Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 23:07 - Живот втора употреба
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 749 Коментари: 0 Гласове:
4



Да живееш без работа с години и да съществуваш благодарение на упоритият ти труд ежечасно,ежеминутно,ежесекундно обикаляйки кофите за смет надничайки в тях сякаш не съдържат боклуци, а някакви съкровища и да живееш като събирач на вещи изхвърлени от всички останали хора сметнали ги за ненужни, като хартии, всякакъв вид метали, пластмаси и какво ли още не, и това да е животът ти в една съвременна държава в която явно богатите се броят на пръсти, а бедните са множество, нима това не се нарича живот втора употреба? Сякаш ти си употребен многократно няколко пъти и по много и най-накрая да си изхвърлен и изоставен дори и от най-близките си без да очакваш от тях каквато и да е помощ и подкрепа нима това не е живот втора употреба? Да се обличаш от износени и изхвърлени от другите дрехи или от вече починали хора на които нито гардероб им е нужен, нито обувки и каквито и да е там парцали когато някога са били разкошни и чисти дрехи, нима това не е живот втора употреба? Да се храниш от захвърлени консерви с изтекъл срок на годност в близост до голямите супермаркети, да приемаш с благодарност всяка милостиня подадена ти от нечия чужда много чиста и нежна ръка с прилично поддържани нокти с много пръстени и гривни , която ръка да е на собственик смятащ жълтите стотинки за ненужни, а за тебе те да са цяло съкровище-нима това не е живот втора употреба? И кой всъщност живее такъв живот?

***

Най-сетне всичко което си беше намислил да има и да притежава в изобилие вече беше постигнато като цел в живота. Е,това че роднините и близките му се сърдеха ,че той -най-малкият син -беше онаследил всичко което имаха родителите им, а и това което той самият беше построил -две голями къщи обърнати една срещу друга приличащи на близнаци-това го удовлетворяваше много и си казваше ,че сега вече може и да легне спокоен в земята без да се притеснява от нищо, възрастният мъж наистина имаше какво да остави на единственият си син, който много обичаше и който беше всичко за него. Освен това имотът който се намираше в едно хубаво място почти в центъра на града-широкият център- му донесе още някой и друг лев във валута която пак щеше да даде на сина си ,а той като разумен млад човек може би би започнал някакъв бизнес и би завъртял парите така да се каже, и би ги умножил и преумножил. Можеше синът му да отвори магазин за хранителни стоки или да направи някакъв друг бизнес който му приляга най-много. Мечтите на възрастният човек все се въртяха около неговата единствена рожба-синът му-който беше чакал доста дълго време, защото той самият се беше задомил доста късно някъде около четиридесетте си години. И сега когато е на преклонните шейсет можеше само да се възхищава на това което беше постигнал в живота си и това което беше направил за сина си. Този малчуган който беше вече станал голям мъж все още беше пред очите му как си играеше в пясъчника в градската градина в къта за деца, как му подаряваше подаръци за рожденните и именните му дни, как се правеше той -бащата -на Дядо Мраз с изкуствени мустаци и брада с цвят на току-що паднал бял сняг, чист и блестящ. А сега ...сега синът му вече е достатъчно голям за да поеме своят живот в ръцете си и наистина го беше взел този живот в собствените си ръце....

***

Линейката спря точно след завоя на магистралата за Аерогарата, защото беше подаден адрес за мъж с видима възраст около шейсет или седемдесет години в безпомощно състояние лежащ на бордюра в близост до платното където с бясна скорост преминаваха автомобили сякаш бързаха да не срещнат безцветните очи на скитника. Добре ,че все пак има и съзнателни хора които го бяха видяли от прозорците на автомобила си, бяха спряли и бяха подали адреса на Бърза помощ. От линейката излезе лекарят и медицинската сестра които се надвесиха над човека който продължаваше да лежи свит на кълбо, без обувки напълно бос във вехти дрехи, без шапка и шал  в мразовитата нощ. С мъка и много труд от старана на медицинският персонал и шофьора човека беше качен в линейката. Въпреки опитите на лекаря да влезе в контакт с бедстващия човек който явно се нуждаеше от медицинска помощ и грижи опитите останаха безуспешни. В него не се намери нито лична карта, нито някакъв какъвто и да е документ с който той можеше да бъде оприличена на някой. След като беше закаран скитника до най-близкото здравно заведение и оставен там под грижите на медицинският персонал, екипа на Бърза помощ се отправи на друг адрес издиктуван от апаратната на централата.

Мъжът беше изкъпан, подстриган и преоблечен в болнични дрехи за еднократна употреба съответно му беше назначено лечение, а на другият ден полицията щеше да свърши своята работа като установи самоличността на човека.

На сутринта всичко беше ясно- мъжът беше избягал от старчески дом и беше заживял като скитник по улиците на столичният град където думи като кой си, какъв си, откъде идваш и накъде отиваш, какво правиш или не правиш нямат никакво значение. След лечението на пациента който беше пипнал една тежка пневмомия щеше да бъде върнат обратно в дома от където беше избягал. Същият този човек който беше постигнал всичките си мечти в името на сина си който обожаваше щеше да завърши живота си като поредният бездомник намерен от добри хора, които му подадоха първа и спешна помощ,а животът му който без притеснение самият той би нарекъл живот напълно употребен и ненужен вече никому-живот втора употреба!




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485416
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол