Да живееш без работа с години и да съществуваш благодарение на упоритият ти труд ежечасно,ежеминутно,ежесекундно обикаляйки кофите за смет надничайки в тях сякаш не съдържат боклуци, а някакви съкровища и да живееш като събирач на вещи изхвърлени от всички останали хора сметнали ги за ненужни, като хартии, всякакъв вид метали, пластмаси и какво ли още не, и това да е животът ти в една съвременна държава в която явно богатите се броят на пръсти, а бедните са множество, нима това не се нарича живот втора употреба? Сякаш ти си употребен многократно няколко пъти и по много и най-накрая да си изхвърлен и изоставен дори и от най-близките си без да очакваш от тях каквато и да е помощ и подкрепа нима това не е живот втора употреба? Да се обличаш от износени и изхвърлени от другите дрехи или от вече починали хора на които нито гардероб им е нужен, нито обувки и каквито и да е там парцали когато някога са били разкошни и чисти дрехи, нима това не е живот втора употреба? Да се храниш от захвърлени консерви с изтекъл срок на годност в близост до голямите супермаркети, да приемаш с благодарност всяка милостиня подадена ти от нечия чужда много чиста и нежна ръка с прилично поддържани нокти с много пръстени и гривни , която ръка да е на собственик смятащ жълтите стотинки за ненужни, а за тебе те да са цяло съкровище-нима това не е живот втора употреба? И кой всъщност живее такъв живот?
***
Най-сетне всичко което си беше намислил да има и да притежава в изобилие вече беше постигнато като цел в живота. Е,това че роднините и близките му се сърдеха ,че той -най-малкият син -беше онаследил всичко което имаха родителите им, а и това което той самият беше построил -две голями къщи обърнати една срещу друга приличащи на близнаци-това го удовлетворяваше много и си казваше ,че сега вече може и да легне спокоен в земята без да се притеснява от нищо, възрастният мъж наистина имаше какво да остави на единственият си син, който много обичаше и който беше всичко за него. Освен това имотът който се намираше в едно хубаво място почти в центъра на града-широкият център- му донесе още някой и друг лев във валута която пак щеше да даде на сина си ,а той като разумен млад човек може би би започнал някакъв бизнес и би завъртял парите така да се каже, и би ги умножил и преумножил. Можеше синът му да отвори магазин за хранителни стоки или да направи някакъв друг бизнес който му приляга най-много. Мечтите на възрастният човек все се въртяха около неговата единствена рожба-синът му-който беше чакал доста дълго време, защото той самият се беше задомил доста късно някъде около четиридесетте си години. И сега когато е на преклонните шейсет можеше само да се възхищава на това което беше постигнал в живота си и това което беше направил за сина си. Този малчуган който беше вече станал голям мъж все още беше пред очите му как си играеше в пясъчника в градската градина в къта за деца, как му подаряваше подаръци за рожденните и именните му дни, как се правеше той -бащата -на Дядо Мраз с изкуствени мустаци и брада с цвят на току-що паднал бял сняг, чист и блестящ. А сега ...сега синът му вече е достатъчно голям за да поеме своят живот в ръцете си и наистина го беше взел този живот в собствените си ръце....
***
Линейката спря точно след завоя на магистралата за Аерогарата, защото беше подаден адрес за мъж с видима възраст около шейсет или седемдесет години в безпомощно състояние лежащ на бордюра в близост до платното където с бясна скорост преминаваха автомобили сякаш бързаха да не срещнат безцветните очи на скитника. Добре ,че все пак има и съзнателни хора които го бяха видяли от прозорците на автомобила си, бяха спряли и бяха подали адреса на Бърза помощ. От линейката излезе лекарят и медицинската сестра които се надвесиха над човека който продължаваше да лежи свит на кълбо, без обувки напълно бос във вехти дрехи, без шапка и шал в мразовитата нощ. С мъка и много труд от старана на медицинският персонал и шофьора човека беше качен в линейката. Въпреки опитите на лекаря да влезе в контакт с бедстващия човек който явно се нуждаеше от медицинска помощ и грижи опитите останаха безуспешни. В него не се намери нито лична карта, нито някакъв какъвто и да е документ с който той можеше да бъде оприличена на някой. След като беше закаран скитника до най-близкото здравно заведение и оставен там под грижите на медицинският персонал, екипа на Бърза помощ се отправи на друг адрес издиктуван от апаратната на централата.
Мъжът беше изкъпан, подстриган и преоблечен в болнични дрехи за еднократна употреба съответно му беше назначено лечение, а на другият ден полицията щеше да свърши своята работа като установи самоличността на човека.
На сутринта всичко беше ясно- мъжът беше избягал от старчески дом и беше заживял като скитник по улиците на столичният град където думи като кой си, какъв си, откъде идваш и накъде отиваш, какво правиш или не правиш нямат никакво значение. След лечението на пациента който беше пипнал една тежка пневмомия щеше да бъде върнат обратно в дома от където беше избягал. Същият този човек който беше постигнал всичките си мечти в името на сина си който обожаваше щеше да завърши живота си като поредният бездомник намерен от добри хора, които му подадоха първа и спешна помощ,а животът му който без притеснение самият той би нарекъл живот напълно употребен и ненужен вече никому-живот втора употреба!
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela