Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2016 13:45 - Без любов
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове:
2



Не! Не трябваше да се връщам! Трябваше да остана там с цената на всичко! И да загърбя всичко останало и да започна отначало! Въпреки, че дните на престоят ми в хотела вече свършваха, както и парите ми и след някой и друг ден, нямаше да има нито къде да спя, нито какво да ям, но трябваше да остана там! При него! Трябваше да взема куфара си и да го дотътря пред вратата му влачейки багажа си няколко етажа нагоре, защото нямаше асансьор. Да чакам най-напред някой да ми отвори външната врата , която е без дръжка, само метална топка. После на този някой, който случайно ми е отворил да му благодаря и да се вмъкна вътре в коридора. А той тесен по стените с пощенски кутии, но те не ме интересуваха всичките, а само една едничка-неговата. А той от какво не знам беше заличил с драскане много старателно номера на етажа и апартамента, където живееше, но по-важното е, че името му беше там. Това име което не ми даваше покой, нито денем , нито нощем. За това име , за този човек бях готова да загърбя всичко тук, в моята старана , всичко родно,мило,скъпо и любимо. Но не! Исках да остана там при него! Трябваше да остана там . С мъка да довлека куфара си на неговият адрес, с мъка да разбера, коя точно е неговата врата и да звъня-не, да чукам, не, да удрям по вратата силно, да събера всички на етажа , не, в цялата кооперация и да крещя, че го обичам. Трябваше да спя на рогозката пред врата му като куче, докато той не излезе и не ми отвори. Трябваше да чакам ден и нощ до безкрай докато не видя очите му и да му кажа и да повтарям ,че го обичам хиляди пъти до прималяване. Пет пъти ходих до дома му и петте пъти той не ми отвори. А той, той стоеше от другата страна на вратата, чувах дишането му, разбирах , че ме вижда през шпионката, но продължаваше да стои така сякаш го нямаше.
Не! Трябваше да остана там. Дори да дойде майка му и да ме пита:,, Какаво искаш от сина ми? Не виждаш ли, че той не те иска! Върви си по пътя момиче и не се връщай!,, А аз да тропам с крак на площадката пред вратата му и да крещя неговото име, и да казвам, и да повтарям, че го обичам.. А тя - майка му да ме хване за косите и насила да ме издърпа към стълбите и да ме влачи чак до изхода да ме избута навън и пак да ми каже :,, Какво исакш от сина ми остави го намира!,, И да изхвърли мен и куфара ми на улицата и да затръшне вратата под носа ми. А аз да остана да седя там на стълбите отвън и да плача, да плача до безкрай, до безпаметност.
Трябваше, наистина трябваше с цената на всичко да остана там, при него.
Но аз, като послушно момиченце, което има добро възпитание , не виках, не крещях пред вратата, не чуках, не удрях до прималяване и не повтарях до присипване на гласа ми , че го обичам. Не събрах съседите, не обезпокоих никой друг, макар че дори и без билет за връщане, и без пари, и без хотел имаше къде да остана, но бях възпитана друго яче и не останах.
Плаках много и когато се връщах от онзи град разположен на брега на океана където ми бяха обещали работа, но не можах да намеря човека, който ми даде това обещание. В бързият влак за обратно към хотела ми сълзите ми течаха сами, без спир, очите ми подпухнаха , клепачите ми отекоха, но никой не ме чакаше на гарата, и никой не ме прегърна, и никой не ме утеши. А аз продължих да плача и да се надявам на чудо. Никой не ме посрещна и на аерогарата в тази чужда за мен страна , която виждах за първи път в живота си, но само видях сълзите в очите на моите близки: моите родители и децата ми, които ме изпращаха на нашата аерогара с надежда за по-добро. А аз плача и сега пишейки всикото това, защото ме боли. Боли ме за това,че може би всичко е предопределено и ние не сме властници на съдбата си, а сме подвластни на нея. И може ли човек да получи нещо дори и много да иска след като не му се дава. А и можеш ли насила на някого нещо да дадеш дори и любовта си. На сила всеки може нещо да ти вземе например парите ти от портмонето в деня на изплащане на заплатата ти. Някой може да ти вземе колата, която си я купил на кредит за да си изкарваш прехраната с нея , като таксиметров шофьор. Или някой да подправи документите ти и да вземе апартамента ти , а ти да останеш на улицата гол и бос, което дори не си и сънувал и в най-лошите си кошмари. Някой може да вземе детето ти, колко много изчезнали деца има по света, и тогава този свят ти става по-черен и от най-черната нощ в живота ти. Някой може да вземе любимата или любимят ти, например смъртта и тогава заклел се в себе си да не поглеждаш вече никой оставаш сам за цял живот, защото няма други очи които да заместят любимите очи на човека който си обичал. Някой може да вземе душата ти , като посегне на живота ти и ти още не разбрал нищо от този свят трябва да легнеш в черната земя и да не можеш да бъдеш никога забравен от близките, които са те обичали. Някой може да вземе свободата ти и да попаднеш в затвора невинно обвинен в нещо, което никога не си извършил. Някой може да вземе насила девствеността ти , без да искаш и остваш заклеймен за цял живот. И колко други примери има такива в живота.Колко лесно е насила нещо да ти се вземе.
Но когато искаш насила нещо да дадеш без някой да те е молил или питал това е повече от невъзможно. Нима можеш на честният човек насила да дадеш пари, които не са изкарани с честен труд и в замяна да купиш мълчанието му? Нима можеш да дадеш насила храна на сития, който не е лишен от нищо, освен да ти се присмее друго едва ли можеш да получиш в замяна. Нима можеш да дадеш живот насила на човек, който е обречен на умиране и дните са му преброени? И насила кой може да ти даде нещо от което нямаш нужда освен да го изхвърлиш на улицата или уж случайно си го забравил да го оставиш на някоя пейка на някоя спирка иначе как да се отървеш от него просто не се сещаш?
И така на кой можеш да дадеш насила любовта си, обичта си, чувставата си, ако няма нужда от тях, защото самият той нито те обича, нито те желае.И може би с мисълта за връщането към дома,при близките които те обичат е по-доброто от оставането там, където не си желан.

***
Без любов всичко губи смисъл.А любовта е най-ценното нещо на света което трябва да бъде пазено и съхранено,но за това са нужни поне двама.




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 983862
Постинги: 543
Коментари: 515
Гласове: 526
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол