Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2016 17:35 - Покъщнина
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове:
2



На последният етаж на кооперацията в центъра на града живееше една жена на преклонна възраст. Тя нямаше деца, а и съпругът и беше починал отдавна. В къщата на жената всичко беше подредено, както тя искаше, а това беше така, защото никой не живееше с нея, за да премества или да разхвърля един или друг предмет намиращ се на точно определеното му място набелязано от стопанката.
На гости и идваше една нейна съседка много по млада може би с петнадесет или двадесет години, и почти всеки ден, за да и помага за едно или за друго нещо: или ще и купи хляб или лекарства, или пък нещо съвсем друго, а след това оставаше дълго време при нея , като двете си бъбреха на дълго и на широко за живота или клюкарстваха за съседите си. Педантичността на възрастната жена беше повече от прекалена. Ако случайно се счупеше някоя чаша или се разваляше нещо : било дръжката на вратата или изгаряше реотан на печката, тя бързаше в кратки срокове да поправи нещата. Но тъй като рядко излизаше от къщи тя молеше някой комшия да свърши тази работа. Разбира се съседите не и отказваха, как можеше да се откаже на една самотна старица и всички бяха готови във всеки един момент да бъдат насреща и в нужда.
Апартамента на жената се състоеше от две стаи, малка кухня с малка тераса и малка баня с тоалетна. Още на пръв поглед се разбираше, че домът се поддържа чист въпреки изхабените мебели, пердета и килими, които са се изтъркали от непрекъсната употреба през всичките тези години в които беше живяла старицата със съпруга си. Всичко е било някога чисто ново и навярно много красиво, но както се казва времето не прощава на никого и на нищо. Имаше така да се каже всичко от иглата върху игленика до постелката пред вратата и, и нищо не липсваше. Ако случайно някои и поиска нещо, защото този някой или не си го е купил или го е развалил, но е махнал с ръка и е оставил закупуването на нещото за някой друг път и е позвънил на вратата на старицата и е поискал едно или друго, тя услужваше, но не можеше да си намери вътрешен покой докато предметът и не бъде върнат.
Така се нижеха годините, а те не бяха никак малко, но щом Бог и беше дал достатъчно време възрастната жена трябваше да го изживее.

***

Всеки знае, че на сватбата на младоженците се подаряват различни предмети които да им служат в съвместния живот: кой подарил сервиз за кафе, кой кристални чаши, други пък подаряват спално бельо, трети подаряват килими, възглавници, завивки и какви ли не още неща, за да започнат младите да живеят живота си с всичко необходимо. Е, разбира се не можеше да се подари абсолютно всичко, но и това което им беше дадено също не беше малко. И както се казва човек отива там накъдето го задуха житейският вятър. А вятърът беше задухал младоженците чак на другият край на родината в едно малко селце, което даже не беше обозначено на географската карта. Съпругът работеше, като военен и там където го зовеше дълга там отиваше, а с него и съпругата му, и ако не цялата покъщнина , то поне половината от нея се пренасяше в новият дом. Та нали домът е там където е семейството, а семейство без покъщнина  няма. Младата жена трябваше да подреди спалнята, хола и кухнята така, че да създаде онзи уют който беше необходим, за да се почувствува той още при отравянето на вратата, и се разбираше веднага, че тук има наистина добра домакиня. Стъклените чаши и тези за кафе и чай, бяха подредени в кухненският бял шкаф, който беше с две полици и  се затваряше с две стъкла . Завивките, дрехите и бельото бяха подредени старателно в дрешника, като всеки предмет си знаеше мястото. Красивите пердета с различни шарки и материи закачени на корнизи  над прозорците придаваха невъобразим вид на стаите и кухнята, точно в тон подходящ на обстановката в тях. Ако изникваше нужда от нещо което го нямаше в къщата, то старателната съпруга отиваше до близкият голям град и го купуваше.

***

Старицата на осмият етаж имаше брат, който живееше в чужбина от много време насам, още преди промените настъпили в края на миналият век. Тя не изпитваше нужда да има дете до нея, което да отгледа и да възпита, и във времето когато тя остаряваше, това порастващо дете да бъде неин помощник, и да се грижи за нея, и в бъдеще. Не беше ясна причината за липсата на деца, а и не е нужно да я изясняваме, причините могат да бъдат много и най-различни, по важното в момента е, че въпреки тях жената се беше вътрешно примирила  и решила да остане сама без наследници. За съжаление дори и малкото пъти в които старата жената излизаше навън се случваше така, че тя се нараняваше без да иска и няколко пъти беше със счупен крак или ръка, но намираше силна воля в себе си, а може би не воля,а по-скоро голям инат за живот и тя се възстановяваше учудващо бързо за всички живущи в кооперацията.

***

След две години изпратиха младото семейство в друго населено място, е не чак толкова малко, колкото предният път и сега лесно се намираше на географската карта с тази разлика ,че беше в друга посока. Младият военен, трябваше да заеме друг предоставен му пост и той трябваше да се подчини, защото пагонът го налагаше, а той трябваше да изпълнява това което се изисква от него. И тогава.... и тогава започна едно  пакетиране и подреждане на багажи, вещи, сервизи, книги, тенджери, тави и всякакви  други предмети. Ех, само младата съпруга на офицера си знаеше , какво и колко и коства всичкото това. То не бяха големи кашони , различни куфари, огромни чанти , найлонови торби и какви ли не още помощни  средства, за да се натъпка буквално цялата тази покъщнина в този наистина голям камион предоставен служебно, за да бъде всичко преместено от точка А  до точка Б. А там в другата къща на другият край на държавата тепърва всичко трябваше да се извади наново и да се подрежда отначало там, където му е мястото, за да придобие този нов дом онзи приличен вид който наистина заслужаваше.

***

Един ден възрастната жена от последният етаж не отговори на позвъняването на външната и врата. А позвъняването беше наистина настоятелно, беше онази съседка с която много се уважаваха и от време на време се събираха на по чаша чай с маслени бисквити и на сладки приказки . Звънецът иззвъняваше още няколко пъти доста настоятелно, но някак си самотно,а от другата страна на вратата освен тишина нищо друго нямаше. Силно обезпокоена жената на средна възраст позвъни на апартамента в ляво и не след дълго съседната врата до стълбите се отвори и от там се показа рошавата глава на мъж, който беше с насапунисано лице и със самобръсначка в едната си ръка:
- Какво има?-попита учуден мъжът.
- Ами не отваря, колко пъти вече звъня и никой не се обажда отвътре.- каза притеснена съседката.
-Чакай малко-каза съседът и не след дълго се появи отново, но този път си беше изтрил пяната от лицето- дай да видим какво става.
Последва отново позвъняване, после силно чукане по вратата , след това силно извикване името на старицата и пак нищо и нищо, никакъв ответ.
-Ей сега се връщам.-каза комшията и се показа отново с лост в ръка.
След няколко силни натискания по бравата на вратата от яките ръце на мъжа тя поддаде и се отвори. Съседката развълнувана бързо влезе в дома на старицата, а след нея и съседът също така разтревожен. Когато стигнаха до спалнята те двамата видяха възрастната жена да лежи в собственото си легло, но абсолютно безжизнена сякаш спяща, но изглеждаше наистина различно,приличаше  на човек който се е простил вече с живота си.

***

След още няколко години  семейството на военния се премести още много пъти в различни посоки на държавата и това събиране, и разнасяне на покъщнината от едно място на друго, от друго на трето, после от трето на четвърто, от дом в дом и така много пъти, най- накрая от целият този тъй наречен чеиз подарен им на сватбата не беше останало абсолютно нищо здраво. Но това им беше най малкият проблем, както се казва предмети се купуват, иначе ако бяха вечни, то всички фабрики и заводи произвеждащи различни неща ,,за дома и семейството,, отдавна да бяха фалирали от липса на клиенти и купувачи. По важното е, че въпреки трудностите това семейство създаде и отгледа две деца, а това беше най-голямото им богатство.

***
Братът на починалата старица дойде от чужбина , за да оформи документите за унаследяването на жилището, а то не беше никак евтино като се има на предвид местоположението му и конструкцията на строежът му. Най -лесното беше като се продаде този апартамент парите да се преведат  по банков път на една банка, която имаше клонове както в тази държава където живееше брата, така и тук където беше живяла старицата. Но имаше един основен проблем, какво да прави с покъщнината на сестра си се питаше братът. Всичките тези вещи събирани с години от сватбата на сестра му  и зет му  та до сега, които вещи не бяха местени никога никъде, а цели шестдесет години са си знаели мястото. Един ден мъжът преди да замине обратно към своят дом в онази чужда страна където работеше и беше се задомил взе окончателно решение. Една вечер той позвъни на всички звънци от партерният етаж до таванските помещения на всички до скоро нейни -на сестра му съседи и им каза на всеки поотделно:
- Идвайте горе и всеки да си избере по нещо и да си го вземе за себе си, за своята си къща.
Така всички съседи се изредиха и кой каквото можа, и кой каквото хареса от вещите на старицата  взе и го занесе в собственият си дом, може би за спомен, кой знае? И така един дом събиран с години с много старание и може би с много обич се разпиля завинаги.



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 983862
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол