Колкото повече вървя по улиците, всеки ден, по няколко пъти на ден, идвайки от някъде или отивайки за някъде, толкова повече се убеждавам в мислите си, че хората нищо не виждат и нищо не ги интересува освен само и единствино това което е в тяхната къща и нищо друго което е извън техният дом.

Ето например днес вървя си аз по пътя и виждам колко много пари се въргалят в прахоляка на улицата и никой, ама абсолютно никой ние им обръща дори и най-малко внимание. Минават хората, отминават и заминават на някъде по своите си грижи и проблеми без ни най-малко да се впечатлят от това което например впечатлява мен.

Тук се виждат едни двадесет лева, там се срещат десет или петдесет лева и така нататък и така нататък по целият път по всички улици на целият град. А аз си мисля, че същото се случва и в други градове на нашата страна , а може би или напълно сигурно е, че този феномен съществува и в други градове на различни държави. 

И какво мислите ми остамва освен да почна да събирам тези разпиляни съкровища по земята, по асфалта, по тротоарите, по дворовете на къщите, по парковете и по градските градини и къде ли още не. Е, някой не знам кой гледайки ме би ме нарекъл с доста неприлични думи които да ме обидят колкото се може по-жестоко, а хората наистина в някои отношения са доста , ама доста жестоки. И нищо друго не ми остава освен да благодаря на моите ,,най-малки братя,, за това, че те вършат тази дейност вместо мене и ми иде да им кажа: ,,Да сте ми живи и здрави и Господ да е с вас мои малки братя, че без вас сме за никъде!,,

***

Мъже и жени, и най-вече малки невръстни дечица вместо да ходят на училище или да си играят вън пред дома са се превърнали в мравчици упорити и постоянни в дейността си да прибират това което другите не виждат, не търсят и не събират. А те- белите, чистите, образованите, интелигентните, гнусливите имайки се за нещо повече от тях-от тези мърлявите, недохранените, недоспалите, недоучилите, ненаигралите се превърнали своето ежедневие в търсене и намиране , събиране и складиране на съкровищата разпилени по улиците на градовете и селата вършат всичко това постоянно ежеминутно, ежечасно, ежедневно, ежеседмично, ежемесечно, ежегодишно- цял живот- те будят моето възхищение.

Ако не са те- питам ви- кой ще ви събира разделно буклуците дами и господа? И кой ще ви ги издава на пунктовете на вторични суровини, за да препечелят ,,малките братя,, някоя и друга стотинка от иначе скъпите ви предмети които за вас са вече нищо друго освен смет?