Постинг
08.01.2019 15:25 -
Национална програма за оцеляване 2 или просто споделени идеи
Статистиката е повече от ужасна. Това което наскоро чух и разбрах, как раждаемостта, и смъртността се сравняват в пъти плюс или в пъти минус с размерите на спортна или концертна зала направо ме ужаси ! И се питам: ,, Къде е решението? И какво може или трябва да се направи, за да се променят нещата в положителна насока?,,Този проблем не е само наш, а и на другите народи, които живеят в развито общество, но при тях нещата са различни, защото към тях отиват нашите сънародници за по-добър живот,и не само те, а и много други от по-бедните страни към по-богати. И това обезкървяване се допълва от хора от други държави, а нас кой ще ни допълни, и от къде? Кой би искал да живее на нашите ширини и с нас да се слее, и да проговори на нашият език, и нашите книги да чете? И питам се :,, Ако ние се стопим напълно, то кой ще чете нашите разкази и стихове, и защо да ги създаваме, ако в нашето далечно утре не остане никой, който четейки да ги разбере ?
И така започнах да мисля, да разсъждавам , но аз не съм политик, а и няма как да бъда, защото не искам да защитавам интересите на политик един, а искам да размишлявам за нашето общо благо на народ един! И ето, аз ще ви разкажа за себе си, за това какво съм мечтала на младини и как съм си представяла нещата около мен, които живот се наричат....
***
Бях много малка, може би на шест, когато в детската градина имахме едно момиченце, което беше от смесен брак. То беше много красиво с прекрасни сини очи и с много светли руси коси, приличаше на ангел бял, сякаш от небето долетял...И после разбрах, че майка му е от Германия, а бащата е българин. И леко завиждах на това дете , не , за красотата му не , а по-скоро за това което имаше то, което ние не можехме да имаме. Например красиви играчки, и още по-красиви дрехи...А после когато двете учихме в едно училище в един клас видях и друго, тя имаше много цветни фулмастери, цяла палитра с тридесет и шест цвята, а моите бяха само четири: кафяв, черен, зелен и червен. Не се продаваха по книжарниците други цветове и аз замечтах някой ден, и моите деца да имат такива фулмастери , и замечтах да се омъжа за чужденец. На някой може да му се струва смешно това, но по онова време не беше никак смешно, а беше реалността. Когато пораснах малко повече и бях в осми клас при нас в нашето училище учеха деца на дипломати, артисти, музиканти, певци, художници, защото нашето училище беше най-елитното в цялата столица. И замечтах да се омъжа за дипломат, но...
И тогава разказвайки на моите родители какво виждам в училище и за какво мечтая, те не са ме разбирали изобщо, и на моите думи са се искрено смели...Знаех, че да мисля за запад отвъд ,,стената,, е невъзможно, даже абсурдно, защото по онова време да мислиш за запад е лошо и недопустимо...И знаех, че ако искам да изпълня мечтата си , трябва да се ориентирам на изток, и за изтока да мисля, и мечтая. И така толкова на изток отидох, чак на другият край на света към Тихият океан , но в пределите на ,,огромната страна,, и намерих адрес и писах на който, и да е там, и ми се отговори, и получих писмо, и снимка, а на нея видях едно прекрасно момче с черни като абанос коси, с бяло като сняг лице, и с дръпнати очи, приличаше на азиатец. А аз още от преди харесвах азиатските черти...Но уви , спряхме да си пишем и мечтата ми така не се осъществи...
Защо ви разказвам това ли, ами не знам, може би търся отговори на това, какво трябва да се промени към по-добро, и дали това е по-доброто за нас , но кой ли знае ....
***
И така , имам една приятелка, която е осъществила моята мечта, и се е омъжила, и е родила три деца, но съдбата не е била към нея благосклонна и милостива, а са принудили съпругът и да замине, не за кратко, а завинаги...И тя ми казва :,, Когато видя самолет над мен да лети, мисля си за него, за щастливите ни дни и очите ми се пълнят със сълзи...,, За съжаление, тя сама отглежда и трите си деца, без подкрепа на съпруг, защото видите ли не бил от нас той ,а бил друг... По онова време нещата бяха такива и кой може да ги съди, освен да останеш примирен, и от съдбата коварна, и жестока наранен, и огорчен...А можех и аз да съм на нейно място, и много други, които може би са, и били...
***
Но по същество: 1. Който иска да дойде да живее на нашите ширини да му се даде пълно право това да осъществи, но с условие да остане при нас до старини, а не щом паспорт получи да отлети към други северни страни.... 2.Който иска да дойде да живее при нас, езика трябва да научи и независимо от възрастта, за образование възможност трябва да получи и професия да има ,за да се слее с обществото, и шанс за прогрес да има... 3. Който иска брак да сключи с нашите мъже и жени, да му се разреши, без някакви задръжки, и мечтата му при нас да остане, и с нашият народ да се слее и съедини да се осъществи... 4.Жените раждайки дете да им се плаща минималната заплата, докато детето расте, докато навърши седем години поне ,и училище започне, и самостоятелно то да е... А ако жената роди две, това да продължи и тя стимулирана от това, може да роди и повече ,дори три...И ако сметката е проста, ако ражда през седем години, ако в началото била е на двадесет, то на двадесет и седем ражда второто, а на тридесет и четири третото роди, то на четиридесет и една все едно е имала трудов стаж двадесет и една години, но до пенсия има поне още двадесет, а първото и дете ще е на двадесет и една години, и ако то се омъжи или ожени и роди, но работи нещо добре платено, то бабата може дори и на четиридесет и една, внучето да гледа, пак по същата схема да и се плаща заплата, и така докато отгледа всички внуци и пенсия за нейният нелек труд от държавата не получи... И блазе на тия, които са решили повече от три деца да имат.... 5.Но ако жената стоейки вкъщи и гледайки децата, но иска пак да е полезна, и на обществото да дава, и да се раздава, то да и се разреши надомна работа, която вкъщи върши се и да има предимство в това, и да и се заплаща с договор реален, носещ пенсия след време, и тя да не чувства бъдещето без пенсия ,като бреме...Но ако иска тя да учи дистанционно, право и предимство за това да получи, и така след дългът родителски изпълнен, да се слее с обществото, и полезна да се чувства пак след време... 6.А що се отнася за нашите събратя, които още щом са разбрали, че са вече плодородни, но без възраст за зрялост, която отговорности понася, трябва да им се говори, че майчинството ,не е само плодовитост, а и отговорност за това, как и какви ще растат децата или мерки по закон да има, за да се разбере, че дете не може дете да ражда, когато организма му все още расте, а той поне до осемнадесет трябва да израсте... 7.Оплакваме се за тези наши събратя, че само раждат и друго не могат да сътворят, и бреме са за обществото ни са за пореден път, но питам се кой при тях отиде, и кой им обясни, и всичко им разясни, и че преди всичко трябва да се учи, а след това семейство, брак и така нататък. И не е ли по-добре програма да се създаде, и всички до петдесетте да учат вечерно, а после кой каквото реши, дали нагоре да продължи, но занаят някакъв да получи, и полезен да се чувства, и оценен, а не отритнат и подигран , и захвърлен, като ненужна вещ, но все пак, човек е...И тези събратя които вече в обществото са се утвърдили, били певци или музиканти да отидат сред своите, и да им говорят, и да ги подпомагат, кой с каквото може и тогава по-леко ще е на страната, защото ще вижда на утвърдените усърдието и похвата...
***
Та това са скромни размисли на човек, който не му е все едно, какво тук ще се случи и му е мъчно за нещата, които вижда, и за резултата от демографската криза...И решение иска някакво да даде,но не като политик ,а като писател, който мечтае, за по-доброто на народа и обществото...
И така започнах да мисля, да разсъждавам , но аз не съм политик, а и няма как да бъда, защото не искам да защитавам интересите на политик един, а искам да размишлявам за нашето общо благо на народ един! И ето, аз ще ви разкажа за себе си, за това какво съм мечтала на младини и как съм си представяла нещата около мен, които живот се наричат....
***
Бях много малка, може би на шест, когато в детската градина имахме едно момиченце, което беше от смесен брак. То беше много красиво с прекрасни сини очи и с много светли руси коси, приличаше на ангел бял, сякаш от небето долетял...И после разбрах, че майка му е от Германия, а бащата е българин. И леко завиждах на това дете , не , за красотата му не , а по-скоро за това което имаше то, което ние не можехме да имаме. Например красиви играчки, и още по-красиви дрехи...А после когато двете учихме в едно училище в един клас видях и друго, тя имаше много цветни фулмастери, цяла палитра с тридесет и шест цвята, а моите бяха само четири: кафяв, черен, зелен и червен. Не се продаваха по книжарниците други цветове и аз замечтах някой ден, и моите деца да имат такива фулмастери , и замечтах да се омъжа за чужденец. На някой може да му се струва смешно това, но по онова време не беше никак смешно, а беше реалността. Когато пораснах малко повече и бях в осми клас при нас в нашето училище учеха деца на дипломати, артисти, музиканти, певци, художници, защото нашето училище беше най-елитното в цялата столица. И замечтах да се омъжа за дипломат, но...
И тогава разказвайки на моите родители какво виждам в училище и за какво мечтая, те не са ме разбирали изобщо, и на моите думи са се искрено смели...Знаех, че да мисля за запад отвъд ,,стената,, е невъзможно, даже абсурдно, защото по онова време да мислиш за запад е лошо и недопустимо...И знаех, че ако искам да изпълня мечтата си , трябва да се ориентирам на изток, и за изтока да мисля, и мечтая. И така толкова на изток отидох, чак на другият край на света към Тихият океан , но в пределите на ,,огромната страна,, и намерих адрес и писах на който, и да е там, и ми се отговори, и получих писмо, и снимка, а на нея видях едно прекрасно момче с черни като абанос коси, с бяло като сняг лице, и с дръпнати очи, приличаше на азиатец. А аз още от преди харесвах азиатските черти...Но уви , спряхме да си пишем и мечтата ми така не се осъществи...
Защо ви разказвам това ли, ами не знам, може би търся отговори на това, какво трябва да се промени към по-добро, и дали това е по-доброто за нас , но кой ли знае ....
***
И така , имам една приятелка, която е осъществила моята мечта, и се е омъжила, и е родила три деца, но съдбата не е била към нея благосклонна и милостива, а са принудили съпругът и да замине, не за кратко, а завинаги...И тя ми казва :,, Когато видя самолет над мен да лети, мисля си за него, за щастливите ни дни и очите ми се пълнят със сълзи...,, За съжаление, тя сама отглежда и трите си деца, без подкрепа на съпруг, защото видите ли не бил от нас той ,а бил друг... По онова време нещата бяха такива и кой може да ги съди, освен да останеш примирен, и от съдбата коварна, и жестока наранен, и огорчен...А можех и аз да съм на нейно място, и много други, които може би са, и били...
***
Но по същество: 1. Който иска да дойде да живее на нашите ширини да му се даде пълно право това да осъществи, но с условие да остане при нас до старини, а не щом паспорт получи да отлети към други северни страни.... 2.Който иска да дойде да живее при нас, езика трябва да научи и независимо от възрастта, за образование възможност трябва да получи и професия да има ,за да се слее с обществото, и шанс за прогрес да има... 3. Който иска брак да сключи с нашите мъже и жени, да му се разреши, без някакви задръжки, и мечтата му при нас да остане, и с нашият народ да се слее и съедини да се осъществи... 4.Жените раждайки дете да им се плаща минималната заплата, докато детето расте, докато навърши седем години поне ,и училище започне, и самостоятелно то да е... А ако жената роди две, това да продължи и тя стимулирана от това, може да роди и повече ,дори три...И ако сметката е проста, ако ражда през седем години, ако в началото била е на двадесет, то на двадесет и седем ражда второто, а на тридесет и четири третото роди, то на четиридесет и една все едно е имала трудов стаж двадесет и една години, но до пенсия има поне още двадесет, а първото и дете ще е на двадесет и една години, и ако то се омъжи или ожени и роди, но работи нещо добре платено, то бабата може дори и на четиридесет и една, внучето да гледа, пак по същата схема да и се плаща заплата, и така докато отгледа всички внуци и пенсия за нейният нелек труд от държавата не получи... И блазе на тия, които са решили повече от три деца да имат.... 5.Но ако жената стоейки вкъщи и гледайки децата, но иска пак да е полезна, и на обществото да дава, и да се раздава, то да и се разреши надомна работа, която вкъщи върши се и да има предимство в това, и да и се заплаща с договор реален, носещ пенсия след време, и тя да не чувства бъдещето без пенсия ,като бреме...Но ако иска тя да учи дистанционно, право и предимство за това да получи, и така след дългът родителски изпълнен, да се слее с обществото, и полезна да се чувства пак след време... 6.А що се отнася за нашите събратя, които още щом са разбрали, че са вече плодородни, но без възраст за зрялост, която отговорности понася, трябва да им се говори, че майчинството ,не е само плодовитост, а и отговорност за това, как и какви ще растат децата или мерки по закон да има, за да се разбере, че дете не може дете да ражда, когато организма му все още расте, а той поне до осемнадесет трябва да израсте... 7.Оплакваме се за тези наши събратя, че само раждат и друго не могат да сътворят, и бреме са за обществото ни са за пореден път, но питам се кой при тях отиде, и кой им обясни, и всичко им разясни, и че преди всичко трябва да се учи, а след това семейство, брак и така нататък. И не е ли по-добре програма да се създаде, и всички до петдесетте да учат вечерно, а после кой каквото реши, дали нагоре да продължи, но занаят някакъв да получи, и полезен да се чувства, и оценен, а не отритнат и подигран , и захвърлен, като ненужна вещ, но все пак, човек е...И тези събратя които вече в обществото са се утвърдили, били певци или музиканти да отидат сред своите, и да им говорят, и да ги подпомагат, кой с каквото може и тогава по-леко ще е на страната, защото ще вижда на утвърдените усърдието и похвата...
***
Та това са скромни размисли на човек, който не му е все едно, какво тук ще се случи и му е мъчно за нещата, които вижда, и за резултата от демографската криза...И решение иска някакво да даде,но не като политик ,а като писател, който мечтае, за по-доброто на народа и обществото...
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 608
Блогрол
