Облаци памуково бели рисуват картини 
на фона на екрана небесен светло син
невидяни, несънувани, фантастични,
а две очи през прозореца надничат
и ги следват по пътя им недостижим...

Решетките на дограмата приличат на везмо
заключили са свободата на птица във легло.
Всичко там е в бяло, даже в бяло въздухът трепти
и незнайни, неизвестни изтичат
неброени, и нечакани календарни дни...

Тази птица дето свободата волна най-обича
тя е със прекършени нелетящи криле
и дори през решетки погледа и втренчен
простора за нея остава си все така
недостижим и далечен...

Чаша стъклена, а в нея течност в бяло
свободата така отдавна отнета и е,
и е с друго различно начало...
Таз душа дето още диша с въздуха квадратен
как от птица да се превърне в друго,
за да има полет нов обратен...

Колко ли черни дни и нощи тя е преживяла,
за да се намери днес във затвора оцветен
единствено във празно бяло...?
Таз душа наранена как ли е оцеляла,
за да бленува във синьо бъдно и ново начало...?

Lina Vira Assa Amy