Посветено на Olivier Virassamy

Защо ли за тебе мисля пак
дали пък търся някаква утеха
която от реалността
да ме отдели
и с носталгия по тебе
връщам се към онези
отдавна изчезналите, 
безвъзвратно отминалите дни...
Аз знам, че друга гледа в твоите очи
и търси в тях отново топлината,
за жалост аз не съм
и в моите не гледаш ти
забравил си за тях,
за отразена
вълшебно звездна светлината...
Защо ли връщам се към теб
дали отново пак
пред прага съм на самотата.
която покрива ме със черен креп
и от мене спира
щастливо слънчева зората...
Дали надявах се да срешна друг,
а днес отпивам глъдки тягостно пенливи
от виното на живота буйно и игриво,
а по устните ми то ме пари
и усещам го като отрова
люто и горчиво...
Защо ли стари чувства искам да събудя
и отново да ги върна пак към мен,
та аз за теб отдавна съм изгубена
отчуждена съм за теб
и вече съм във друг
отново и навярно
безнадежно влюбена...

Lina Vira Assa Amy