Oптимистично е! :) Поздрави!

Посещавах те често
и често четях
твоите постинги,
твоите послания
и установих,
че са чудесни ,
че са като приказки обичани
и като красиви песни ....
И те са посещавани
многократно,
и коментирани са много
повече от стократно....
А аз
не мога
с това да се похваля
и малко съм тъжна,
и малко съм самотна,
че при мене не идват
толкова често
писатели
или поети,
или просто читатели...
И не ме четът,
и не ме коментират,
а само минават
може би случайно,
сигурно
не ме разбират
и после отминават
без мнение добро
или мнение крайно...
И питам се
къде ли е причината
дали е във мен
или във стиховете
някъде в римата?
Или в идеята,
или в посланието
което изпращам на всички....
А те
може би нищо
не проумяват
или обратното
всичко им е ясно
и всичко разбират,
но не искат да си го признаят,
и не искат да го коментират,
защото искат
от истината да избягат,
и да се скрият.....
И за това
безмълвно ме четат,
и после си отиват,
и искат на мига
всичко да забравят...
И прочетеното,
и осмисленото,
и в мислите им
всичко разбраното
и във въображението им
всичко видяното...
Защото не искат
това да е така
искат нещата
да са различни
да не са толкова сериозни
или толкова комични....
Защото искат да са щастливи,
а не могат
виждайки действителността
горчива
и изродлива,
прекаленно крайна,
сиво-черна
и абсурдно реална....
Но такъв е живота,
така го виждам
и думите ми са отражение
на всичко видяно
до болка изпитано
и болезнено преживяно....