Постинг
29.01.2020 10:26 -
Минус
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 817 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2020 11:30
Прочетен: 817 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 29.01.2020 11:30
Пред кабинета на невролога имаше прекалено много хора и младата жена, която нямаше и тридесет години предпочете да отиде пред кабинета на психиатъра,защото пред него нямаше никой. Тя почука плахо и когато чу поканата на лекаря отвътре отвори с трепереща ръка вратата.
- Заповядайте, влезте и седнете на кушетката моля!-това бяха думите на един не много възрастен мъж облечен в бяла престилка, а с нея странно защо, но на жената и заприлича на гълъб кацнал на прозорец и гледащ любопитно какво се случва наоколо. Наистина доста едър гълъб.
- С какво мога да ви бъда полезен? - попита той.
Младата жена отначало се разплака и се опитваше всячески да не си размаже грима, започна да трепти с мигли очаквайки от това сълзите и да се изпарят от само себе си. С леко движение на ръката тя забърса единствено външните ъгли на очите си с много малка бяла кърпичка по която останаха малки черни следи.
- И все пак ще ми кажете ли нещо или само ще мълчим и ще плачем ?-опита се да бъде по възможност много любезен Белият Гълъб.
- Той не ме обича.- най-накрая продума много тихо младата жена.
- Кой е той?- опита се да изясни лекарят.
- Ами той, мъжът ми.- най накрая с много усилие на волята си каза младата жена.
- А как разбрахте това? Той ли ви каза?- продължи да пита лекарят.
- Не, той не ми казва нищо, но аз го разбрах.
- И?
- Ами, той ми изневерява с други жени, не се прибира по цели нощи, а когато се прибере е пиян и с него човек не може да се разбере по никакъв начин.
- А вие обичате ли го?
- Да, обичам го, той е първият мъж в живота ми, а от него имам и дете на пет години.
- И това, че ви пренебрегва и търси други жени ви прави тъжна?-продължи упорито да разпитва лекарят , не само че това му беше професията да разпитва и да си разяснява нещата и по този начин да определи има ли болест човекът пред него или няма.
- Да!-кратко и лаконично отговори младата жена.
- Добре, искате ли да направим следното,- каза психиатъра и извади от шкафа на бюрото си един бял лист и химикалка- хайде сега на този бял лист ще смятаме нещата от живота като плюсове и минуси. Разграфяваме белият лист на две части- лява и дясна, като в лявата част ще пишем минусите, а в дясната плюсовете. И така, имаш ли родители?
- Да!-отвърна жената.
- Ето един плюс, а имаш ли братя и сестри?
- Да!
-Чудесно още един плюс, а имаш ли работа?
- Да!
- Ето още един плюс, и дете имаш, още един плюс!
И така се наредиха множество плюсове от дясната страна на листа, почти изпълнили графата до долу.
-А какво нямаш? Нямаш единствено и само обичащ те съпруг. Искам да ти кажа, че ти си повече от щастлива. -констатира лекарят и продължи -Има хора, които само с един плюс се опитват да живеят , а ти само с един минус си се отчаяла.- Направи заключението си психиатъра.-Сега ти давам почивка с карта за санаториум и когато се върнеш искам да ми кажеш как си изкарала там.
Младата жена стана от мястото си благодари на лекаря и затвори вратата след себе си.
Когато тя отиде в санаториума това което виждаше около себе си я втрещи още повече. Напълно непознати мъже и жени дошли да се лекуват на това прекрасно място обградено наоколо от планини богати с различни видове дървета и храсти, и всичко ухаеше на зеленина, смоли и влажни треви, се държаха за ръце като че ли се познаваха от детинство. И не само това, жената ги виждаше как тези хора се гушкат и целуват сякаш бяха не големи и зрели хора, а младежи в онази необуздана възраст в която всичко им се виждаше лесно и приятно. Тогава тя побърза отново да отиде при психиатъра преди още да е изтекла картата и за санаториума.
- Какво има сега?- попита учуден лекаря.
- Ами това е ненормално- каза младата жена и разказа какво беше видяла там.
- Виж какво ще ти кажа, това е животът, тези хора са отишли да се лекуват там и ако те не преодолеят проблема си, никога няма да оздравеят и никога няма да се върнат в обществото. За това хващай се и ти за ръката на някой и да си се оправила за един месец и да дойдеш да ми кажеш дали си преодоляла минуса си.
***
От тази случка са минали много години, младата жена намери подходящ мъж в живота си с който изживя близо половин век в семейно разбирателство и уважение, а първата и любов остана като лош спомен към който тя не искаше да се връща никога повече.
- Заповядайте, влезте и седнете на кушетката моля!-това бяха думите на един не много възрастен мъж облечен в бяла престилка, а с нея странно защо, но на жената и заприлича на гълъб кацнал на прозорец и гледащ любопитно какво се случва наоколо. Наистина доста едър гълъб.
- С какво мога да ви бъда полезен? - попита той.
Младата жена отначало се разплака и се опитваше всячески да не си размаже грима, започна да трепти с мигли очаквайки от това сълзите и да се изпарят от само себе си. С леко движение на ръката тя забърса единствено външните ъгли на очите си с много малка бяла кърпичка по която останаха малки черни следи.
- И все пак ще ми кажете ли нещо или само ще мълчим и ще плачем ?-опита се да бъде по възможност много любезен Белият Гълъб.
- Той не ме обича.- най-накрая продума много тихо младата жена.
- Кой е той?- опита се да изясни лекарят.
- Ами той, мъжът ми.- най накрая с много усилие на волята си каза младата жена.
- А как разбрахте това? Той ли ви каза?- продължи да пита лекарят.
- Не, той не ми казва нищо, но аз го разбрах.
- И?
- Ами, той ми изневерява с други жени, не се прибира по цели нощи, а когато се прибере е пиян и с него човек не може да се разбере по никакъв начин.
- А вие обичате ли го?
- Да, обичам го, той е първият мъж в живота ми, а от него имам и дете на пет години.
- И това, че ви пренебрегва и търси други жени ви прави тъжна?-продължи упорито да разпитва лекарят , не само че това му беше професията да разпитва и да си разяснява нещата и по този начин да определи има ли болест човекът пред него или няма.
- Да!-кратко и лаконично отговори младата жена.
- Добре, искате ли да направим следното,- каза психиатъра и извади от шкафа на бюрото си един бял лист и химикалка- хайде сега на този бял лист ще смятаме нещата от живота като плюсове и минуси. Разграфяваме белият лист на две части- лява и дясна, като в лявата част ще пишем минусите, а в дясната плюсовете. И така, имаш ли родители?
- Да!-отвърна жената.
- Ето един плюс, а имаш ли братя и сестри?
- Да!
-Чудесно още един плюс, а имаш ли работа?
- Да!
- Ето още един плюс, и дете имаш, още един плюс!
И така се наредиха множество плюсове от дясната страна на листа, почти изпълнили графата до долу.
-А какво нямаш? Нямаш единствено и само обичащ те съпруг. Искам да ти кажа, че ти си повече от щастлива. -констатира лекарят и продължи -Има хора, които само с един плюс се опитват да живеят , а ти само с един минус си се отчаяла.- Направи заключението си психиатъра.-Сега ти давам почивка с карта за санаториум и когато се върнеш искам да ми кажеш как си изкарала там.
Младата жена стана от мястото си благодари на лекаря и затвори вратата след себе си.
Когато тя отиде в санаториума това което виждаше около себе си я втрещи още повече. Напълно непознати мъже и жени дошли да се лекуват на това прекрасно място обградено наоколо от планини богати с различни видове дървета и храсти, и всичко ухаеше на зеленина, смоли и влажни треви, се държаха за ръце като че ли се познаваха от детинство. И не само това, жената ги виждаше как тези хора се гушкат и целуват сякаш бяха не големи и зрели хора, а младежи в онази необуздана възраст в която всичко им се виждаше лесно и приятно. Тогава тя побърза отново да отиде при психиатъра преди още да е изтекла картата и за санаториума.
- Какво има сега?- попита учуден лекаря.
- Ами това е ненормално- каза младата жена и разказа какво беше видяла там.
- Виж какво ще ти кажа, това е животът, тези хора са отишли да се лекуват там и ако те не преодолеят проблема си, никога няма да оздравеят и никога няма да се върнат в обществото. За това хващай се и ти за ръката на някой и да си се оправила за един месец и да дойдеш да ми кажеш дали си преодоляла минуса си.
***
От тази случка са минали много години, младата жена намери подходящ мъж в живота си с който изживя близо половин век в семейно разбирателство и уважение, а първата и любов остана като лош спомен към който тя не искаше да се връща никога повече.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол