Писмо до МАМА :: Десет години

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2011 15:44 - Десет години

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.06.2011 20:15

Посветено на Любо!

Десет години
наистина стигат
да съм сама
и да приютявам
в душата си
гълъби бяли
с окастрени
нелетящи крила...
За да премисля...
За да преценя...
За да осмисля
живота си
от 2000-та година
до сега....
Когато черно Слънце
ме огрея
и във вериги тежки
ме окова....
Десет години
са достатъчни напълно
ежедневно
да си лягам
вечер
прекаленно късно
и да се събуждам
сутрин
много рано
до голата,
бездушна,
студена
и безименна
стена
или
до нищо неподозиращите
и дълбоко заспалите ми
и сънуващи ме
деца...
Десет години
са прекаленно много,
за да няма кой
до мен тихо
де се гушне
и от любов
страстно уморен
да заспива
удовлетворен,
че се е любил с мен
и от аромата
на голото ми тяло
да е упоен
и да се събужда сутрин
закопнял
и отново зажаднял
за ласките ми
и с тях
за сетен път
да се опива
и от щастие,
че е със мен
да прелива...
Десет години
малко ли са
или пък много-
не знам-
но според мен
напълно стигат
да съм
потъваща
в тъга
и в отчаяние
все така
без мъж до мен
в живота си
да съм сама
като лотос бял
сред водна синева....

Lina Vira Assa Amy