Писмо до МАМА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.01.2019 15:35 - Ресурс

Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той

Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове:

Един човечец на преклонна възраст подкрепян от сравнително млад мъж навярно негов внук трябваше днес да мине на преглед в познатата му болница почти от деня на откриването и , когато същият този човек беше участвал в построяването на сградата в младежките си години. Изхабеното му тяло едва се движеше и когато стигнаха до регистратурата той положи тялото си тежко върху изтърканите столове, а внукът му застана пред гишето и зачака реда си. Беше още много рано, но по-добре да се отиде по-рано от работното време на регистратурата отколкото да се чака незнайно колко, за да бъде регистриран човекът, а видимо наистина той нямаше кой знае колко останало време от живота си и можеше всеки един момент да се окаже последен. Откъм външната врата към болницата много бързо премина един мъж толкова забързан и запъхтян, че нямаше време да се огледа наоколо, и с бързи, и големи крачки влезе навътре не ходейки, а направо едва ли не тичайки. Стареца се загледа в преминаващият мъж по-скоро от изненада отколкото от любопитство. Не след дълго същият този мъж вече облякъл бяла престилка с кофа и метла в ръце започна бързо-бързо да мете и мие коридора ,като започваше откъм външната врата, и постепенно преминаваше по коридора видимо силно притеснен, сякаш бързаше да свърши работата си колкото се може по-скоро, като че ли го чакаха или влак за тръгване, или самолет за излитане. Възрастният мъж седящ на избелело-червените столове имащи вид на извадени от някой стар и фалирал отдавна киносалон , огледа мъжът в бялата престилка. Той беше може би на възраст между четиридесет и петдесет години със силно оредяла коса, но доста пъргав в движенията си. По лицето му се стичаше пот , но той не обръщаше кой знае какво внимание на това, а беше погълнат от работата си. После по някое време той се изгуби на някъде измил напълно навсякъде и по коридора се разнесе онази задушлива и остра миризма на хлор типична за болничните заведения. Ето че не след дълго същият този човек вече преоблякъл се в друга престилка с бледо син цвят отвори прозорчето на гишето и попита почти учтиво: - Вие за къде сте ? - Ами ние сме за преглед-каза внукът на стареца. -Дайте да видя документите !- и човекът дръпна бързо от ръцете на младежа медицинските формуляри. -Да.-бързо каза регистраторът-а сега отидете пред онзи кабинет в близост до стълбището.-И като излезе едва ли не наполовина от гишето, посочи с химикала с който пишеше в оказаната от него посока. Младият мъж пое дядото под ръка и го замъкна към кабинета, а стареца минавайки покрай гишето попита някак си притеснено: - Извинете, ама вие не бяхте ли човека с кофата и парцала, който миеше одеве тука? А регистратора отвърна: - Не господине, нещо се бъркате-и затвори гишето на регистратурата. Придвижвайки се бавно към кабинета младият мъж и стареца не усетиха как покрай тях премина някой много забързан, който едва не ги бутна по пътя им. Стигнали до въпросният кабинет, младият мъж почука на вратата , а възрастният човек пак седна на тези специални столове и той се почувства, като на представление или по скоро, като на премиера на някакъв неизвестен чуждестранен филм със странно, и неразбираемо съдържание.
-Един момент!-се чу мъжки глас отвътре и не след дълго вратата се отвори, и на прага и се показа незнайно как, и незнайно защо позната физиономия.-Заповядайте, влезте! Възрастният мъж се загледа в лицето на лекаря с учудване и обръщайки се няколко пъти едва едва направи няколко крачки, и седна на кушетката подпомаган от внука си. -Кажете сега какво има?-попита лекарят облечен в светлозелена престилка със стетоскоп на врата си. Младежа започна да обяснява от колко време и какви са оплакванията на дядо му, и залисан в подробностите, не забеляза напрегнатият вид на дядо си. -Хайде сега се съблечете, за да ви прегледам и преслушам! Стареца с мъка свали дрехите си и правеше всичко каквото казваше лекаря, като беше подпомаган, и придържан от внука си. След като всичко свърши лекаря каза: -Ето рецептата, човека е добре и без да се притеснява всичко ще мине благополучно, просто трябва да спазва диета, и режим, за да се нормализират нещата, а сега довиждане! Стареца още по задълбочено се загледа в лицето на лекаря и не се стърпя да го попита: - Извинете докторе, ама вие не бяхте ли одеве на регистратурата и не говорехте ли с внука ми? Лекарят се поизкашля малко странно и отвърна: -Не господине, нещо сте се объркал и още веднъж довиждане!- и отвори вратата на кабинета за да излязат посетителите. Възрастният човек много се беше объркал дали от отговора на лекаря или от нещо друго така и не се разбра. А навън в коридора беше настанало стълпотворение от хора посетили болницата точно в този момент за своите си здравословни проблеми, и имаше посетители от всички възрасти и от всички полове. Стареца дали от шума на тълпата отвън или от нещо друго се почувства, като замаян и реши пак да седне на онези столове в цвят силно захабен.
- Сине-каза стареца на внука си- хайде да отидем да видим директора на болницата, за да му благодаря лично за доброто и навременно обслужване, което получихме от тези учтиви, и разбрани хора отдали се на тази благородна професия. Аз не знам още колко време ми е отредил Бог и не искам да оставам без изказана благодарност, която заслужават тези хора тука. - Дядо, моля ти се, нямаме много време да се мотаем напред или назад, дай да се прибираме, че и други неща имаме да вършим вкъщи. -възпротиви се младият мъж . -А не!-каза дядото-Искам да му кажа на ръководителя на болницата, че навремето аз съм я строил и ще остане и след мен, а той като добър стопанин трябва да я пази, и поддържа. Не можейки да излезе на глава с дядо си младият мъж се съгласи и с бавни стъпки двамата се запътиха към административният коридор на болницата. На вратата на директорският кабинет пишеше името на директора, работното му време и времето за външни посетители. Наистина бяха уцелили момента на прием на външни посетители и когато почукаха на вратата отвътре се чу мъжки глас: -Да! Когато вратата се отвори пред тях зад бюрото си седеше един мъж облечен с костюм в черен цвят с бяла риза и тъмно синя вратовръзка, а в джобчето на сакото му имаше кърпа сгъната вежливо, и старателно със същият цвят както вратовръзката.
-Кажете, какво има?-попита мъжът в костюм. -Ами ние -започна младежът да говори и обясняваше, защо са дошли в този кабинет и какво искат. А стареца се загледа в лицето на директора и изведнъж ни в клин , ни в ръкав каза: -Извинете господине, ама вие не бяхте ли онзи лекар в светлозелена престилка, който ме прегледа преди малко и ми даде рецепта? А директора видимо притеснен отвърна: -Не господине, нещо сте се объркал, моето работно място е тук в този кабинет и не знам нито в кой кабинет сте били, нито кой лекар ви е преглеждал.

***
Дали някой висше стоящ на висок и важен пост ще разбере, че най-големият ресурс са хората и ,че по-важни от тях няма, и не направи ли всичко възможно да ги запази и задържи, те ще бъдат като прелетни птици без полет обратен , летящи само в една единствена посока от нас към по-топлите страни не по географско разположение ,а по-топли по икономически стандарт и няма ли да дойде време един човек да върши повече от две или три неща, но се питам щом ,,една птица пролет не прави,, то един човек може ли всичко наведнъж да свърши?

Нагоре