Всичко е прекрасно, не повече, всичко е идеално и съм наистина щастлив. Само като погледна навън през прозореца установявам какъв ред и хрмония цари наоколо. Дърветата са вечно зелени, няма окапващи или вече окапали листа, а те са само в зелен кадифен цвят и даряват кислород на нас хората ежеминутно, постоянно и непрестанно. Ами цветята, какво бих могъл да кажа за тях, не, всички думи са направо излишни независимо какво съдържание имат те- от добро, по-добро или най-добро. Цветовете на разцъфналите цветя имат нюансите на всички красиви бои на дъгата озарила небето след летен дъжд. А ароматите им биха наистина победили в неравната битка от ухания на най-известните козметични и парфюмерийни компании които се надпреварват една с друга коя от коя да създаде най-хубав , най-тънък мирис от приятни и благоуханни флуиди създадени от наистина упорити в тази област люде.

Ами хората? Вижте, вижте и се насладете на техните прекрасни взаимоотношения между мъже и жени, между родители и деца, между млади и стари, между преуспяли хора и не чак толкова успяли, между съседи, между съпрузи и така нататтък и така нататтък. Чак дъхът ми спира от това съвършенство което ме заобикаля. Е, кажете ми как да не съм щастлив и спокоен от всичката тази красота и от всичкото това богатство на прекрасни човешки взаимоотношения които виждат очите ми?

***

В една стая от многото наоколо влезе жена в бяла престилка точно там където се намираше мъжът загледан замечтано навън през прозореца. Тя направи няколко крачки до черният инвалиден стол на който седеше човека и го обърна към себе си, а пациентът беше облечен в бял ленен халат чиито ръкави бяха завързани здраво на кръста му.

- Лекарството ви професоре, ето го...-каза младата жена и пъхна в устата на лекуващият се оцветена в розово капсула, след което му подаде вода от бутилка с надпис ,, Минерална вода само от извора,,. След няколко кратки минути откакто мъжът преглътна подаденото му лечебно вещество върху лицето му се изписа отново онзи щастлив израз на успял във всичко в живота човек.