Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 17:39 - Сбъдната мечта
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1110 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2010 13:30


По всичко наоколо личеше, че днес ще е наистина щастлив ден. Още преди да се влезе в новатата сграда, в която щеше да се проведе церемонията на пръв поглед се виждаше малко китно дворно пространство оградено с по-висока от човешки ръст каменна ограда, която сякаш искаше да скрие всичко, което имаше тук от всички, които не можеха да имат достъп до това наистина китно подредено място. Голямата от ковано желязо врата в която бяха вплетени многобройни метални цветя боядисани в черно затваряше това пространство и го превръщаше в недостъпно за любопитни, нахални, нежелани и нечакани гости. Белите каменни плочи които застилаха дворното пространство, бяха от онзи вид камък, който с годините не се натрошаваше и не трябваше да бъде сменян, а напротив сякаш по дълбоко потъваше в почвата от дъждовете и снеговете на сезоните и сякаш се сливаше с нея и те ставаха едно цяло.
В близост до стените на сградата и покрай оградата се намираха каменни корита напълнени с почва и със засадени цветя според сезона, и тъй като сега беше лято ,то цветята бяха в онези розови, светло жълти, оранжеви или червени цветове сякаш искаха да опишат всички тоналности на лятното Слънце ,като се започне от бледорозовият цвят при зазоряване и се стигне до тъмно червеният цвят на залеза.
В самата сграда беше прохладно не само, защото беше изградена от камък, който запазваше вътрешността прохладна въпреки силните лъчи на обедното Слънце, а защото имаше и един малък водоскок, който с пръските на водата си освежаваше въздуха допълнително. Отпред където щеше да се състои цеременията имаше малък подиум ,който отделяше с две педи церемонялното място от общото ниво на помещението. С лице към подиума бяха обърнати столове подредени в две редици така ,че между едната и другата редица имаше достатъчно разстояние по което щяха да минат официалните лица за празника, както и за служителя, който щеше да се качи на подиума и да извърши церемонията. Самият подиум беше покрит с червен килим ,а малкото разстояние между столовете беше покрито с пътека приличаща на килима на подиума. Столовете бяха бели с онзи модел извити крака и облегалка наподобяващи на някой царски модел мебели ,които се срещаха само в музеите или в дворците. Материята с която те бяха тапицирани беше пак от този червен навид цвят, който вливаше в тон с килима и пътеката и всичко изглеждаше направено от мек,червен плюш.
Прозорците на сградата бяха изписани в цветен стъклопис и с окачени по тях грилянди с естествени бели цветя, като се започне от бял крем, бели рози ,бели гладиоли, бели камелии ,бели циклами за да подчертаят и без това тържествената обстановка. Бели воала се спускаха от тези цветни грилянди сякаш да подчертаят още веднъж красотата и нежността на самите цветя.
Гостите бяха започнали да идват, като показваха на служителите още при желязната вратата на оградата на сградата своите покани , а това се следеше много стриктно, за да не би някой нежелан посетител да се вмъкне неканен. Всички бяха облечени празнично и мъже и жени, като в същото време показваха и материалната си висота с накитите от пръстени по ръцете на жените и в тон с колиетата на изящните си шииа ,а мъжете с лъскави златни часовници по китките си. Дамите бяха закичени с бели копринени кърпички в лявата страна на дрехата си ,а мъжете бяха накичени с бели изкуствени цветя на левият ревер на саката си. Идвайки гостите влизаха в сградата и се настаняваха на столовете, кой където му харесваше, защото нямаше точно определени места, кой къде трябва да седне. Разбира се тези които идваха първи бяха с предимството на рано дошли и избираха по-хубавите места. Когато вече залата се беше напълнила от гости, които си приказваха по между си и изведнъж най-важният служител, който щеше да проведе церемонията се изкашля предупредително за да бъдат прекратени всякакви разговори и да настане пълна тишина и каза:
- Уважаеми дами и госода, днес ние сме се събрали тук за да почетеме с уважение предстоящото събитие, което е едно от най-радостните събития в нашият живот.-Гостите постепенно притихнаха и се заслушаха в думите на говорещият-Това събитие дами и госода спохожда всеки човек, който е решил да не остава сам в живота си, а да го сподели със сродна на себе си душа и да заживеят двамата заедно в мир, спокойствие и разбирателство до края на дните си. И ето аз имам честта да ръководя това събитие и да призова вас като свидетели. Моля, заповядайте и елате насам.-каза водещият церемонията служител,като покани в залата да влезе една от най-важните особи за този празник.
От отворената врата на залата влезе една млада жена в бяла гладка сатенена рокля простираща се до земята с шлейф. От главата и от една малка и бяла коронка от изкуствени цветя се спускаше бяло и дълго колкото роклята воало на ситни бели цветчета. До нея и зад нея вървяха малки момиченца облечени също в бели роклички и с малки коронки на главите си от същите изкуствени бели цветя. Те държаха в ръцете си малки бели кошнички с цветове от бели рози ,които разхвърляха листенцата наоколо отпред и отзад на жената в бяло с малките си ръчички.
Когато жената достигна до служителя той продължи да говори:
-Скъпо дете, днес за теб е един от най-важните дни в живота ти. Съгласна ли си да се свържеш с твоят любим до края на дните си?
-Да,съгласна съм!-отговори жената в бяло.
-И както се казва, и в мъка, и в радост, и в бедност, и богатство , и в болест ,и здраве докато смъртта ви раздели?-продължи да говори служителят изпълняващ стриктно церемонията.
-Да,съгласна съм!-отново потвърди жената.
-Има ли някой в тази зала, който би имал някакви съображения и да каже защо е против или ще замълчи завинаги?
Никой от залата не се опита да прекъсне церемонията по никакъв начин и да каже каквото и да е било в ущърб на жената в бяло,а царуваше само мълчание и тишина.
-Тогава -каза служителят - можете да се целунете.
Младата жена с леко движение на ръката си махна булото от главата си и целуна мъжа на живота си, който се намираше близо до нея върху снимка поставена на специална поставка.
-Честито!-каза служителят-От днес нататък сте съпруг и супруга!-и със знаци подкани всички присъствъващи в залата да станат и да заръкопляскат шумно ,като по този начин показваха задоволството си от състоялата се церемония.

***

За някои това може да е лъжа , но за други е самата истина.

image


Тагове:   мечта,


Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Странна истина.
08.09.2010 14:46
Странна истина.
цитирай
2. linaviraassaamy - Има секта
08.09.2010 19:43
няма да споменавам името и, но тя е свързала двама души/а може би не само двама/ в брак по този начин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485432
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол