най-накрая е победила и тя е единствената домакиня на тази обширан къща.

***
Някой би попитал какво се случи по-нататък ? Ами ще ви кажа. Гузната съвест на възрастният мъж заговори, че е изгонил дъщеря си и внук си от техният истински дом. Той престана да има онзи спокоен сън който имаше, не спеше и преживяваше нощем мислейки за дъщеря си и внук си, че не може да ги вижда, че не може да ги прегръща и да ги целува, че беше напълно лишен от това внук му да има спомени с него растейки пред очите му. Не можеше и да разчита на грижите на дъщеря си след като остарее до такава степен, че да има нужда някой да му поднесе чаша с вода или да му приготви вкусен обяд. От всичките тези терзания той се разболя, получи мозъчен инсулт и направи втората си жена вдовица. Съпругът и младата жена се разделиха законно по взаимно съгласие и той напусна голямата къща, като заживя с втората си жена в друго жилище- тяхното. Защото той не искаше да хвърля пари на вятъра в наеми, но заедно с новата си съпруга изтегли един голям заем за да ѝ подсигури един спокоен и само неин дом. И така ,,Малката стопанка на голямата къща,, заживя сама като кукувица със своите мебели и покъщнина без детски смях и без друг говор около нея. Така тя получи това което най- много искаше да бъде господарка на на голямата къща. За това човек трябва да внимава какво най-силно желае, защото може и да му се даде, но цената която ще да заплати можеше да бъде непосилно висока.,

Нагоре