Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2016 12:50 - C 50
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.10.2016 12:59


Във влака от близкият град  до столицата пътуваха както обикновено много хора, които работеха там и изминаваха този път пътувайки в двете посоки всеки ден въпреки ,че беше доста уморително, но нямаше как, трябваше да се изкарват пари  дори и на километри от дома. Беше началото на лятото и не би трябвало да е толкова горещо навън, но Слънцето показваше цялата си прелест и не щадеше лъчите си, които докосваха Земята дори и малко грубо прежуряйки всичко до което се допираха. Както обикновено във вагоните беше задушно и дори да бяха леко отворени прозорците, вътре не можеше да се диша. В едно от купетата седеше жена на видима възраст около четиридесетте с изрусена дълга коса която се спускаше свободно  и нежно галеше разголените и рамене. Точно срещу нея седеше млад мъж който изглежда беше по-близо до тридесетте си години отколкото до двадесетте. Кестенявите му коси бяха осветени от лъчите на  Слънцето влизащи през прозореца на купето и на момента кичурите изглеждаха като златни. Очите на младежа бяха сини, но дали светло небесно или тъмно морско сини не можеше да се каже, защото той рядко поглеждаше жената, но в миговете на разменени погледи изпълнени с приятни усещания все пак се виждаше техният красив почти кристален цвят. По едно време дали, защото жената не можа да се сдържи от приятното напрежение което изпитваше от това ,че някой е спрял погледа си върху нея или от някакви вътрешни мисли, които само тя си знаеше изведнъж се усмихна и се показаха белите и зъби. Тя извърна рязко глава навън през прозореца и се опита да скрие усмивката си с ръка, но беше вече късно, младият мъж вече я беше забелязал.
След тридесет минути влакът спря на Централната гара и всичко живо, което се намираше в него се изсипа от всички врати на композицията с бързината на работливи мравки. Жената не бързаше да слиза, а и младежът сякаш отгатнал мислите и също забави ход и даде път на всички преди него да слязат. По едно време двамата непознати се изравниха и застанаха един до друг и когато трябваше да слязат на перона той я изпревари и и подаде ръка.
- Благодаря Ви!-каза жената и пак се усмихна с онези блестящи зъби, като излязли от рекламен клип от телевизионно  предаване.
-Моля няма нищо, просто според мен така трябва!-и в този миг и младежът се усмихна с онзи усмивка на победител над женските сърца.-Ако не бързате много -продължи младият човек- можем да седнем тук някъде и да изпием например по едно кафе?
Русокосата погледна часовника си и прецени с колко време разполага и каза:
-Добре, но само за малко.
-Да, разбира се!-отново се усмихна младежът.
Двамата се запътиха до най-близкото кафене, а тук на гарата кафенетата  бяха в изобилие готови да приемат всеки който идва от или отива нанякъде. Какво си говориха в близките петнадесет или двадесет минути не беше ясно, но по всичко си личеше, че изпитват голяма симпатия един към друг и огромно удоволствие,че са заедно. На излизане жената каза:
-Ами, тогава до утре.-Махна с ръка и бързо се запъти към близката автобусна спирка. А младежът продължи да я гледа, как тя се смалява сякаш се стопява в пространството и става още по-малка и по-малка, докато напълно се скри от погледа му.

***

- Трябва да отидеш на лекар!-почти изкомандва съпругът на жена си- Не може да оставяш нещата така! Трябва да вземеш мерки и решение !
-Не мога...-почти изхлипа съпругата-... ако взема мерки ти ще ме изоставиш.
-Говориш глупости, защо да те изоставям ?
-Защото няма вече да съм същата, ще съм променена завинаги- и едри сълзи потекоха по лицето на младата жена, като размазваха иначе старателно положеният грим върху клепачите и, а тя за да не докосва очите си премигваше постоянно, а клепачите и приличаха в този момент на пърхащи пеперуди , като искаше по този начин сълзите и някак си сами да се изпарят и да не продължават пътя си надолу към брадичката и.

***

На другият ден вечерта русокосата се срещна с младежа със сините очи с когото се беше запознала във влака, но този път отидоха в ресторанта на гарата, защото не искаха да губят време в път към някакво друго заведение което можеше да се намира някъде - където и да е другаде- в града, а те сякаш искаха колкото се може повече време да прекарат заедно, вместо да губят излишни минути по транспорта.
Ресторанта беше нов и голям наскоро ремонтиран и мястото беше много приятно, бяха нови не само масите и столовете, но и цялата декорация и аранжировка на обстановката. Изведнъж двамата се почувстваха толкова близки, че можеха да си кажат, ако не всичко то почти всичко. Жената разказа за себе си с няколко думи :какво работи, какво е нейното хоби, какви книги обича да чете и какви филми обича да гледа, как прекарва свободното си време и ред други неща. Младежът също не закъсня да разкаже и той нещо за себе си. Двамата бяха потънали в разговори и не усетиха как си мина времето, сякаш бяха забравили за другите хора около тях, сякаш те не съществуваха, сякаш бяха изчезнали и проблемите които до преди да се срещнат изпълваха мислите и ежедневието им.
По късно през нощта близкият хотел до гарата приюти младият мъж и жената- двама непознати до преди няколко дни, а днес вече повече от приятели. Стаята в която влязоха влюбените беше цялата в синьо от тапетите по стените, от абажура на нощната лампа, пердетата, завивките, както беше синя и банята с всички предмети в нея- от плочките до хавлиите, сякаш тази стая беше по поръчка за да съвпадне със синият цвят на очите на младежа и така те изглеждаха още по сини и неземно красиви.
Когато двамата легнаха на голямото легло тип спалня също в синьо жената разгърна хавлията си и прие в обятията си младият мъж, който не закъсня да я обсипва с милувки, наслаждавайки се на голата и и нежна  плът. Той започна да я целува от врата и лицето и се зазспуска бавно към гърдите и като се наслаждаваше на всяка секунда нежност. Когато той достигна до зърната на гърдите и с изненада откри, че има доста видима разлика във формата им, близо до ареола на лявата и гърда на русокосата имаше едно уплътнение с особен вид и форма, тогава младежът погледа жената и когато погледите име се срещнаха тя тихо се разплака, а той сякаш предусетил всичко започна да я гали по русите коси с такава нежност, която може да има само някое ангелско същество. Младият мъж не задаваше никакви въпроси за него всичко му беше абсолютно ясно и той извърна глава за да скрие собствените си сълзи които изскочиха без предупреждение, та нали скоро щеше да се дипломира и щеше да бъде бъдещ лекар.

***

Съпругът  на жената наистина я изостави след операцията и намери друга много по-млада и много по-красива от нея, но с тази разлика, че той не знаеше какво му готви съдбата с новата му половинка. Човек никога не знае, когато зарязва някого заради нещо, а взима друга или друг с какво ще се сблъска и дали живота няма да му отмъсти затова, че не е продължил живота си  с другаря до себе си въпреки трудностите и изпитанията с които се сблъскват в  съвместният им живот.



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485652
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол