Писмо до МАМА :: Намерени мисли 8

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.01.2019 17:40 - Намерени мисли 8

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:

Събуждам се от глас в главата ми роден
и страх покрива ме открай докрай отново...
И не искам нищо да става зарад мен
желая само за другите да е
за по-добро и за бъдно по-ново...

***

Потъвам в черногледи мисли
и опитвам се във тях да не се удавя,
но пояс някакъв спасителен до мен
не откривам и в угризения, и съмнения
за кой ли път се давя....

***

Защо смъртта е победител, край
над всичко и над всички,
нали си имаме спасител, знай ,
който в отвъдното ни връща всичко....

***

Да знаеш бъдещето е ужасно,
и разбираш,че не можеш нищо да решиш
каквото и да искаш ти да сториш
написаното без да те пита ще се осъществи....

***

И моля БОГ да ми прости
за нелепи мисли и думи нелепи
без повик, без вик дошли,
а те са само в моята глава родени-
убежището мое на размислите ми.....

***

Безсилни сме пред СЪДБАТА
остават единствено молитвите ни,
за да ни избавят от предначертаното
или поне малко да го смекчат...

***

Във мислите ми ураган и буря,
а после дъжд накрая суша...
Питам се кога ще дойдеш изведнъж,
за да сложиш ред и в мене да се вслушаш?

***

Опитвам се да си те представя
и от любов по тебе очите си затвярам...
Ти идваш и усмивка на лицето ти има,
а после като сбъднат стих в душата ми преливаш..

***

Моля те, ела и недей да се страхуваш
ще бъдем като вековен дъб и крехка ела
и двамата в живота груб ,като в гора
ще бъдем вечни, и във вечността ще съществуваме....

***

Аз искам да те опиша с думи,
но ти си толкова друг и различен,
как ще мога в думите да те заключа
щом ти си вятър щумен или буря...

***

Какво да си пожелая аз не знам,
не смея да си пожелавам нищо...
Думите във мен са като водопад
разпръскват се и после нанякъде препускат...

Lina Vira Assa Amy

Нагоре