Писмо до МАМА :: По-голямата сестра

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.06.2011 00:51 - По-голямата сестра

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 1193 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 02.06.2011 14:44

Посветено на Любо!

Ако сега някой ме попита защо продължавам да правя всичко това за него моят отговор ще бъде:,,Не знам, наистина не знам!,, И ако някой ме попита какъв е смисълът за моите усиля аз пак бих отговорила еднозначно:,, Не, не знам, наистина не знам!,, И тогава кой може да знае щом аз самата нямам отговор за себе си и кой би ми казал ? Но ако има паралелни светове в които ние периодично влизаме и излизаме от тях , и ако някога в някакво друго време и пространство ние двамата сме били или майка и син, или баща и дъщеря, или брат и по-голяма сестра, то съвсем логично е да се предположи , че някаква скрита връзка ни свързва и, че именно сега ние сме пак заедно след онзи последен миг на раздялата след смъртта. Или всъщност нещата са много по-сложни отколкото изглеждат в действителност и не могат да бъдат обяснени с прости думи.

***

Когато русата жена на средна възраст ме помоли да се грижа за това момче аз приех не само, защото не се намери друг човек да върши това , но и защото все пак работата ме беше научила да не се плаша от нищо и да приемам предизвикателствата на деня с ясната мисъл, че ще се справя и този път, защото имах достатъчно натрупан опит в тази дейност изискваща много усилия и грижи.
Когато влязох в стаята момчето лежеше все така неподвижно, дишаше тежко и по всичко личеше, че беше на ръба между живота и смъртта, а грижите които трябваше да полагам за него бяха на пръв поглед съвсем елементарни.
Но когато погледнах лицето му това което видях и почуствувах ме изуми! Дали заради годините на които беше той или заради дългите му коси и спуснатите клепачи над очите му аз изведнъж изтръпнах от видяното и от усетеното което можеше да се сравни с гръм който ме удари мълниеносно.
,, Колко много прилича това момче на НЕГО!,, помислих си аз, че чак потреперах вътрешно и и зведнъж някаква остра болка прониза сърцето ми. Дали това не беше някакъв знак или нещо друго което сега не мога много добре да си обясня ? Дали асоцияцията която направих не изигра една много голяма роля за по-следващите ми грижи към това момче? Тогава нищо не ме интересуваше освен да се старая колкото се може повече в работата ми в обгрижването на младежа. И така се занизаха дните един след друг ден след ден в продължение на една седмица. А тази седмица колкото и трудна да беше тя все пак изтече като ситен пясък през малкият отвор на стъкленица на пясъчен часовник.
След изтичането на седемте дни това момче беше преместено в една друга болница после още един път беше преместено в трета болница, а аз го следвах през цялото това време и го посещавах от едното на другото място само и само да го обгрижвам, за да заздравеят раните му които се бяха получили от залежаване. И така до сега, защото тези рани бяха много упорити и изискаваха много грижи, внимание и най-вече време за да зарастнат напълно.

***

Изведнъж се събудих стресната от съня който до преди секунди се беше прожектирал в съзнанието ми като филмова лента. Какво ли искаше да ми каже провидението с този сън? Не виждах лица на хора, не разбирах кои са и какви са само видях две сплетени ръце една в друга, които се бяха хванали в здрава хватка сякаш единият искаше да изтегли другият от някъде или да го предпази от нещо. Странен сън, наистина много странен сън! Дали това не бяхме аз и той- младежът който се опитвах да върна към нормалният живот полагайки много усилия за него? Кой знае и кой може да ми каже? Не е дадено на човек да разбира всичко което се случва в живота му, сякаш нещата просто стават без да има каквото и да е логично обяснение. Понякога търсиме логика там където всъщност тя несъществува.

Нагоре