Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2020 09:25 - Избор
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.09.2020 11:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Човек не си взема котка от друго село, още по-малко жена от друга държава-каза една възрастна жена на сина си, който беше намерил чужденка с която искаше да се задоми. 
А той синът не беше случаен човек, а беше преподавател в едно висше учебно заведение и смяташе скоро да става доцент, а по-късно и професор. И поради тази причина той след сватбата си с чужденката остана в родината си, а младата жена се върна в своята си страна. Тя там роди и децата им, тъй като той отиваше при жена си само през ваканциите на университета, било то летните или зимните. Мъжът не искаше да напуска работата си и да замине в чуждата държава, за да работи каквото и да е само и само да бъде по близко до жена си. Той беше се устроил доста добре в професионално отношение и не искаше да губи това, което беше вече постигнал. Дали защото искаше да угоди на родителите си, които се страхуваха, че като замине синът им на далеко , те ще останат сами и нямаше да има кой да се грижи за тях когато остареят до толкова , че да имат ежедневна нужда от помощ. А може би причините бяха съвсем други и различни?
Всъщност майката беше много права, но само и единствено в едно отношение, а то беше, че когато хората живеят на едно място, като съседи в едно село, то те се познават до толкова добре, защото така да се каже животът им протича пред погледите на съселяните. Познават се майката и бащата, братята и сестрите  на момата или момъка, които си бяха харесали или щяха да си харесат. Знаеше се, ако не всичко то почти всичко за характерите на въпросните хора, за това дали бяха грамотни и учени хора или не, за техните привички и навици, за техните качества и недостатъци. Така, че никой не можеше да бъде излъган в нищо. А когато се вземе мома или момък от друго село, то тези неща не можеха да бъдат разбрани и наблюдавани от иначе възпитаните, но любопитни хора. Но когато селата са по-близки пак можеше нещо да се научи от дума на дума за някого или за нещо.А когато момата или момъкът са от големият град или от друга държава то нищо, абсолютно нищо не можеше да се знае предварително за тях, следователно не може и да бъде и избегнато. Така може би разсъждаваха единствено и само селските хорица, които искаха да научат всичко възможно било за бъдещата снаха или бъдещият зет. Научаваще  се от кой род са, имат ли богатство, каква е къщата, здрави ли са , с какво се занимават, как е протичал животът им и така нататък и така нататък. Все неща, които не са маловажни и не са за пренебрегване. Опасното обаче в тази история е това, че в едно село може да се окажат младата жена и младият мъж много далечни роднини, някакви си братовчеди незнам кои си поред, което само по себе си е опасно, защото могат да се унаследят някакви генетични болести и да се преповторят в потомството. Нека да  си спомним ученото по история за кралете и кралиците, царете и цариците и всякакви други благородни господа с благородни титли и с огромни богатства , които се женеха помежду си, като първи братовчеди или даже брат и сестра, с единствената цел да запазят богатствата си пренебрегвайки генетичните заболявания и заплащайки за своето богатство с най-ценното- здравето на своето потомство. И така...  

***  

Аз учех прогимназия в едно от най- елитните училища в столицата, като в него се обучаваха деца на известни личности, артисти, певци, дипломати или казано по-кратко децата на цветът на нацията. Аз бях така да  се каже едно дете на по-скромни родители, които работеха, като служители на държавата с професия която едва ли не, охраняваше този тъй наречен обществен цвят. Имах възможността по отблизо да  наблюдавам тези наследници, като мои съученици и разбира се да откривам разликите в дрехите с които се обличаха, чантите които носеха, а и учебните аксесоари с които си служеха съвсем старателно. И защо ли в един момент замечтах, ако не аз то поне децата ми да имат подобни дрехи, чанти и аксесоари. И така замечтах да се омъжа за чужденец. Е, разбира се това щеше да е доста трудно, като се имаше напредвид професията на моите родители, а и времето в което живеехме, беше доста по -различно от днешното. А именно можех да се омъжа за чужденец само от източната страна на Стената, която разделяше двата свята на Източен и Западен, и то доста успешно, като се има на предвид силната охрана на границите.
И така в моите петнадесет години се запознах с едно момче, което беше от смесен брак, а именно майка му беше българка ,а баща му чужденец и си мислех, че може би наистина ще осъществя мечтите си.  Измина се доста време, но най-накрая нищо не се получи между нас двамата , в смисъл такъв, че той замина за една доста по-далечна страна и не ми предложи да замина  с него и  аз си останах тук.
Не след известно време имах възможността да посетя две различни държави от източната страна на Стената, но и там не ми се усмихна късмета, но ако майка ми не беше прибързала с решението си непременно да ме задоми за един мъж също такъв служител ,като тях- моите родители- то напълно спокойно щях да дочакам края на осемдесетте години на миналият век и тогава , наистина можеше да ме споходи късмета, не само от източната , но и от западната страна на Стената, защото стена вече нямаше.
Няма да забравя когато майка ми и баща ми не ме разбираха и гледаха на моите мечти малко странно и с усмивка на уста. Те си мислеха ,че непременно трябва да остана тук където съм родена и да не мисля за далечни страни, чужди народи и други различни от нас култури. Това е така, защото те не бяха в главата ми и не знаеха моите мисли и моите планове за бъдещето.
А си мисля, че не беше лишено от логика и си имаше своят смисъл и значение. А то беше следното: Да имаш двама различни родители и да си представим, че единият родител е светъл и кожата му е бяла и по-бяла, и от първи сняг, с руси коси като цвета на Слънцето и със сини като небе очи, а другият родител е с по-тъмна кожа, с черни като абанос коси и черни като въглени очи, какво дете би се получило от тяхното физическо сливане? А аз си мисля, че би излязло едно наистина красиво дете преповтаряйки чертите на майка си и баща си. Другото предимство е, че детето би знаело и двата езика на родителите си, защото те ще са му родни, а и какъв пропуск е, ако детето не знае тези езици, а учи и говори на друг, ако живее семейството в друга държава. Какво вплитане на две култури, обичаи, песни, приказки, мъдрости, гатанки и ред други неща които биха обогатили двойно подрастващото дете, и колко жалко ще е, ако този наследник на родителите си не се интересува от цялото това богатство, което притежава без да го осъзнава напълно. 
И тъй като мен не ме споходи това щастие, аз започнах да завиждам благородно, на всички осъществили по погрещка или не моите мечти ,а не техните собствени, а може да е точно обратното. И така имам близки, познати и не чак до там близки и познати, които бяха със смесени бракове и разбира се си живееха прекрасно слели два народа и две култури в едно. И както беше казал един мой много добър познат, че ,,Красотата се състои в разнообразието.,, Тоест при смесването на различни гени се получава нещо трето което има своят чар. Има разбира се и някои хора от различни народи живеещи в дадена страна, различна от тяхната родина и те живееха в затворени групи и не допускаха така да се каже друга кръв да се смесва с тяхната и да я разводнява.Дали защото искаха да останат гените им абсолютно чисти и да нямат нищо общо с други гени от други народности?  

***   

В кафенето на един културен институт имаше доста хора, които си бяха поръчали по нещо и седяха пред масите с чаши с кафе или безалкохолно и си говореха. Чуваше се чужда реч, което беше така да се каже абсолютно естествено щом културният институт предлагаше тези условия при които човек можеше да се запознае с някой чужденец от съответната държава. Аз влязох и се огледах наоколо търсейки празно място, където да бъда сама и да си изпия кафето на спокойствие, но съдбата беше решила друго. Както си седях по едно време до мен се доближи един мъж на средна възраст и ме заговори на неговият си език, защото явно смятъше,че щом съм в това кафене в този културен институт логично е да знам езика. Разбира се аз му отговорих и той реши, че може да седне на масата без да бъде поканен:
-Защо изоставяте дамите на вашата маса ?-попитах аз на съответният език.
-О,- възкликна мъжа- те не са ми никакви, а и взе да ми става скучно в тяхната компания.
-Така ли?-попитах аз-Но все пак не е много възпитано да ги изоставяте.
А те двете дами не бяха особенно учудени от постъпката на кавалера им и си останаха да седят на тяхната си маса.
-Бихте ли ми помогнали да намеря едно малко магазинче, което се дава под наем, защото съм решил да отворя един бизнес и ми трябва помещение?
-Щом искате ще ви помогна в търсенето- отговорих аз и станах от стола и се заобличах с връхната си дреха.
Не след дълго време ние двамата-аз и новият ми познат- излязохме от културният институт и се запътихме към местата, където можеше да дават помещения под наем. Обиколихме наоколо, но нищо подходящо не се намери. Тъй като беше станало вече време за обяд въпросният господин ме покани да обядваме заедно в едно наистина добро заведение.
От дума на дума той започна да ми разказва за себе си, как бил разведен с два големи сина, които останали при майката и как той бъдещият бизнесмен решил да дойде в нашата страна и да си опита късмета. Така ние започнахме да се срещаме всеки ден на обяд ту в едно заведение ту в друго. Но никога не ми дойде наум, че може би това беше човека, когото съдбата ми предлага, за да осъществя моята мечта от моминските ми години. Всъщност той не беше кой знае какъв красавец, беше и по-голям от мене със седем години и не си го представях, че може би това е моят шанс.
Намерихме фирма, която вместо нас да търси подходящо помещение за търговска дейност ,а и квартира за чужденеца. Измна се доста време може би месец, но аз нито се влюбих в този господин, нито имах някакви по-сериозни намерения спрямо него. Дали защото в главата ми беше все още онзи мъж в когото бях влюбена повече от година и неговият образ не можеше да бъде заличен и заменен с този образ на новият ми познат? Дали защото се надявах, че ще дойде някой ден в който ние рано или късно ще бъдем заедно, аз и любимият ми или ...?
Един ден новият ми познат реши да замине за неговата си страна , за да удеди едно-друго по повод създаването на фирмата му. Така изминаха няколко дни , може би седмица или две, но когато ми звънна по телефона аз просто му затворих, без да кажа и дума. Пред очите ми непрекъснато беше онзи когото обичах и не можеше да бъде заменен от друг, макар че той не ми предложи никога, нищо.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485706
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол