посветено на Любомир Ковачев

Рисувам те
със страстни малинови устни
и започвам разбира се
от косите ти немирни-
разпилени есенни листи-
в тонове кафяво-златисти...
А после
се спирам на челото
помъдряло от любовта ми 
и от мен самата,
и от доброто...
А сетне
оглеждам се във очите ти-
бездънни езера
зелено-сини
и спускам се надолу
към устните,
а те-
в огнено-червено
разцъфтяли летни макове...
И дъх притаила замирам
с жарка целувка на тях се спирам...
А след това
рисувам страните ти
на снежно-бяло лицето ти-
в розово ружи разлистени...
А най-накрая
се спускам към брадичката
и от удоволствия премирам-
наболи елхови иглички намирам...
Кажи ми
такъв красив
как да не те обичам ,
как да не те желая
притаила дъх от вълшебна омая...

Lina Vira Assa Amy