Постинг
27.03.2010 19:26 -
Един
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1043 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2010 17:17
Прочетен: 1043 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 28.08.2010 17:17
Отначало той не е знаел нищо за нея, нито дори е подозирал за нейното съществуване, нито пък тя е занаела каквото и да е било за него. Те просто са живеели своят си живот без каквато и да е мисъл един за друг. Може би са се намирали в един и същ град, в един квартал, на една улица, в една и съща държава, а може би е било точно обратното, намирали са се на хиляди километри един от друг в различни градове и държави. Или пък са се разминавали многократно по улиците без дори да се забележат, а може би дори са се сблъсквали един в друг в бързината за настигане на времето, без дори да се извинят взаимно.А може би са работили заедно в едно и също предприятие без да се засичат никъде, нито в асансьора, нито в барчето. Те може би са обичали едни и същи неща, например да четът еднакви книги или да слушат еднаква музика. Те може би са обичали един и същ парафюм, също и червени рози и шампамско. Сигурно са обичали един и същ филм или точно определена постановка в театъра, с точно определен артист в дадена роля, а може би точно обратното. Всъщност кой какво обича или какво не обича се разбира по-късно, едва след срещата, след запознанството.
И изведнъж, нищо незнаейки един за друг съдбата решава да ги събере- тях, двамата, и го прави, и то много успешно, но всичко по реда си. Както обича да казва един мой приятел на когото много държа: ,, Не могат да се прескачат периоди, всичко с времето си,,.
И така в един ден може би в четвъртък или пък в петък, или в друг ден от седмицата, на четно или на нечетно число, нещата се подреждат от самосебе си и те двамата се срещат и се виждат за първи път. Сигурно са пътували заедно един до друг във влака, имайки близки места написани върху билетите им, или пък в самолета, той в командировка тя на изпити.А може би тя е спряла едно такси, бързайки за някъде,а той е бил шофьорът любезно отворил вратата на автомобила. Или са се возили заедно в метрото със седалки един срещу друг и без да искат са се погледнали в очите. Те може би са били състуденти без да си обръщат кой знае какво внимание и са посещавали лекциите си без да седят един до друг. Или пък точно днес са решили и двамата да изпият едно кафе на точно оределено място, и са седнали на една, и съща маса един срещу друг. Но всъщност какво значение има как точно са се запознали, било на улицата, в кафенето ,в театъра,в пощата или където и да е било другаде. Те просто се срещат и се виждат за първи път и чак тогава се забелязват. Първо е погледа и двамата едновремено се поглеждат в очите. Отначало съвсем случайно без каквато и да предубеждение, но след като отместят погледа си може би изниква една и съща мисъл в главите им: ,, Какви очи! ,, . А те могат да бъдат сини, като безоблачно небе през юли, или зелени, като неокосена трева, а може би са кафвяви, като препечено ароматно кафе. Но очите, те са първото което те привлича в човекът срещу тебе. И после всеки отново започва да се занимава със своите си задачи до преди малко, които е вършил до срещането на погледите им, може би мъжът продължава да си чете вестника, а тя например своята книга , но незнайно как в умът и на двамата има вече зародила се мисъл: ,, Колко е симпатичен!,, си казва тя. ,, Колко е красива! ,, си казва той. И тогава съвсем непринудено от редовете на всестника или на книгата очите им се срещат отново и отново. Първоначално съвсем плахо, но после сякаш дори и нарочно и тогава се виждат подробностите на лицето на единият и на другият. ,, Има интелигентно лице ,, би си казала тя, а той сигурно би си помислил: ,, Изглежда наистина много добре,, и след като двамата са се наблюдавали крадешком известно време, дали в мъсълта на мъжа или в мисълта на жената, се заражда желание да се видят отново, но този път съвсем наистина, не случайно, а напълно умишлено. Но кой ще направи първата крачка към другият зависи от характера и от възпитанието на двамата. Прието е мъжът да започне пръв с някаво предложение за среща , а жената да е в позиция на изчакване с мисълта:,, Дали ще ме покани да отидеме някъде?,, А той с мисълта си:,, Дали ще приеме поканата ми да отидеме някъде?,,. Но в днешно време, когато мъжът и жената имат еднакви права в обществото и имат еднакво предоставено им уважение сякаш, кой ще направи първата крачка не е толкова важно,но се случва.
После срещите ще следват една след друга, най-напред по-рядко, но после по-често и по-често, и винаги двамата ще намират време един за друг.Ще разменят телефонните си номера и ще се търсят по телефона, и ще им е приятно да се чуват. Първо ще се търсят по рядко,но после все по често и по често. Може би ще посетят някое кино, да изгледат някой интересен филм. И ще го коментират по между си. В друг ден може би ще отидат на балет или на театър, а може и на опера, и ще се чувствуват щастливи, че са заедно. После може да отидат на ресторант или на дискотека, на бар или в планината на екскурзия и отново ще са щастливи, че пак са заедно. А през останалото време, когато са разделени ще мислят един за друг, ще преценяват физическите си дадености с които ги е надарила природата. После постепенно ще опознават характерите си. Ще мислят над думите които са си казали, или над коментариите си било по даден филм който са изгледали заедно или за нещо съвършено друго. Постепенно ще установяват, че си приличат по много неща, и че вкусовете им съвпадат. И така времето неизменно ще изтича в периода им на опознаване. Всеки ще разбере за другия какво обича и какво не. Може би ще установят еднаквите си вкусове в храненето, може би и двамата ще обичат да си лягат късно и да гледат телевизия до малките часове на денонощието, като предварително ще са си приготвили любимите пуканки и чипс с много изстудена кока кола .
След което всеки поотделно ще запознае родителите си с партньора си и обратното. Когато връзката стане сериозна и двамата си мислят за брак, ще запознаят и родителите си едни с други. Може би това ще се случи в китайски ресторант или в италиански, а може би в дома на момчето или момичето. След което постепенно свикнали с мисълта да са заедно, те не биха могли да живеят един без друг и решават да се оженят, като преди това са се опознали достатъчно и са живяли месеци или наколко години съвместно .Деляли са едно легло, пастата за зъби, сока от хладилника, разделили са си останалата едниствена ябълка на две. Пазарували са заедно, като са си поделяли тежината на пълните найлонови торби с продукти. Мъжът е взимал по-тежките , а на нея е оставял по-леките. Готвили са вечеря заедно,защото през деня всеки е на работа или в учебното заведение,ако са студенти и са могли да се виждат само вечер. Тя сигурно е поставяла бяла и красива покривка на масата с червени избродирани цветя. Слагала е червени свещи,които е запалвала по време на вечерята за да придаде интимна обстановка. Добавяла е дава прибора,две чинии, две чаши, но това не ги е разделяло,а обратното-сближавало ги е. Ястията може би ги е приготвял той, защото може би обича да готви и това му доставя удоволствие, а и момичето не е имало нищо напротив. В събота или в неделя двамата са почиствали жилището си, като той е извършвал по-трудните и по-тежки дейности , а тя по-леките и от това са били щастливи, че си поделят и споделят нещата в живота си.
Отпуската си са я прекарвали заедно на планина или на море, а може би са ходили и на екскурзия в чужбина, или на гости на приятели,които са ги посрещали и изпращали. Същите тези приятели са идвали и у тях на гости, а тя се е представяла като чудесна домакиня. А той като чудесен съпруг оценявящ всичко което прави тя за него, а и тя е оценявала това което той е правил за нея.
И в един ден двамата решават да имат дете, може би не едно , може би две, които идват постепенно едно след друго или едновременно, като близнаци. След това започват грижите около децата да бъдат отгледани по възможност най-добре. Имало е нощи в която майката не е могала да спи, тогава бащата е бдял над децата или не е бдял, а е спал защото е трябвало да ходи рано на работа, но е помагал в друго отношение на майката в отглеждането на децата им.
И така годините са се изнизвали лека полека,бавно или бързо в зависимост от това какво се прави днес или какво ще се прави утре, или в други ден. И този период може да се нарече червен, защото преобладава любовта, разбирателството, взаимоуважението, отдадеността на другият до тебе, който всъщност е станал неразривна част от теб самият. И това е прекрасно, но докога ли и в кой точно момент нещата се влошават и тръгват в друга посока, различна и нежелана. Сякаш съдбата слага точка и казва:,, До тука беше така ,а оттук на татък ще бъде иначе,,. И то става, и къде е причината, и защо? Как е възможно и по какви правила нещата се обръщат наопаки, като обърнат каскет с хастара навън?
В един ден, чужд и различен, сив или по-скоро черен всичко между двамата рухва и се появява пропаст, която расте бавно, но сигурно и която не може да бъде запълнена с нищо. Сякаш нещо се счупва и кой може да пие от счупен съд? Дали не е любовта? И къде е грешката, къде е причината? В единият или в другият или в двамата по равно? И тогава животът става неузнаваем, променен. Най-напред спират двамата да спят в едно легло. Спират да си поделят постелята и мъжът отива на дивана в хола или в другата свободна стая, ако има такава изобщо. За него било по-удобно, до късно гледал телевизия. А тя остава с децата сякаш те са отделно вече от неговият живот и вече не си делят много неща. Изрази като:,, Това е моята хавлия!,, или ,,Не ми яж от салатата и не ми пий от чашата!,, Сякаш са изрази дошли от другаде от непонятно място. Спират да харесват една и съща музика:,, Няма ли нещо по-интересно?,, и той превключва бързо програмата без да пита жена си дали иска или не. И не гледат вече едни и същи филми и не ги коментират, а мачовете и екшъните стават по-интересни от досега гледаните програми. Не намират време и за гледане на филми в киносалоните или на постановка в театрите:,, Много скъпо станало всичко! А и дават все едни и същи неща,, ще каже той с досада, тоест нищо ново и интересно. Мъжът започва да закъснява. Отначало по-рядко,после по-често и по-често. Един ден имало събрание, в друг ден изпращали колега в пенсия, или пък играли карти след работа, или ходили всички колеги групово на мач. Дивана става по-удобен и предпочитан, никой не вижда кога той се прибира и никой не му прави забележка с въпроса:,,Защо закъсня?,, Отваря хладилника и намира нещо за ядене, различно от сготвеното- то не било хубаво! Бутилките с бира стават повече от другите продукти в хладилника. Намира се и изстудена ракия, днес двеста грама, утре половинка, а виж други ден и литър:,, Просто така за отпускане от напрежението от деня,,ще каже той. Вече не се хранят заедно,а всеки по различно време, даже и масата за хранене вече не си я споделят . А жената обсебена от грижи по децата и по къщата постепенно занемарява себе си. На него вече му се вижда грозна и надебеляла. Естествено, минали са достатъчно години от първата им среща. И тя вижда това, но не намира време за себе си от грижи и от умора. Освен домашните задължения тя тича и на работа,която я и осигури прилична пенсия я не,въпреки трудовит си стаж и получното образование.
Изведнъж мъжът намира, че колежката от съседната стая на кантората, учереждението или кабинета изглежда толкова рзалична от жена му в къщи , че на него му минава беглата мисъл за покана ,,на по кафе,,някъде навън. Закъсненията стават практика. Жената престава да му обръща внимание, но установява своето изтиване към него:,, Не е вече същият, кое го промени? Работата? Приятелите или нещо друго?,, а за тези въпроси тя не намира отговр и продължава с грижите си за дома и семейството, макар че без мъж семейство вече няма.
Един ден той се връща пиян до такава степен, че нито знае, нито разбира какво прави. Решава, че най-близките му хора, жена му и децата му не го разбират, самно пари искат, а той видиш ли ,,Като пчеличка събирал,, а те-децата и жена му, като хала разпилявали всичко. Докато един ден той решава , че е ,,тарторът,, на дома и гони жена му и децата му да си ходят при бабите и дядовците и туй то! И така ден, два, месеци.
И после идва най-страшното-разводът, черният период в едно семейство. Без любов, без разбирателство отчуждени завинаги , раздялата се явява като спасителен пояс в океана от грижи и проблеми, които не водят до никъде. Изведнъж материалните придобивки взимат най-важното и най-първото място в един разпшадащ се брак. Кой ще вземе леката кола? Кой какви сервизи е бил донесъл и от къде? Кой е твоят чеиз и какво са дали ,,нашите,, или ,,вашите,,. Кой е дал повече и кой по-малко? На кого ще остане апартамента, ами мебелите? Какво ще правиме с телевизора,ами с халдилника? И се започва една-това на тебе това на мене до безкрай! Както го е казал народа:,, Дай си ми куклите,на ти парцалите!,,
Най-накрая съдът решава- децата при майката, а мъжът напуска общото им жилище! Кратко и ясно! А какви последици има всичкото това върху живота на децата в бъдеще е последното нещо което се мисли в момента на раздялата.
А беше казано:,,За това човек ще остви и баща и майка,и ще се прилепят един към друг и двамата ще бъдат една плът,,Думи изказни от свешеника в деня на венчавката,но кой се сеща сега за тях?
***
От шест милиарда,от тъмни и бели,от монглоидни и негроидни,от руси и черни от светлооки или тъмнооки,от добри или лоши,от умни или по- умни,от красиви или по-красиви живота ни предлага само един.Другото е ирония на съдбата.
И изведнъж, нищо незнаейки един за друг съдбата решава да ги събере- тях, двамата, и го прави, и то много успешно, но всичко по реда си. Както обича да казва един мой приятел на когото много държа: ,, Не могат да се прескачат периоди, всичко с времето си,,.
И така в един ден може би в четвъртък или пък в петък, или в друг ден от седмицата, на четно или на нечетно число, нещата се подреждат от самосебе си и те двамата се срещат и се виждат за първи път. Сигурно са пътували заедно един до друг във влака, имайки близки места написани върху билетите им, или пък в самолета, той в командировка тя на изпити.А може би тя е спряла едно такси, бързайки за някъде,а той е бил шофьорът любезно отворил вратата на автомобила. Или са се возили заедно в метрото със седалки един срещу друг и без да искат са се погледнали в очите. Те може би са били състуденти без да си обръщат кой знае какво внимание и са посещавали лекциите си без да седят един до друг. Или пък точно днес са решили и двамата да изпият едно кафе на точно оределено място, и са седнали на една, и съща маса един срещу друг. Но всъщност какво значение има как точно са се запознали, било на улицата, в кафенето ,в театъра,в пощата или където и да е било другаде. Те просто се срещат и се виждат за първи път и чак тогава се забелязват. Първо е погледа и двамата едновремено се поглеждат в очите. Отначало съвсем случайно без каквато и да предубеждение, но след като отместят погледа си може би изниква една и съща мисъл в главите им: ,, Какви очи! ,, . А те могат да бъдат сини, като безоблачно небе през юли, или зелени, като неокосена трева, а може би са кафвяви, като препечено ароматно кафе. Но очите, те са първото което те привлича в човекът срещу тебе. И после всеки отново започва да се занимава със своите си задачи до преди малко, които е вършил до срещането на погледите им, може би мъжът продължава да си чете вестника, а тя например своята книга , но незнайно как в умът и на двамата има вече зародила се мисъл: ,, Колко е симпатичен!,, си казва тя. ,, Колко е красива! ,, си казва той. И тогава съвсем непринудено от редовете на всестника или на книгата очите им се срещат отново и отново. Първоначално съвсем плахо, но после сякаш дори и нарочно и тогава се виждат подробностите на лицето на единият и на другият. ,, Има интелигентно лице ,, би си казала тя, а той сигурно би си помислил: ,, Изглежда наистина много добре,, и след като двамата са се наблюдавали крадешком известно време, дали в мъсълта на мъжа или в мисълта на жената, се заражда желание да се видят отново, но този път съвсем наистина, не случайно, а напълно умишлено. Но кой ще направи първата крачка към другият зависи от характера и от възпитанието на двамата. Прието е мъжът да започне пръв с някаво предложение за среща , а жената да е в позиция на изчакване с мисълта:,, Дали ще ме покани да отидеме някъде?,, А той с мисълта си:,, Дали ще приеме поканата ми да отидеме някъде?,,. Но в днешно време, когато мъжът и жената имат еднакви права в обществото и имат еднакво предоставено им уважение сякаш, кой ще направи първата крачка не е толкова важно,но се случва.
После срещите ще следват една след друга, най-напред по-рядко, но после по-често и по-често, и винаги двамата ще намират време един за друг.Ще разменят телефонните си номера и ще се търсят по телефона, и ще им е приятно да се чуват. Първо ще се търсят по рядко,но после все по често и по често. Може би ще посетят някое кино, да изгледат някой интересен филм. И ще го коментират по между си. В друг ден може би ще отидат на балет или на театър, а може и на опера, и ще се чувствуват щастливи, че са заедно. После може да отидат на ресторант или на дискотека, на бар или в планината на екскурзия и отново ще са щастливи, че пак са заедно. А през останалото време, когато са разделени ще мислят един за друг, ще преценяват физическите си дадености с които ги е надарила природата. После постепенно ще опознават характерите си. Ще мислят над думите които са си казали, или над коментариите си било по даден филм който са изгледали заедно или за нещо съвършено друго. Постепенно ще установяват, че си приличат по много неща, и че вкусовете им съвпадат. И така времето неизменно ще изтича в периода им на опознаване. Всеки ще разбере за другия какво обича и какво не. Може би ще установят еднаквите си вкусове в храненето, може би и двамата ще обичат да си лягат късно и да гледат телевизия до малките часове на денонощието, като предварително ще са си приготвили любимите пуканки и чипс с много изстудена кока кола .
След което всеки поотделно ще запознае родителите си с партньора си и обратното. Когато връзката стане сериозна и двамата си мислят за брак, ще запознаят и родителите си едни с други. Може би това ще се случи в китайски ресторант или в италиански, а може би в дома на момчето или момичето. След което постепенно свикнали с мисълта да са заедно, те не биха могли да живеят един без друг и решават да се оженят, като преди това са се опознали достатъчно и са живяли месеци или наколко години съвместно .Деляли са едно легло, пастата за зъби, сока от хладилника, разделили са си останалата едниствена ябълка на две. Пазарували са заедно, като са си поделяли тежината на пълните найлонови торби с продукти. Мъжът е взимал по-тежките , а на нея е оставял по-леките. Готвили са вечеря заедно,защото през деня всеки е на работа или в учебното заведение,ако са студенти и са могли да се виждат само вечер. Тя сигурно е поставяла бяла и красива покривка на масата с червени избродирани цветя. Слагала е червени свещи,които е запалвала по време на вечерята за да придаде интимна обстановка. Добавяла е дава прибора,две чинии, две чаши, но това не ги е разделяло,а обратното-сближавало ги е. Ястията може би ги е приготвял той, защото може би обича да готви и това му доставя удоволствие, а и момичето не е имало нищо напротив. В събота или в неделя двамата са почиствали жилището си, като той е извършвал по-трудните и по-тежки дейности , а тя по-леките и от това са били щастливи, че си поделят и споделят нещата в живота си.
Отпуската си са я прекарвали заедно на планина или на море, а може би са ходили и на екскурзия в чужбина, или на гости на приятели,които са ги посрещали и изпращали. Същите тези приятели са идвали и у тях на гости, а тя се е представяла като чудесна домакиня. А той като чудесен съпруг оценявящ всичко което прави тя за него, а и тя е оценявала това което той е правил за нея.
И в един ден двамата решават да имат дете, може би не едно , може би две, които идват постепенно едно след друго или едновременно, като близнаци. След това започват грижите около децата да бъдат отгледани по възможност най-добре. Имало е нощи в която майката не е могала да спи, тогава бащата е бдял над децата или не е бдял, а е спал защото е трябвало да ходи рано на работа, но е помагал в друго отношение на майката в отглеждането на децата им.
И така годините са се изнизвали лека полека,бавно или бързо в зависимост от това какво се прави днес или какво ще се прави утре, или в други ден. И този период може да се нарече червен, защото преобладава любовта, разбирателството, взаимоуважението, отдадеността на другият до тебе, който всъщност е станал неразривна част от теб самият. И това е прекрасно, но докога ли и в кой точно момент нещата се влошават и тръгват в друга посока, различна и нежелана. Сякаш съдбата слага точка и казва:,, До тука беше така ,а оттук на татък ще бъде иначе,,. И то става, и къде е причината, и защо? Как е възможно и по какви правила нещата се обръщат наопаки, като обърнат каскет с хастара навън?
В един ден, чужд и различен, сив или по-скоро черен всичко между двамата рухва и се появява пропаст, която расте бавно, но сигурно и която не може да бъде запълнена с нищо. Сякаш нещо се счупва и кой може да пие от счупен съд? Дали не е любовта? И къде е грешката, къде е причината? В единият или в другият или в двамата по равно? И тогава животът става неузнаваем, променен. Най-напред спират двамата да спят в едно легло. Спират да си поделят постелята и мъжът отива на дивана в хола или в другата свободна стая, ако има такава изобщо. За него било по-удобно, до късно гледал телевизия. А тя остава с децата сякаш те са отделно вече от неговият живот и вече не си делят много неща. Изрази като:,, Това е моята хавлия!,, или ,,Не ми яж от салатата и не ми пий от чашата!,, Сякаш са изрази дошли от другаде от непонятно място. Спират да харесват една и съща музика:,, Няма ли нещо по-интересно?,, и той превключва бързо програмата без да пита жена си дали иска или не. И не гледат вече едни и същи филми и не ги коментират, а мачовете и екшъните стават по-интересни от досега гледаните програми. Не намират време и за гледане на филми в киносалоните или на постановка в театрите:,, Много скъпо станало всичко! А и дават все едни и същи неща,, ще каже той с досада, тоест нищо ново и интересно. Мъжът започва да закъснява. Отначало по-рядко,после по-често и по-често. Един ден имало събрание, в друг ден изпращали колега в пенсия, или пък играли карти след работа, или ходили всички колеги групово на мач. Дивана става по-удобен и предпочитан, никой не вижда кога той се прибира и никой не му прави забележка с въпроса:,,Защо закъсня?,, Отваря хладилника и намира нещо за ядене, различно от сготвеното- то не било хубаво! Бутилките с бира стават повече от другите продукти в хладилника. Намира се и изстудена ракия, днес двеста грама, утре половинка, а виж други ден и литър:,, Просто така за отпускане от напрежението от деня,,ще каже той. Вече не се хранят заедно,а всеки по различно време, даже и масата за хранене вече не си я споделят . А жената обсебена от грижи по децата и по къщата постепенно занемарява себе си. На него вече му се вижда грозна и надебеляла. Естествено, минали са достатъчно години от първата им среща. И тя вижда това, но не намира време за себе си от грижи и от умора. Освен домашните задължения тя тича и на работа,която я и осигури прилична пенсия я не,въпреки трудовит си стаж и получното образование.
Изведнъж мъжът намира, че колежката от съседната стая на кантората, учереждението или кабинета изглежда толкова рзалична от жена му в къщи , че на него му минава беглата мисъл за покана ,,на по кафе,,някъде навън. Закъсненията стават практика. Жената престава да му обръща внимание, но установява своето изтиване към него:,, Не е вече същият, кое го промени? Работата? Приятелите или нещо друго?,, а за тези въпроси тя не намира отговр и продължава с грижите си за дома и семейството, макар че без мъж семейство вече няма.
Един ден той се връща пиян до такава степен, че нито знае, нито разбира какво прави. Решава, че най-близките му хора, жена му и децата му не го разбират, самно пари искат, а той видиш ли ,,Като пчеличка събирал,, а те-децата и жена му, като хала разпилявали всичко. Докато един ден той решава , че е ,,тарторът,, на дома и гони жена му и децата му да си ходят при бабите и дядовците и туй то! И така ден, два, месеци.
И после идва най-страшното-разводът, черният период в едно семейство. Без любов, без разбирателство отчуждени завинаги , раздялата се явява като спасителен пояс в океана от грижи и проблеми, които не водят до никъде. Изведнъж материалните придобивки взимат най-важното и най-първото място в един разпшадащ се брак. Кой ще вземе леката кола? Кой какви сервизи е бил донесъл и от къде? Кой е твоят чеиз и какво са дали ,,нашите,, или ,,вашите,,. Кой е дал повече и кой по-малко? На кого ще остане апартамента, ами мебелите? Какво ще правиме с телевизора,ами с халдилника? И се започва една-това на тебе това на мене до безкрай! Както го е казал народа:,, Дай си ми куклите,на ти парцалите!,,
Най-накрая съдът решава- децата при майката, а мъжът напуска общото им жилище! Кратко и ясно! А какви последици има всичкото това върху живота на децата в бъдеще е последното нещо което се мисли в момента на раздялата.
А беше казано:,,За това човек ще остви и баща и майка,и ще се прилепят един към друг и двамата ще бъдат една плът,,Думи изказни от свешеника в деня на венчавката,но кой се сеща сега за тях?
***
От шест милиарда,от тъмни и бели,от монглоидни и негроидни,от руси и черни от светлооки или тъмнооки,от добри или лоши,от умни или по- умни,от красиви или по-красиви живота ни предлага само един.Другото е ирония на съдбата.
Вълнообразно
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол
